Близо 80 агенти на Държавна сигурност във външното министерство обяви в сряда комисията по досиетата. Посланиците, принадлежали към репресивния апарат на комунистическия режим, въпреки обещанието на правителството още не са изтеглени. На това се противопостави президентът Първанов – самият той разкрит като агент Гоце на ДС. Той предложи случаите на посланиците агенти да бъдат разглеждани поотделно.
Това не е ли опит за торпилиране на принципа на лустрацията, какво представлява лустрацията: наказателно преследване или ограничение за заемане на определени длъжности поради професионална непригодност; противоконституционна и дискриминационна ли е и какви последствия имаше за България липсата на политическа воля да се извърши – за всичко това Даниела Горчева – издател на излизащото в Холандия сп. „Диалог“, разговаря с бившия съдия от Конституционния съд Станислав Димитров.
Президентът Първанов предложи да се разглеждат един по един случаите на посланиците от ДС. Това не противоречи ли на принципа на лустрацията,който няма сила на наказателно преследване, а е прилагане на принцип за професионална непригодност?
– Точно така, да, противоречи, разбира се. Президентът не е прав тук.Няма какво да се изследва поотделно и индивидуално поведението на тези хора. Не мога да разбера неговата идея – да се изследва дали някой е бил добро или лошо ченге?! Въпросът е принципен – става дума за професионална непригодност.
Този, който е бил сътрудник на ДС, той е имал съответните убеждения, съответния манталитет и съответните способности, за да работи в условията на една тоталитарна власт в нейните служби за сигурност. Е, добре, тези същите хора ли трябва да представят една демократична страна? И дори, ако е сътрудничил не по убеждения, а по принуда, той е дискредитиран и на него не може да се има доверие.
Такива хора не могат да представляват България и да изпълняват професионалните си ангажименти, включително и поради липса на доверие от страна на нашите партньори. Репутацията на един посланик трябва да бъде кристално чиста.
В дискусията за лустрация стои едно убеждение, че тя е отхвърлена от Конституционния съд. Вярно ли е това, след като има 2-3 решения на КС, които наистина я обявяват за противоконституционна, но има и 2 решения, в обратния смисъл – че не противоречи на Конституцията?
– Първият законов лустрационен текст е от 1992 година, по време на правителството на Филип Димитров. Става дума за параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, който гласи, че в ръководните органи на банките не могат да бъдат избирани лица, които са били служители и сътрудници на Държавна сигурност или които през последните 15 години са били на ръководни постове в БКП, ДКМС, ОФ и т.н.
Това ограничение трябваше да се прилага за срок от 5 години. Конституционният съд обяви този текст за противоконституционен, по-точно като противоречащ на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,лично и обществено положение или имуществено състояние.“
Освен това, посочва се в решението на КС, че в чл. 48, ал. 3 от Конституцията е прогласен принципът, че „всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа“. Трябва да се отбележи, че половината съдии подписаха това решение с особено мнение и решението бе взето, благодарение на един глас, който се колебаеше до последно и който накрая се присъедини към становището, че този закон противоречи на Конституцията.
Какво мислите Вие лично за това решение на Конституционния съд?
– Това решение на КС имаше много, много тежки последици за България –спомнете си последвалото източване на банките, фалитите им, загубата на спестяванията на хората, кредитните милионери. Всичко това стана възможно, защото в управата на банките бяха допуснати хора от висшата комунистическа номенклатура и служители на Държавна сигурност – а това бяха хора без необходимия морал, отговорност и професионална компетентност.
Второто решение на КС беше свързано със закона „Панев“ – за ограничаване достъпа на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на Държавна сигурност до ръководствата на висшите учебни заведения и до състава на академичните, факултетните, научните съвети…
– През 1992 КС отново бе сезиран и бе обсъждан Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия(ДВ, бр. 104 от 1992 г.).
И тук вече имаме решение от 1993 на КС в обратния смисъл – че законът не противоречи на Конституцията и по-специално на чл. 6, ал. 2. Бе прието, че става дума за професионална непригодност. През 1995 г. обаче, тоест – три години по-късно, този закон (известен като „законът Панев“) бе отменен от Народното събрание по времето, когато на власт беше БСП.
Тоест, при първите две решения на КС имаме резултат 1:1. А третото решение на КС?
– Третото решение на КС е от 1999 г. и бе свързано със сезирането на КС през 1998 г. относно Закона за администрацията, според който се въвеждат като задължителни изисквания за срок от 5 години лицата, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, да не са заемали ръководни длъжности в политическия и административния апарат на бившия комунистически режим и да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност.
КС обяви тази норма за противоконституционна. Седем срещу пет съдии приеха, че се нарушава правото на тези лица да заемат тези длъжности, че текстът нарушава чл. 6 и чл. 48 от Конституцията, че създава ограничения на базата на заемано в миналото обществено положение и че нарушава правото на политически убеждения и членуване в политически партии, че ограничава гражданите да заемат определени длъжности, а оттам и правото им на труд.
Добре, но ако приемем, че членуването в БКП е право на политически убеждения, въпреки че точно комунистите отказваха това право на българските граждани в продължение на половин век, то принадлежността към репресивните органи на един насилнически режим не би трябвало да се смята за дискриминация по отношение на политически убеждения? Това е така, но в мотивите на решението на КС по отношение на лицата, сътрудничили на ДС, стои, че в текста на закона не е посочено дали става дума за щатни или за нещатни сътрудници на ДС.
Както виждате – това е съвсем формално възражение, което вече не издържà при Закона за радиото и телевизията, където законодателят беше формулирал по-точно текстът, съгласно който не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии и на Управителните съвети на БНТ и БНР лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. И тук решението е отново в обратна посока – че законът не противоречи на Конституцията.
Изобщо, практиката на КС е противоречива. Прави впечатление, че двама от съдиите, които гласуваха, че законът за администрацията е противоконституционен, след това – при аналогичен текст – за радиото и телевизията, гласуваха че законът не противоречи на Конституцията. За съжаление така и не бе създаден един-единствен лустрационен закон, само имаше опити да се пробие с отделни лустрационни текстове.
А какви са мотивите на съдиите в единия и в другия случай?
– Общо взето решенията, които обявяват противоконституционност са по чл.6, ал. 2- за равенство на всички граждани пред закона и правото им на труд. Съдиите, които застъпват обратното становище се мотивират с това, че няма нарушение на Конституцията, защото изискването е за професионализъм. Освен това няма конституционна гаранция, че всички могат да заемат определени постове и длъжности. Има гаранция за правото на труд, но не и че всеки може да заема дадена ръководна публична длъжност.
В тази насока е и едно решение 18 на КС от 1997г., с което съдът приема, че законодателят може да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности. С това не се нарушава правото на труд и избора на професия. Това са основните мотиви за решенията в единия или в другия случай за лустрацията, която за съжаление поради липса на политическа воля не се проведе. И в случая единствено действа Законът за радиото и телевизията, който забранява в управителните им органи да има хора, сътрудничили на ДС.
Защо според Вас липсваше политическа воля?
– За съжаление в България – за разлика от всички други държави от бившия източноевропейски блок, които въведоха такива лустрационни норми, даже имат и закони, в България така и не се разбира, че това е един много важен, много съществен елемент от декомунизацията. Има сериозни съображения срещу възможността лица, които са формирали и провеждали една престъпна политика, били са част от висшата комунистическа номенклатура или от репресивния апарат на БКП да заемат ръководни постове в държавната администрация, защото тези лица могат да застрашат конституционните права на гражданите, демократичните принципи на правовата държава, както и нейната сигурност.
Това не се разбираше дори и от мнозина в СДС. Затова през 1997- 2001 г. бе пропуснат безценен исторически шанс да се преустанови по-нататъшното проникване на лица, свързани с бившия репресивен апарат на един престъпен режим, в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и в днешните служби за сигурност.
През есента на 2009 парламентът прие нов Правилник за организацията идейността на Народното събрание (ПОДНС) и според член 3 от този правилник бивши сътрудници на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия не могат да бъдат членове на ръководството на НС и на ръководствата на комисиите към него, както и на международните делегации и членове на определени комисии (по вътрешна сигурност и обществен ред, по външна политика и отбрана, за контрол на ДАНС, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове). През декември КС отмени тази разпоредба като противоконституционна. Вашият коментар?
– Да, КС обяви за противоконституционна тази разпоредба и аз не съм съгласен с това решение. Както виждате, трима конституционни съдии –Благовест Пунев, Владислав Славов и Румен Ненков са го подписали с особено мнение и са изразили своето несъгласие, защото принципът на правовата държава не изключва правото на законодателя да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности.
Дали бивши сътрудници на секретните служби на тоталитарната държава биха се съобразявали с принципите на демократичната политика в областта на сигурността и външнополитическата ориентация на държавата? Редно ли е те да представляват демократичен парламент, бидейки членове на ръководството му? Аз ще цитирам заключението на тяхното особено мнение, което споделям напълно: „Настоящето конституционно решение е симптоматично за причините забавния и мъчителен преход на обществото ни към реално функционираща демокрация, резултат на липсата на категорична и последователна оценка на миналото и адекватни реформи в настоящето.
След продължилия около две десетилетия дебат относно разкриване на документите за принадлежност на лицата, заемащи публични длъжности, към структурите на тайните служби на тоталитарния режим, който завърши с приемане на закон за осветляване на това сътрудничество, този дебат с решението на Конституционния съд се обезсмисля като безрезултатен, поради изключване на практическото прилагане на закона по отношение на народните представители.“
А каква е практиката в другите източноевропейски страни?
– В самите закони за разкриване на принадлежност към ДС има и лустрационни текстове, което липсва в нашия закон.
Дали тази противоречива практика на КС оставя възможност при наличие на политическа воля за изготвяне на един цялостен лустрационен закон ?
– Да. Отговарям с „да“ на този въпрос. Категорично.
Източник: Дневник
Дали т.нар. „Конституционен съд“ е нещо повече от фактическа – неюридическа – институция?
Редно ли е да му се придават стойности и качества, които той априори не би могъл да притежава?
Не е ли „Конституционният съд“ само една поредна брънка от безконечната верига нелегитимности, водеща началото си от злокобната нощ на 8 с/у 9 септември 1944 г. и продължаваща до ден-днешен?
„…От гледна точка на изискването за легитимност абсолютно всичко, което е било извършено и което е съществувало и съществува след ранните часове на 9 септември 1944 г., включително и основаният върху „Конституцията” от 1991 г. „Конституционен” „съд”,… са имали и имат единствено фактически, но не и легитимен, статус.
…Това е така съвсем не поради един или неколко следващи един след друг отделни и изолирани един от друг фактически и нелегитимни актове; а е така като резултат от перманентно ескалираща нелегитимност, при която всеки нелегитимен акт е бил следван от друг акт, имащ още по-висока степен и още по-ясно изразена форма на нелегитимност.“ (Янко Н. Янков-Вельовски, ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ, с.388)
При тази ситуация е съвсем в реда на нещата в състава на т.нар. „Конституционен съд“ да преобладават „бившите“ партийни секретари на Българската комунистическа партия и агентите на Държавна сигурност, а за „цвят“ да добавят и по някой съблазнен от „високата чест“ да бъде част от мафиотската банда (като интервюирания например).
Така прелъстените стават – без некои от тех дори да го осъзнават – част от мафиотската номенклатура, отговорна за геноцида над българското население.
Техното съучастие е част от активните мероприятия, предназначени да придадат видимост на легитимност на мафиотската власт.
Както личи от интервюто, подобни мисли не осеняват дори за миг главите на „магистратите“ от „Конституционния съд“.
Те очевидно не изпитват тягостното чувство на прелъстената мома – може би защото все още не са изоставени от изнасилилата ги група (Мафията).
Което предстои.
Как ли ще изкрещи тогава приспаната им днес „магистратска“ съвест…