Автор: Иво Инджев
акто се изрази бившия американски посланик Джеймс Пардю в интервюто си за в. „Труд“, около казуса с „Лукойл“ има „ драматизация на най-високо ниво“ и „пушилка“. Ето какво изплува от пушилката, както е забелязал читателят на блога Калин Господинов:
“С бр. 19 на ДВ от 19.08.2011г. е прието изменение на Наредба № н-17 от 13 декември 2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от регламент (еио) № 2454/93 на комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ.
Единствената промяна се състои в:
„§ 1. В приложение № 18 към чл. 6, т. 22, 40 и 41, чл. 8, т. 22 „Класификатор на митническите учреждения“ в т. 1. Митнически учреждения в Република България се заличава ред: „Митнически пункт Нефтопристанище BG001004″.
С тази дълбоко завоалирана и наглед безобидна поправка в наредбата на практика едно митническо учреждение в страната се премахва. Познайте кое и къде!
Интересно е, че изменението на наредбата влиза в сила на 15 Август 2011г., т.е. 4 дни преди да бъде публикувана в ДВ! Не влезе ли в сила примерно тогава решението на ВАС по случая с Лукойл?”
Докато на сцената се разиграват героични етюди как малка България, предвождана от смелия си лидер Борисов, се бори геройски с руския мастодонт „Лукойл“, зад кулисите някой дърпа конците на операция по замитане на следи. Защо иначе тихомълком ще закриват тъкмо митническата служба край Бургас, която от години обслужва недосегаемостта на руския монополист?
В книгата „Течна дружба“ споменавам за „странния“ казус с на практика липсата на митнически контрол върху същото това пристанище, охранявано като секретна военна база от частна армия. Книгата се появи на 17 май. Сега имам странното чувство, че някой е прочел написаното и междувременно е взел мерки да се потули споменът за този разграден двор.
Развих темата в интервю за един сайт, за който научавам, че вече е купен от депутата от ДПС Делян Пеевски (с парите на банка, обслужваща властта, която пък си иска за услугата държавата да си държи средствата в този трезор да получава съответното медийно обслужване).
Казах в това интервю, че заради пристанището на „Лукойл“ България може да бъде спъната за Шенгенската зона, защото е доказателство, че има пробив в сигурността на държавата в (поне) едно българско(?) пристанище, през което руската компания може да внася и изнася каквото си пожелае без знанието на София, какво остава за Брюксел. Интервюто ми така и не беше публикувано. Без обяснение. Да обяснявам ли защо?
Източник: http://ivo.bg/
