Голямото социално неравенство занапред ще бъде в здравеопазването, казва политологът
Иван Кръстев е политолог, шеф на Центъра за либерални стратегии. Също така е директор на Международната комисия за Балканите, създадена от няколко големи фондове и фондации от Европа и САЩ, с цел да се подпомага интеграцията на страните от Югоизточна Европа в ЕС. За Кръстев казват, че е един от бащите на Бойко Борисов като политик – осигурил му е подкрепа от десни партии и фондации в Европа, подпомогнал е политическия му проект за партия ГЕРБ. От 2 години Кръстев живее и работи през повечето време във Виена. Член е на борда на Европейския съвет за външна политика.
– Г-н Кръстев, как гледат на България в Европа? От там сигурно изглежда другояче?
– Обществата са като костенурки, при криза се затварят в себе си и малко обръщат внимание на България. За България и Румъния по принцип има представа като за страни, които не е трябвало да влизат в Европейския съюз, но по някакъв неясен начин са се озовали в Съюза и сега вече не може да се направи нищо.
Другото, което кризата промени, е увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Преди две-три години очакването беше, че Македония ще стане като Гърция – по-развита, по-богата, по-европейска. Но през последната години се наложи усещането, че когато става дума за институции и качество на управление всъщност Гърция не се различава много от Македония – статистиката лъже, данъци не си събират, гражданите са отвратени, а политиците са отвратителни.
Принципът е, че когато в западната преса нямо новини за България, това е добра новина. Но в момент като днешния, в който новините са пълни с анализи на Гърция, рискът е, че България изчезва. Трябва нещо драматично да се случи тук, за да се появим на картата.
Кризата направи така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Ситуацията в Европа наподобява ситуацията в Италия, където повече от век Севера и Юга не могат да намерят общ език.
– А някой в Европа забелязва ли Бойко Борисов?
– България е от онези страни, които създават проблеми на себе си, не на другите (смее се) и затова никой не се вълнува много за тях. Това, че в Европа всички се възхищават или възмущават от Бойко Борисов, е илюзия, създадена от нашите медии. В действителност в Европа повече са загрижени за състоянието на демокрацията в страни като Унгария, където национализираха частните пенсионни фондове, приемат антидемократични медийни закони и др. Всеки европеец знае поне един виц за Берлускони, но малцина в Европа знаят кой е премиер на Австрия или България.
– Значи Бойко Борисов само ние си го забелязваме и преувеличаваме значението му?
– Да. При тях всеки ден е без Бойко Борисов (смее се). Вие знаете ли кой е премиер на Чехия или на Естония, или на Белгия (те вече година не могат да формират правителство)? Защо мислите, че цяла Европа “нази гледа”?
– Какво според вас е бъдещето на Борисов?
– За това трябва да питате някоя гледачка, те обичат да отговарят на подобни въпроси. На мен ми е трудно да затворя очи и да видя бъдещето на премиера. Но мога да предположа, че през 2020 година той няма да е премиер.
– В перспектива България ще става все по-лошо място за живеене. Ще дам пример, който не коментират нито политици, нито социолози или политолози. В момента хората се пенсионират с пенсии по около 150 лв. и по-малко, защото в последните 10-20 години са работили на граждански договори, или на минимална работна заплата, или с прекъснат трудов стаж, или на нископлатена държавна работа. В момента 1,9 млн. души не плащат здравни осигуровки, което показва, че са без трудови договори. В близките години ще се оформи група над 1,5 млн. пенсионери с мизерни пенсии около 150 лв., в условията на едни по-високи цени. Това е социална бомба. Как виждате бъдещето?
– Една от любимите ми книги е романът на Жозе Сарамаго “Смърт с прекъсване”. Романът разказва историята на една страна, в която на 1 януари хората престават да умират. Отначало всички се радват. А после започват проблемите. Първа опасността усеща църквата – ако никой не умира, значи никой не възкръсва и въобще, краят на смъртта е краят на вярата. След църквата застрахователните компании и пенсионните фондове разбират, че в свят, в който никой не умира, те са обречени на фалит. Младите изпитват трудности да гледат своите възрастни и болни родители. Появява се мафия и започва да изнася тайно възрастни в чужбина, където да умрат. Накрая съветниците казват на царя” Ваше величество, ако не започнем да умираме, загиваме”…
Романът на Сарамаго е фантастика, която много прилича на бъдещето на Европа. Ние всички живеем в стари и остаряващи общества и това, което ние е изглеждало естествено и нормално вчера, е невъзможно днес. Не знаем колко бездомни ще има в резултат на ситуацията, която описвате. Не знаем как ще изглежда обществото, което не може да отиде в болница… Голямото социално неравенство занапред ще бъде не кой колко има и какво яде, а в здравеопазването. Един ще може да си позволи лечение, друг – не. Неравенството ще се проявява не толкова в това какво потребяваме, а в това кога и как умираме.
Преди време попаднах на интересно изследване свързано с употребата на алкохол в Полша преди и след 1989 година. Изследването е правено на базата на разпространението на чернодробни заболявания. Резултатите са повече от интересни. Като цяло не се е променило колко алкохол се консумира в Полша. Това, което се е променило е кой пие. Преди 1989-а пият всички и пият еднакво. Консумацията на алкохол не се влияе от разликата в образование или доходи. Днес, ситуацията е променена. Бедните и необразованите пият повече от преди, богатите и образованите пият много по-малко. Алкохолът е разделил богати и бедни в Полша почти толкова драматично, колкото разделя вярващите мюсюлмани и невярващите в Турция.
– Казват, че вие сте един от бащите на Бойко Борисов. Легитимирали сте го като десен и европейски политик, развили сте го като проект, какво вярно има в това?
– Наскоро Алексей Петров ни съобщи, че Душана Здравкова е политическата майка на Бойко Борисов. Аз не познавам майката, така че няма как да съм бащата. И въобще с риск да разочаровам любителите на конспиративни теории ми се струва, че авторът на проекта Бойко Борисов се казва Бойко Борисов.
Интервю на Иван Бакалов,
e-vestnik.bg
