Законите за банковата тайна са помогнали на Швейцария да привлече 27% от чуждестранното световно богатство, сочат данни на МВФ. Другата причина недекларираните активи да отидат в алпийския оазис е неговата стабилност. Именно тази „безопасност“ привлича инвеститорите, които бягат от политическите сътресения в Близкия изток и неспособността на Гърция да обслужва задълженията си.
Напоследък клиенти от развиващите се пазари се стичат на „тумби“ в Швейцария и попълват празнината, оставена от американците и европейците, които бяха пропъдени от междуправителствените споразумения за преследване на данъчните измами. Новобогаташите са депозирали рекордните 52% от всичките 1.96 трлн. шв. франка, държани в офшорни сметки в швейцарски банки през 2010-а. През 2007-а този процент е бил 37, съобщава международната консултантска компания „Бостън кансълтинг груп“. Експертите на фирмата очакват до 2015-а делът на тези депозити да нарасне до 63 процента.
След като миналата година швейцарският банков гигант „Ю Би Ес“ предаде на щатското данъчно управление имената и сметките на американски клиенти, които са „забравили“ да си платят данъците, репутацията на Берн като „страж на тайните“ на милионерите безвъзвратно пропадна. „За повечето банки бизнесът с американски потребители е невъобразимо усложнен и ще предизвика повече главоболия, отколкото печалби“, убеден е Петер Дамиш, партньор в „Бостън кансълтинг“ в Цюрих. Той прогнозира решителен завой на швейцарските банки от старите към развиващите се пазари.
Активите на жителите от Северна Америка в Швейцария ще паднат до по-малко от 30 млрд. франка през 2015-а (от 60 млрд. франка през миналата и около 150 млрд. франка през „върховата“ 2007 г.), са пресметнали експертите на „Бостън кансълтинг“. Западноевропейските клиенти също бягат, като репатрират или влагат пари в други активи, например недвижими имоти. Дамиш обаче предвижда, че офшорните активи на Швейцария ще растат с по 2.5% годишно през следващите пет години, защото паричният поток от Близкия изток, Африка и Латинска Америка ще надхвърли отлива на европейски клиенти. Например „Ю Би Ес“ е привлякла 11.1 млрд. франка в поделението си за управление на парите на заможните през първото тримесечие на 2011-а, след като банкови клиенти изтеглиха 198.7 млрд. франка от декември 2007-а до края на юни 2010-а.
Готовността на швейцарските банкери да спазват нормативните и данъчните изисквания ще окаже огромен натиск върху европейския им бизнес. Швейцарските мениджъри на активи ще загубят много щедри задгранични потребители и ще се наложи да похарчат доста пари, за да изградят свои мрежи от офиси в Германия, Италия и други европейски държави. Проучване на дейността на „Ю Би Ес“ с богати клиенти показва, че миналата година от управлението на интернационални активи банката е спечелила по 88 цента на всеки 100 щ. долара срещу 1.12 щ. долара от 100 при местните инвестиции.
Берн се надява, че готовността на страната да привлича само обложени с данъци активи ще увеличи нейната привлекателност. Швейцария може да договори подоходен данък с Великобритания и Германия върху постъпления от лихви, дивиденти, капиталови печалби и инвестиции за клиенти с офшорни сметки. И ако правителството не наложи допълнителни административни разходи на швейцарските банки, споразумението ще им позволи да държат самоличността на богатите потребители в тайна. Експертите на „Бостън кансълтинг“ очакват швейцарските офшорни активи да достигнат около 2.3 трлн. франка до 2015 година. Което означава, че местните банкери ще могат да компенсират загубата на традиционното си данъчно предимство.
„Швейцария не е само банкова тайна, макар че тя често се отъждествява единствено с това във филмите на Холивуд – пише Лукас Хесиг, автор на „Загубеният рай – краят на швейцарската банкова тайна“. – Да, Швейцария е малко скучна, но скучна и сигурна е по-добре, отколкото секси и рискова.“ Всъщност богатите обичат именно уюта и спокойствието, когато става въпрос за парите им.
Източник: в. „Банкеръ“
