Бяхме отвикнали, а взе, че се случи: „Позитано“ 20 произведе новина! Дори две! В съботната жега Меглена Плугчиева развя на партийния пленум списък с 81 въпроса на ГЕРБ-Русе, призоваващ да се инвентаризират всички особености и пороци на опонентите: от пушенето, през имотите и сексуалните вкусове до прякорите и калпазаниите на децата им. Ако списъкът се окаже автентичен, ЕС има интерес да проследи под лупа изборите наесен, инак рискува „унгарски сюрприз“. Освен ако българската „демокрация“ не е някакъв франчайз, харизан на Борисов, който има картбланш да ползва методите на ЩАЗИ. Впрочем такова усещане остави и посланик Уорлик с благословията си за партийните ренегати, които ще крепят ГЕРБ в парламента. Но да се върнем на „Позитано“.
Докато лидерът Станишев възторжено настъпи любимата си мотика – „вот на недоверие“, Татяна Дончева произведе втората новина, като изговори гласно дилемата, която отдавна се коментира под сурдинка в соцсредите.
Да пристане ли столетницата на ГЕРБ, или да хвърли мост към сините?
На „Позитано“ никога не са се страхували от сините. БСП и СДС са „ин“ и „ян“ на родната фасадна демокрация. ГЕРБ обаче плаши. Някогашният „железен юмрук на партията“, мутирал в дясна сила с доказан произход (ЕНП) владее технологията на властта: въпросници, компромати, шантаж. Та дилемата на „Позитано“ е: унизителен брак с коджамилиционер или взаимодействие със сините жестикулатори, поне докато надвият ламята Борисов.
Дончева пледира за антанта със старата десница в името на българската демокрация, заплашена от фашизъм. Нея винаги чуват, но никога не слушат. Повечето шинелни социалисти обаче биха предпочели сговор с „колегите от резерва“, понастоящем групирани в ГЕРБ. Два мандата в опозиция им се видят като някакъв Диарбекир, от който може и да няма връщане.
Станишев, знайно е, предпочита да игнорира дилемите
Той отсега подготвя озониращо комюнике за след провала на есенните избори, който изглежда неизбежен. В събота БСП подкрепи сума чужди кандидати, за да си припише лесни победи през октомври. Пловдив, Варна, Бургас отдавна са жертвани, затова пък в Долни Дъбник Станишев подкрепя местен СДС фаворит, а в Симитли „по формулата „широка коалиция“ някой си Апостолов. Последният побърза да уточни, че по принцип е десен, но няма да връща никого. В списъка откриваме и гърменският ага Ахмед Башев, този път „по формулата „подкрепен от БСП“.
И докато Доган призова своите депутати да се кандидатират по места, за да дадат тяга на листите, соцфеодалите се покриха и пуснаха през минното поле щрафбат от бивши военни и разни образователни деятели. Вероятно хора достойни, но едва ли избираеми.
На този фон
в щастлив дисонанс с хаотичните действия на централата
звучи столичният кандидат на социалистите Георги Кадиев. Докато разните общински листи се редят с шушукане край позитанските фикуси, той събра кураж да прочисти софийската листа от неколцина оядени кърлежи и да пласира млади лица. Сътрудниците му взеха да входират в СОС интернет сигнали на граждани, които не успяват да се доредят до кметството. Кадиев шокира своите с декларацията си в подкрепа на гей прайда и благосклонното си отношение към построяването на втора джамия в София. С позициите си обаче той отваря соцпартията към традиционно леви теми като защитата на правата на малцинствата. Решението му да гласува на първичните избори на сините хептен обърка белите глави. Те четат сондажите и не на шега вярват, че БСП върви нагоре. Тогава защо ни са тези компромиси, питат се по клубовете.
Истината обаче е, че наесен вътрешният министър и по съвместителство шеф на предизборния щаб на ГЕРБ ще прибере на топло чуждите брокери на гласове, а своите тартори ще пусне да вършеят. В провинцията платеният вот е решаващ, барабар с интифата на местния бизнес до крепостния пролетариат. През октомври опарени ще бъдат всички опоненти. А единственият шанс за възземане на столетницата е пробив в по-разкрепостената София, поне на ниво съветници. И в няколко областни градове, ако намери сили.
Червените всуе обмислят тарикатлъци на дребно: щраусови стратегии и коалиции разни. Битката ще е в столицата. Останалото е слаба утеха.
Иво Христов,
в. „Сега“
