Vladimir Stan (Владимир Станчовски) е роден в София на 29 февруари 1948 г. в София, където завършва Художествената гимназия, а по-късно и Националната художествена академия. До 1986 г. (до 38-годишна възраст), когато емигрира във Франция – превръщайки се в един от т.нар. тогава невъзвръщенци – творчеството му остава практически непознато за публиката.
През 1986 г. – същата, в която емигрира – получава Втора награда, медал и диплом на Международен конкурс за живопис в гр. Довил (Окръжна изложба на долината на Лоара). През 1987 г. участва в Обща художествена изложба, организирана от ООН. От 1988 до1990 г. излага свои творби в Есенния салон – Гран Пале в Париж. От 1989-ма до 1990-та е резидент на „Сите дез Арт” във френската столица; участва със самостоятелни и в общи изложби, организирани от „Сите дез Арт”. През 1989 г. печели Голямата награда, диплома и купа „Сузан Будон” на 25-тия международен конкурс за живопис на френската Ривиера в Кан. Следват участия в много други изложби във Франция. През 1998 г. е поканен от фондация „Мастеруъркс” – Бермуда като резидент на островите за три месеца, където организира две самостоятелни изложби – в галерия “Единбърг” и в галерия “Мастеруъркс”. Участва в Четвъртия международен фестивал „Монмартър в Европа” през 2002 г. През 2006-та има две самостоятелни изложби в Париж – в Българският културен център и в галерия “Арт Монпарнас”. През същата, 2006-та г., заедно с Никола Манев, Андрей Лекарски и други художници емигранти, участва в изложбата „Париж – София – Париж”, представена в галерия „Академия” в НХА. През 2007-ма журира на Международния конкурс за детска рисунка „Баба Марта”, организиран от Българския културен център в Париж.
Ето и още някои репродукции на негови картини, рисувани в последните години. (Репродукциите са от френски сайтове, представящи работите на различни художници.) Като човек, който е виждал негови творби навремето, мога да кажа, че те са в същия стил, не много различни от онези, които e рисувал и преди повече от 25 години. Впрочем, творбите му от онова време (ако са оцелели някъде, в частни притежания или колекции), вероятно ще си останат непознати за почитателите на този вид изкуство и в София, и в Париж.
.
Мариана Христова
Пишете на редакционния ни мейл.
Ще ви дам негов телефонен номер в Париж, който, надявам се, още е актуален. (Макар че не съм сигурна.)
Здравейте, аз познавам Владо,но загубих връзка с него през последните 25 години. Ще се радвам много ,ако някой ми помогне да я възстановя. Казвам се Стефан и живея в Израел. Благодаря на всеки който помогне. Аз го търсих,но безуспешно.