Освен за петрола, се води съдбоносна война и за водата на Африка. Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад са разположени върху Нубийската водоносна система.
Случващото се в Либия е поредната война за петрола, се говореше масово след началото на операцията на западните сили срещу режима на Кадафи. Малцина обаче си дават сметка, че всъщност се води съдбоносна война за водата на Африка, твърди в анализ в. „Ейша таймс“.
Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад лежат върху Нубийската водоносна система – подводен океан от прясна вода. Смята се, че това е най-големият в света резервоар за вода. Контролът върху водата е безценен, особено за Африка.
Френските компании „Веолия“ (която миналото лято придоби и „Софийска вода“), „Суец Ондео“ (бивша „Женерал Де-з-О“) и „Сор“, известни още като „трите сестри“, контролират над 40 на сто от глобалния пазар на вода, отбелязва „Ейша таймс“. И допуска, че ако водната инфраструктура на Либия бъде поразена при въздушните удари, от привлекателните бъдещи поръчки за реконструкцията й ще се облагодетелства Франция чрез „трите сестри“.
Според Пепе Ескобар, автор на материала в изданието, това ще е последната стъпка за приватизация на целия този океан от безплатна сега вода.
От страните, в чиито недра дреме това съкровище, Либия единствена инвестира в значим проект за използване на водата.
Един от грандиозните проекти на режима на Кадафи е за изграждането на Великата изкуствена река – огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали, чрез които се транспортира вода от четири големи подпочвени басейна: Куфа с площ от около 350 000 км2, намиращ се на юг до границата с Египет, оценяван на 20 000 км3 водни запаси, басейна Сирт, оценяван на 10 000 км3 вода, и Мазрук с големина 450 000 км2 и 4800 км3 вода. Други значителни количества вода се добиват от басейните Джуфра и Хамадах.
Инвестицията е 25 млрд. долара, за които Кадафи не взема и цент заем нито от МВФ, нито от Световната банка за разлика от практиката на държавните проекти в страните от региона. Великата изкуствена река доставя ежедневно 6 500 000 m? вода до Триполи, Сирт, Бенгази и цялото либийско крайбрежие.
Проектанти на Великата изкуствена река са Brown & Root (подразделение на „Халибъртън“) и Price Brothers, а на първия етап строителството е възложено на южнокорейския консорциум Dong Ah Consortium и на последващия основен изпълнител Al Nahr Company Ltd.
Решението за изграждането на гигантския инфраструктурен проект е взето на извънредна сесия на Генералния народен съвет през октомври 1983 г. През август следващата година Муамар Кадафи прави първа копка, а през август 1989 г. полага основите на втора фаза на проекта.
Месец по-късно първата вода от Великата изкуствена река започва да пълни резервоара на Адждабия, а през август 1996 г. Триполи вече пие чиста и прясна вода от пустинята.
Източник: Bolgari.net
Създадоха първата точна карта на водата под Сахара
За първи път е създадена подробна карта на водните запаси под някои райони в Африка. В статия в научното списание Environmental Research Letters се съобщава, че водата там се намира на около 75 метра дълбочина и може да превишава до 100 пъти количеството вода на повърхността. По – голямата част от ценната течност е в Северна Африка. Водата там е в древните пластове и по мнението на учените подземните източници могат да обезпечат достатъчно количество вода за потреблението и селското стопанство на целия континент.
Въпреки това, извличането на живителната влага няма да е лесно, защото пробиването на големи сондажи може да доведе до разрушаване на водоносните пластове.
Около 300 милиона души на Черния континент нямат достъп до чиста питейна вода. /Би Би Си
Лондон / Великобритания (БГНес)
„Yes, of course!“
Беше преди четвърт век.
Състудент на брат ми заминаваше за Либия, където щеше да строи голям язовир.
Странно беше за всички нас – какви язовири в пустинята – нали там няма реки?!
Както и да е. Инженерът беше с голям професионален опит и с никакъв чужд език.
В навечерието на заминаването ме натовари с непосилната задача за една нощ да му преподам необходимите знания по английски език, та да може да се оправя с местните техници и обикновени работници.
Можете да си представите колко ум и разум може да набере един човек за няколко часа.
Минаха две години.
Един следобед нашият гастинженер цъфна усмихнат на прага ни. Либийската му одисея беше приключила с успешното построяване на язовирната стена (от т.нар. „земнонасипен“ тип).
Големият сладкодумец разказа надълго и нашироко за приключенията си в тази екзотична за нашите представи африканска, но и доста европеизирана, страна.
Патетично описа как се трошели като клечки съветски, италиянски, японски, немски и какви ли не булдозери; арабите ги захвърляли в пустинята и не се занимавали да ги ремонтират.
„Катерпилърите“ обаче му „скрили шапката“ – всички други отиват за скрап, но американските машини продължават безотказната си работа.
(Възхищението на българския строител от американската техника беше неподправено; то се усилваше и от обстоятелството, че той, разбира се, беше партиен член – а представяте ли си колко е трябвало да бъде впечатлен един комунист, та да избухне във възторжена тирада за технологичния гений на смъртния враг?!).
Когато разговорът опря до езиковите проблеми, инженер Колчо се усмихна широко с характерната къдрава усмивка на Том Джоунс (инж.Поптолев е екзактно копие на великия изпълнител на “Green, green grass of home” ):
„-Справих се отлично! Винаги казвах само онова, което запомних от лекцията ти вечерта преди отлитането: „-Йес, ъфкоз!“ – и никога нямах проблеми!“
Yes, of course…
Дотук с шегите.
Ставащото в Либия обаче не е шега.
Сега разбирам, че язовирът в либийската пустиня всъщност е бил предназначен (като част от една огромна хидросистема) да акумулира вода, доведена до средиземноморското крайбрежие от Великата изкуствена река –
„огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали, чрез които се транспортира вода от четири големи подпочвени басейна: Куфа с площ от около 350 000 км2, намиращ се на юг до границата с Египет, оценяван на 20 000 км3 водни запаси, басейна Сирт, оценяван на 10 000 км3 вода, и Мазрук с големина 450 000 км2 и 4800 км3 вода. Други значителни количества вода се добиват от басейните Джуфра и Хамадах.“
Простата сметка подсказва, че става дума за около 35-50 000 кубически километри, или някъде към 35-50 000 000 000 000 кубически метри прясна вода.
„Френската компании „Веолия“ (която миналото лято придоби и „Софийска вода“)“, ни дере с над един долар за кубометър доставена по гравитачен способ, без използуване на еленергия вода от язовир „Искър“.
Бедна е човешката фантазия да си представи колко трябва да плащат днешните възторжени либийски бунтовници за кубометър вода, след като някоя или консорциум от „трите сестри“ („Веолия“, „Суец Он де О“ и „Сор“) приватизира водния монопол;
във всеки случай безплатната днес вода ще се окаже утре или вдругиден неколкократно по-скъпа от гравитечната „Софийска вода“.
Което, преведено на разбираем език, означава монополна печалба, равняваща се не на десетки – не, а на стотици трилиони долари (или евро, или на бъдещата глобална валута)!
Което е равно на неколкогодишния брутен вътрешен продукт (БВП) на цялото човечество!
Нефтът, както ще разбере всеки средноинтелигентен гражданин, в случая играе ролята на джобни пари, на пренебрежимо дребен интерес в портфолиото на световния борсов играч.
Либийският Пизистрат слиза днес от африканския Акропол поради прекалената си самоувереност да „не взема и цент заем нито от МВФ, нито от Световната банка за разлика от практиката на държавните проекти в страните от региона.“
Ако беше взел тези 25 милиарди от „където е редно“, сега все още щеше да си управлява от бедуинската палатка…
Но… кой да му каже – пък и… щеше ли да послуша?!
Yes, of course!