От 1 юли Дойче веле напуска софийския УКВ ефир. Мотивът за предсрочно прекратяване на лицензията за радиодейност е „новата глобална стратегия на DW, според която акцентът на световната медия се премества върху развитието на другите перспективни формати – телевизия, онлайн и мобилни медийни продукти” (протокол № 29 от редовно заседание на СЕМ – 07. 06. 2011 г.). Радиожурналистиката вероятно ще бъде запазена в минималистични форми: Дарик и БНР ще излъчват програми, подготвени от Българската редакция. В послание до потребителите на dw-world.de главният редактор Александър Андреев посочва: „Амбициите ни са да предлагаме повече и по-разнообразни журналистически продукти, които са в съзвучие с технологичното развитие и с интересите на новите поколения.”
Няма как оттеглянето на Дойче веле от FM скалата на София да не предизвика тревожност в пристрастния слушател: отнемеш ли рамката на класическата медия, особено при толкова авторитетна радиостанция, рискът от виртуална маргинализация е твърде висок. Затова и уверенията за договорени фрагментарни компенсаторни пространства: телевизионни и радио формати за български партньори, информационен портал, агресивно популяризиране във Facebook, към момента не са успокояващи. Травматичните сюжети около ефирните сбогувания на „Свободна Европа”, ВВС и RFI с българската аудитория допълнително провокират притеснителни аналогии.
Макар и виртуално спокойна, Българската редакция на DW е пред сериозно изпитание: да запази собствената си журналистическа температура в ново тяло. Тяло, от което се очаква да бяга изключително бързо сред тълпа от ентусиасти и съмнителни предприемачи, аматьори и таблоидни спринтьори. Защото родният Web 3 (висококачествено съдържание и услуги, създадено от способни хора, дистанцирани от „лудостта на тълпите“) не се е случил, а мрежата на български съвсем не е по-удачно за конкуренция място от FM скалата. В различните периоди от своето съществуване т.нар. „чуждестранни радиостанции” предлагаха важни и разпознаваеми за аудиторията алтернативни визии: за свободен свят (през „Студената война”), за плурализъм и демокрация (през 90-те) и за професионална журналистика (в последните години от ефирното им битие). Ако DW успее онлайн в български контекст (дано бъдещето да опровергае всички колебания дотук в колонката), отново ще разполага с конкурентна визия – на пътеводител за професионална журналистика в мрежата. Твърде необходим в сегашната copy&paste джунгла.
Но българската радиопубличност губи при всички възможни сценарии на развитие. И скоро ще стане още по-провинциално.
Георги Савчев, в. „Култура“
