Терорът от Осло може да се повтори. Защо?

Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират и да се съобразяват с основните западни ценности.

От блога на Абигейл Есман, „Форбс“

Все още е твърде рано да се знае всичко за двойния терористичен удар в Норвегия от петък. Но от това, което знаем – че извършителят е бял, християнин, норвежец и крайнодесен, трябва да сме в състояние да видим какво следва. И това е неизбежният резултат от практическия провал на мултикултурния идеал. От този случай става ясно, че той се е провалил фатално.

Обикновено хората са склонни да мислят за този проблем по посока на ислямски атаки срещу немюсюлмански мишени, замеряне на хомосексуалисти с камъни в Амстердам, опитите за покушение срещу Курт Вестергаард – датския карикатурист, чиито рисунки на Мохамед през 2006 г. предизвикаха бурни разнопосочни реакции и гняв, които продължават до днес, смъртните заплахи във Франция, Холандия и другаде в Европа срещу учители, които говорят на учениците си за Холокоста. Но тази монета има две страни, а ние досега гледаме само едната.

Засега единственият заподозрян, който е арестуван, е 32-годишният Андерш Брайвик, който през последните няколко години редовно пише коментари на сайта http://www.document.no – блог на крайнодесни, където обект на критиките му са либерали, мюсюлмани и мултикултурализма („антиевропейска идеология на омразата, чиято цел е да унищожи европейската култура, идентичност и християнството“). Въпреки това нищо в неговите текстове не го отличава особено от другите автори в такива блогове. Той често приветства един от авторите, който се подписва като Fjordman и който е добре известен на консервативния и в преобладаващата си част антиислямски кръг, често е цитиран в постинги от блогове, популярни не само сред антиислямски активисти, но и сред по-умерени кръгове, загрижени от възхода на радикалния ислям на Запад.

Брайвик е още по-краен пример

на нарастващото крайнодясно движение в Европа, където от германския канцлер Ангела Меркел до популистите, като холандския депутат Геерт Вилдерс и Джими Акесон в Швеция, немюсюлманите заемат твърда позиция срещу имиграцията и всичко, което според тях са опасни отстъпки пред исканията на мюсюлманските групи. Тяхната загриженост не е безпочвена – опитите за цензура на датските карикатури, за промяна в постановката на операта „Идоменей“ на Моцарт, както се случи в Берлин през 2006 г., да се заглуши недоволството, както бе в делото срещу Вилдерс, и всякакви подобни компромиси с демократичните принципи създават чувство на истински страх за европейската култура. И докато Европа, пък и Америка стават все по-склонни да пожертват тези принципи, за да приемат имигрантската култура, която не споделя тяхната, се появява един нов национализъм. Той намира поддръжници дори сред либералите, които усещат, че либералните им идеали са застрашени. Така, толерирайки нетолерантност, ние също ставаме нетолерантни.

Това, че Брайвик атакува либералния премиер на Норвегия и неговата партия, е ужасяващо, но пък и не е чак толкова изненадващо – това са политици, които в името на гражданските права и равенството са извършили повечето от отстъпките.

Това е отговор, формулиран от десетилетия, и

дилемата изглежда неразрешима

Когато работниците от Близкия изток, Северна Африка и Турция дойдоха в Европа през 60-те и 70-те години, никой не очакваше те да се застоят. Затова и никой не е искал от тях да се интегрират, да научат езика на страните, в които се установяват, и да възприемат или поне да се съобразяват с основните западни ценности. Днес, близо половин век по-късно, Европа се изправя срещу няколко милиона души – малцинство, но значително и мощно, големи части от което отхвърлят фундаменталните права и идеали на европейската култура. Вижте например бунтовете срещу датчаните в отговор на карикатурите, отказът от коледни партита в правителствени организации, за да не се „обиждат“ служителите мюсюлмани, решението на профсъза на холандските строители да изисква от работниците да носят дълги панталони и блузи с дълги ръкави дори и в най-горещите дни в отговор на протестите на мюсюлмани отпреди две години, които били „оскърбени“ от вида на работници по шорти и фланелки на строеж при 38 градуса по Целзий.

Тези жестове на гостоприемство са напълно добронамерени, също както и облекчените правила за студенти мюсюлмани, които са освободени от груповите екскурзии, или пък часовете само за жени в обществените басейни, за да могат и консервативните мюсюлманки да плуват, без да се показват пред погледа на непознати мъже.

Но тези жестове не подхранват добрата воля – резултатът е, че европейците се чувстват все повече застрашени и това е напълно разбираемо. В много случаи екстремистки крайнодесни групи решават да отвърнат на удара – горят джамии, рисуват пречупени кръстове върху фасадите на мюсюлмански къщи. Брайвик възприема различен подход – той напада онези, които смята за отговорни за това, че допускат и не възпират заплахата. Прави го, вероятно смутен, че не е в състояние чрез вота си да ги отстрани от властта. Това е нова форма на протест и Брайвик е първият, който я използва. Но аз се страхувам, че ако Европа не започне да изисква от мюсюлманското си население да живее според нейните традиции от Просвещението и ценностите на демокрацията, Брайвик няма да е последният.

Послеслов:

В отговор на много коментари на този постинг от хора, които изглежда са избързали с преценката и в същото време напредват по-бавно с четенето, бих искала да изясня нещо, което смятам, че съм изразила ясно в горния текст, но очевидно не е така. Аз не защитавам, нито пък оправдавам ужаса на терористичните атаки в Осло. Не съм съгласна с възгледите на крайнодесните екстремисти, които въстават срещу всякакви малцинствени групи. И в коментара си не изразявам нищо, което да намеква, че бих го сторила. Но в същото време съм напълно наясно за нарастващото напрежение в Европа, което очевидно доведе до възхода на крайнодесните, антиимигрантски и антимюсюлмански настроения, а това е видно от идването на власт на антиимигрантски политически партии. Има разбираеми причини за това, независимо дали аз ги приемам или не, и дори все повече либерали се чувстват притеснени и колкото и да е невероятно за самите тях, възприемат крайнодесните идеологии. Това е факт. И няма нищо общо с това дали аз го намирам за правилно, или за погрешно.

Тези, които твърдят, че хвърлям вината върху мюсюлманите, бих посъветвала да прочетат отново текста. Тези, които обвинявам, са народите и правителствата, които не са направили нищо, за да помогнат на мюсюлманските имигранти да се адаптират, които никога не са поискали от тях и не са им помогнали да изучат културата им и които сега се обръщат срещу тях заради собствените си грешки. Те са допринесли, макар и несъзнателно, за конфликта, който сега превзема Европа и е довел до ужаса на норвежките нападения. Не е немислимо, че и други подобни събития предстоят – не защото аз мисля, че трябва да се случват, а защото, за съжаление, се съмнявам, че това е единственият нападател от този вид.

Източник: в. „Сега”