Автор: Д-р Георги Чалдъков
С д-р Франческо Аджелуци работихме заедно в Института по невробилогия в Рим. Франческо изследваше как слушането на музика и четенето на поезия влияят на мозъчната физиология. Наред с науката, той, като Овидий, пишеше своите Amores – от Франческо научих латинската дума за поет: vate. Той ми обясни, че “вате” означава “предсказател, изпълнен с вдъхновение, предизвикващо екстаз”, а поезията е una storia d’amore eterna (една вечна история на любовта). От Франческо знам още, че Овидий, заради бохемския живот и любовните си стихове, е бил прогонен от Рим и заточен в Томис, днешния румънски град Констанца. От “История на Бургас” научих, че това е било по времето на тракийския цар Котис, който “със сигурност е един от първите поети в района на Бургаския залив”. Към него Овидий се обръщал с: “Двамата с тебе пренасяме жертви на един и същ олтар.” А Добрина Топалова – автор на “Явлението Петя Дубарова” – ми каза, че “на света винаги му е нужен Поетът, за да му прилее Дух.”
В “Поезия на екстаза” професор Светлозар Игов е написал: „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”.
И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев.
Както Таити е островът на и островът, създаден от Пол Гоген. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му (8 май 1903 г.), таитяните извикали “Гоген е мъртъв. Няма рай.”
И Хорхе Луис Борхес – в разказа си “Тльон, Укбар, Orbis Tertius” – има подобен мотив: „Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.” Подобен пример за това е: Духът на един град, който съществувал докато в него живял един Поет, и който изчезнал след смъртта му.
Или трябва още да анализираме мислите на Мигел де Унамуно (душата на града създава индивида) и на Хорхе Луис Борхес, Светлозар Игов, може и Жан-Пол Сартър (душата на индивида създава града).
_________________________________________________________________________
* От “Бургас. Сантиментални истории”, подготвени за печат.
