Чета редовно повечето от българските вестници и причината е световната икономическа криза. Искам да знам как стоят нещата по този въпрос в Родината ми – и ако ви кажа защо, ще ме наречете “нещастница” или може би “наивница”.Наричайте ме както щете, отдавна съм свикнала да не ми пука, освен това свикнах вече да съм никоя и да не ме уважават.
Нищо, да си дойдем на думата… И така, та мисълта ми беше за икономиката на Родината ми България. Тъй като съм повече от 15 години на заточение в Гърция, нормално и човешко е да искам вече да си отида в Родината при близките си, но както разбирам от вестниците, ”взорът надежда не види”.
Та какво разбирам аз: инфлационни процеси, ниски доходи, безработица, нулева покупателна способност – това пишат вестниците и същевременно като си ходя в България, виждам друго. Кафетериите пълни от сутрин до вечер с добре облечени хора, засмени и безгрижни. Един път се престраших и попитах моя близка, с риск да ме вземе за ненормална или най-малкото паднала от Марс, а тя безгрижно ми отговори: ”Какво се чудиш, много е просто, от три семейства поне в двете жената е някъде в чужбина и праща”.
Топла вълна ме обля, но като че ли и мозък допълнително ми се наля, та взех да мисля малко по-логично. Значи така било то, наш`та Българийка има ”слугинска икономика”, но министрите не искат да си го признаят, че пак да са техни заслугите, а не наши, на нещастните “бели робини”. Замислих се по въпроса и колкото повече мислех, толкова по-страшно ми ставаше. Във всяко трето българско семейство майката и жената липсва, на гурбет или в Гърция, или в Италия, или в Испания. Чак пък толкоз…
Да, така е… и то за съжаление. Грабваш си куфарчето с парцалките, навеждаш си главата, ставаш и заминаваш, където ти виждат очите, за да храниш мъжа и децата. Е, стига де, чак пък толкова трагично – ще кажат някои. Няма стига, трагично е, но това е суровата истина, отворете си очите. Ние ги храним, ние ги обличаме, ние купуваме къщи и апартаменти – трагично, но и парадоксално. Уж никъде по света няма богата слугиня, но в България слугините поддържат икономиката. Гордата българка, смачкаха й самочувствието, но не се прекланя. Рискува, жертва се, излага се на опасности. Повечето от жениците тръгват без да знаят език, без да знаят къде отиват и така стават лесна мишена за измами, злоупотреби, тормоз, страдания.
Най ме боли за пенсионерките. Вместо да си стоят в България и да си гледат болежките, куцук-куцук, на стари години тръгнали други старици да гледат, та да припечелват и да не ровят в кофите за боклук. А какво става с разделените семейства в България? Мътна и кървава става. Докато жената превива гръб и слугува, мъжът си е мъж, с биологични и духовни нужди, най-често я заменя с друга, дори без тя да знае. Научава като се прибере вече. Ако случайно е заделяла някой лев и за себе си – добре, ако не – пак навежда главата и се връща да слугува.
Завършвайки, да направим една статистика: във всяко трето семейство съпругата и майката е на гурбет в чужбина. Повечето заминават без да знаят съответния език, излагайки се на измами, мошеничества и най-различни други опасности. Почти всички работят повече от 12 часа дневно, обикновено по две работи. Поне 95% от тях са слугини и болногледачки. Почти всички живеят мизерно и изпращат спестяванията си в България, или ги държат за “черни дни” – и са прави,черните дни ще са много, може би всички – само черни. Те дори не могат да запеят “Облаче ле бяло” – “много мина, мъничко остана”, защото не знаят докога – може би ще робуват до гроб.
Въпреки това – предани на род и родина, героични и невинни – те са много по-достойни за уважение от всеки един министър, преуспял бизнесмен или търговец-тарикат. Техните подвизи трябва да се увековечат и са достойни в тяхна чест българското правителство да издигне паметник-мемориал на българската жена – робиня. Вместо жезъл – да изваят метла, вместо ореол – онази светлина, породена от смирението, с което носи кръста си, вместо лавров венец – собствената й коса, побеляла от тегло и мъка. Всеки, който има сърце и достойнство, трябва да коленичи пред нея, че години наред спасява държавата от фалит със ”слугинската си икономика”.
Това е засега, стига съм се превъзнасяла, никой няма да ми обърне внимание. И тук важи “Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша”, но поне ми олеква на душата. Връщам се вече в действителността, права-крива, утре основно почистване ще правя, тежко ми, ще издам багажа – 10 часа. Мога да разказвам такива зловещи истории до безкрай, но се опасявам, че ще спрат да се четат романите на Стивън Кинг, защото ще бъдат ведри и оптимистични, в сравнение с това, което аз имам да разкажа. Когато остарея, надявам се дотогава нещо да се е променило и да не работя до гроб като слугиня, ще напиша книга за живота на гурбетчийките. Тогава ще конкурирам Стивън Кинг, сега смирено ще си чистя къщите – нямам избор…
Антоанета Василева,
Kotkacigulka.com
Преди време Еврочикаго пусна текст на подобна тема – https://www.eurochicago.com/2010/02/spisakat-na-semeystvo-n/ .
В него ставаше въпрос за изискванията към домашните помошнички (слугините) на нашенските новобогаташи.
Който не е прививал гръб нищо не знае,а коментарийте са отклонени за успелите кой са те младите образованите и образоващите се в момента .Не измествайте темата много е права госпожата а да попаднеш на успели Бг-и и да те наемат на работа оле…кожата ти съдират и все недоволни гадни долни неотзевчиви горди до тъпизам.Подкрепям написаното и дано дойде време и издаде книга с историите който знае.Така че питай патилото.
Вероятно обобщението по отношение на мъжете наистина е пресилено. Има доста български мъже, които се бъхтат, работят много, и не само заради себе си, а и заради семействата си разбира се. ( Може би личната съдба на авторката, както и не само нейната, по отношение на мъжете е такава, и тя пренася това като обобщение, но не е така все пак за всички.)
Този текст обаче е някакво отражение, свидетелство за наистина твърде многото жени, някои от тях и достатъчно възрастни, които гледат старци, старици и пр. в Гърция, Италия, Испания, които чистят чужди къщи, не само по чужбина впрочем, но и в България. В този смисъл той онагледява някакъв немаловажен днешен социално-икономически феномен.
Доста е пресилен този анализ, госпожо. Първо, не е вярно, че само българките работят в чужбина – много мъже също работят и то не като слуги. Второ, цитирам „Повечето от жениците тръгват без да знаят език, без да знаят къде отиват и така стават лесна мишена за измами, злоупотреби, тормоз, страдания.“ – защо „без да знаят език…“, проблемът си е само техен. Навсякъде по света неквалифицираната работна ръка получава и съответната работа и съответното ниско заплащане. Ние живеем в една глобална икономическа среда и един квалифициран специалист би могъл да си намери работа навсякъде по света. Мога да ви дам цял куп примери за успели и преуспели българи.
Та така, една българска поговорка гласи: „Каквото си надробиш, това ще сърбаш.“ Неквалифицираните българки стават слугини и болногледачки, българите – най-вече строители, сервитьори и т. н. Но в Европа има и български бизнесмени, лекари, финансисти, IT специалисти. Такава е действителността.