Благодарен съм на журналистката Даниела Кръстева, че споменава името ми в ‘най-тиражния седмичен вестник’ по повод случая Иван Бориславов (в. “Шоу”, бр. 25 от 22-28.06.2011 г., стр. 27), тъй като винаги съм ценял Иван Бориславов като поет и преводач и никога няма да забравя великолепния му стих “Превеждам песните на птиците. И затова на синева ухая…” от първата му стихосбирка “Слънчева лавина”, където той прави своето неповторимо откритие за поетическото призвание. Бих искал само да направя няколко уточнения, понеже Даниела Кръстева, премълчавайки един съществен факт в бележката относно причината за тежкия инфаркт на поета (http://www.blitz.bg/article/25599), поражда поредица от преиначавания, които изопачават истината в случая.
Може би за проникновена журналистка като Даниела Кръстева фактът, че на 28.02.2001 година съм поместил във в. “Демокрация” статията си по случая Иван Бориславов под заглавие “Изкушението” (достъпна и в Интернет на този адрес –линк), се разбира от само себе си, но премълчаването на този факт десет години по-късно води до лъжливо свидетелство в подготвената от журналистката бележка за ‘тежкия инфаркт на Бориславов”.
Неверните внушения на това лъжливо свидетелство са няколко:
Първо за нищо неподозиращия читател излиза, че съм разговарял лично с проф. Михаил Неделчев по случая и съм отправил словесна нападка към него, на която той е отговорил също устно. Моята позиция обаче е изразена единствено чрез поместването на споменатата вече статия и никога не съм разговарял с проф. Михаил Неделчев по случая. Но, както и друг път ми се е случвало да забележа в ежедневието, щом някой в България посочва някакъв нелицеприятен факт, било то писмено или устно, това засвидетелстване на факта винаги се назовава като нападка.
Второто невярно внушение в случая е последица от първото: излиза, че членовете на Сдружението на български писатели са все нападателни личности, които са в постоянни кавги помежду си. Истината обаче е, че в срещите и разговорите си като членове на Сдружението на български писатели винаги сме се отнасяли помежду си с искрено уважение и приятелство. Поне такива са моите скромни впечатления от литературните срещи и общите събрания на членовете на Сдружението.
Третото невярно внушение на подготвената от Даниела Кръстева бележка е по-особено – тук журналистката вмъква пространен цитат от статията ми “Изкушението”, равняващ се почти на половината от подготвения материал, който накрая най-изненадващо приписва на неназован “юрист с дългогодишна практика в средствата за масово осведомяване”. Тук трябва да благодаря на Даниела Кръстева за комплимента, ако тя, от неведение за занятието на скромната ми особа, е сметнала, че съм правист, и да уточня, че вярно е само първото й определение за мен: ‘по-младият литературен събрат на Иван Бориславов’. А ако Даниела Кръстева наистина е разговаряла с юрист в случая, за мен ще е интересно името на правист, който рецитира дословно такъв голям откъс от моя статия. При цялото ми уважение към високата образованост на правистите се налага обаче да спомена, че такава една рецитация не може да бъде случайна или неволна. И ако този юрист е с ‘дългогодишна практика’, както пише Даниела Кръстева, той би трябвало да спазва закона за авторското право и да ме цитира като автор на размислите, които изтъква като свое становище.
Мисля обаче, че юристите не трябва да бързат да се засягат в случая – има и трета възможност: Даниела Кръстева да харесва откъса от статията ми, но не и скромната ми особа, поради което вместо името ми въвежда загадъчното и престижно споменаване на юриста, тъй както Радичков споменава понятието верблюд.
Винаги съм недоумявал пред библейските слова в Лука 11:47-48 – ”Горко вам, защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците», но «съпричастието», което в. «Шоу» показва към внезапно починалия поет, ми разкри истинското значение на споменатите библейски максими: вестникът гради привидно ‘гробница’ от почтителни наглед слова за трагично загиналия поет, но със своите изопачения предизвиква сърцебол и сякаш подготвя инфаркт и у мен като споменат в ‘документалните’ приписки защитник на Иван Бориславов – статията, с която бе засвидетелствана «почит» към поета Иван Бориславов, вместо да изтъкне, че съм защитил Иван Бориславов, заявява лъжливо, че съм нападнал проф. Михаил Неделчев, а като капак на всичко плагиатски използва откъс от моята статия за случая Иван Бориславов. С което успява да потвърди и друга странна максима: че никое добро дело не остава ненаказано.
Маргарит Жеков
София
29-30.06.2011, 17.07.2011
