Наред с ДМС-та администрацията взима бонуси за “ участие в проекти“ и ударно плаща на външни експерти
Родните чиновници вече си докарват заплати и над 2000 лв. на месец, а средното брутно възнаграждение в редица комисии и министерства вече мина 1000 лв. За сметка на това резултатите от работата на администрацията се губят – цели 78 контролни администрации например не са издали нито един акт за нарушение през 2010 г. Данните са от доклад за състоянието на администрацията през 2010 г., приет от кабинета вчера. Помолен да го коментира, ресорният министър Симеон Дянков отряза журналистите с лаконичното – „не“.
Най-добре платени са комисиите, избирани от Народното събрание, като КФН, Комисията за борба с дискриминацията и др. – там средното брутно възнаграждение вече закова 1088.65 лв. Не остават по-назад обаче и министерствата. Рекордьори са експертите на социалния министър Тотю Младенов, където средната брутна заплата е 1071.60 лв., а увеличението спрямо 2009 г. е с 21.3%. Плътно зад тях се нарежда министерството на земеделието, където има рекорден ръст с 36%. Средната заплата там е 1056.40 лв., а през 2009 г. е била едва 779.02 лв.
Високите доходи отново се оправдават със съкращения на чиновници. 57 администрации са увеличили заплатите си за сметка на числеността. Съкращения били правени най-вече в министерствата, като 21.3% от тях са увеличили заплатите си, пише в доклада. Като цяло се отчита, че общата численост на администрацията без тази на МВР е намаляла от 80 255 през 2009 г. на 77 257 души м.г., т.е. с 2998 души. В момента в МВР работят 58 170 души, от които само 36 964 са полицаи, а останалите са чиновници.
В цялата държавна администрация продължават да стоят незаети 5350 бройки, което поражда съмнение, че се прави единствено за да се докарват бонуси. В доклада се твърди, че средната брутна заплата за държавната администрация като цяло е 661. 99 лв., което е ръст от 2.1% спрямо 2009 г. Изумително е, че чиновниците имат да ползват общо 2 166 699 дни отпуск, което прави 5936 години, при това ако всеки ден в годината се води работен.
Наред със заплатите чиновниците продължават да вземат редица допълнителни парични бонуси. Стимули се дават и за участия в различни проекти. Става ясно, че 289 администрации са си раздали ДМС-та., т.е 44.5% от всички ведомства. Двойно са се увеличили и парите за външни експерти – от 9 296 757 на 19 997 800 лв., като тези средства обикновено се взимат по мярката „Техническа помощ“ на различни оперативни програми.
61.2% от натрупалите стаж за пенсия (1417 служители) остават да работят в структурите на изпълнителната власт. За сравнение този процент през 2009 г. е 47.8%, а през 2008 г. е 38.6%. Пенсионерите остават в администрацията най-вече като експерти със спомагателни функции (34.0% от всички оставащи); служители заемащи технически длъжности (15.0%) и главни експерти (13.0%).
Държавата харчи доста пари и за телефони на чиновниците. В доклада се посочва, че администрацията има 149 274 активни телефонни номера. От тях 71 138 са фиксирани, а 78 136 са мобилни, т.е. за всеки чиновник има и служебен мобилен телефон, като поне 1000 чиновници имат и по 2 мобилни. Разговорите на администрацията са стрували 28 494 336 лв. на данъкоплатците през 2010 г.
На фона на щедрите бонуси производителността на администрацията бледнее. През 2010 г. са наложени глоби и имуществени санкции за общо 132 146 713 лв. От тях са събрани едва 32%, а 78 администрации не са издали нито един акт. В доклада изненадващо вицепремиерът Дянков предлага и мерки за повишаване на събираемостта от граждани от фирми. Сред тях са отказ за издаване на документи, полагане на обществено полезен труд. Наред с тоягата е предвиден и ефектът на моркова – намаляване на глобата при незабавно изплащане.
ОТКАЗ ОТ РЕФОРМА
В началото на юни т.г. кабинетът „Борисов“ вдигна ръце и окончателно се отказа да прокара административна реформа. Прието бе с поправки в закона за администрацията, че общата численост на служителите в изпълнителната власт, разписана в устройствените правилници на ведомствата, не може да набъбва повече. Все пак министрите си запазиха вратичка за размествания и занапред – чрез „компенсирани промени в рамките на числеността на персонала“. Това означава, че ако една държавна структура съкрати хора, друга ще може да назначи същия брой нови служители. Целта е да се спре разрастването на администрацията, обясниха тогава от кабинета. Проверка на „Сега“ обаче показа, че след чувствително намаление на чиновници в началото на мандата после броят им тръгва нагоре.
Драгомир Николов, в. „Сега”
