Меглена Кунева – с лице към диаспората

Издигнатият от инициативен комитет кандидат за президент на Република България
г-жа Меглена Кунева отговори на въпроси на българи от чужбина

Българската емиграция е свързана с корените си в Родината и за това говорят не само милиардите, които постъпват от нея към страната. Настроенията и вотът на българите зад граница имат далеч по-голяма тежест, отколкото са преброените в чужбина бюлетини.
По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на www.Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които ни бяха изпратени от читатели живеещи не само в Чикаго, но и в различни държави по света. Президентската институция, както никоя друга, олицетворява единението на българите – без разлика на местоживеене, религия или етнически произход.
Изданието ни ще публикува всички получени отговори по реда на пристигането им в редакцията. Ще съобщим и имената на тези кандидати, които сме поканили, а откажат да отговорят – за радост до сега няма такива. Приканваме медиите да използват свободно нашите публикации. Българската диаспора трябва да е добре информирана, за да направи правилен избор.

Първото писмо, което получихме в редакцията, е с отговорите на г-жа Меглена Кунева. На българските издания в Чикаго прави впечатление, че на този етап от подготовката за изборите, най-активна и обърната с лице към българите в чужбина изглежда именно нейната кампания. Предизборният й щаб се е свързал с основните медии зад граница, с отделни журналисти дори, и ги информира подробно за срещите с избирателите в България (лично ние сме получили дузина писма с поне двойно повече документи, снимки и приложения). Подготвя се и информация с програмата на посещенията в чужбина. Вече знаем, че в средата на септември в Чикаго ще гостува нейният заместник и кандидат за вицепрезидент Любомир Христов.

В начало на своите отговори пред Еврочикаго г-жа Кунева подчертава:
За мен лично е важно е сънародниците ни в чужбина да са добре информирани и позициите им да бъдат чути в България.

По нататък кандидатът за президент изнася нелицеприятни факти от българската статистика:
По данни на НСИ 410 хил. души трайно са емигрирали от страната за периода 1992 г. – 2011 г. Неграмотните българи през 2009 година са 41 % (при средна стойност за Европа 20 %), а 15 % от децата ни са напуснали образователната система, според доклада на Европейската комисия за напредъка в образованието, оповестен през м. април т.г. По данни на синдикатите и Здравната каса, здравно неосигурените българи към м.април 2011 г. са близо 1,9 млн. души. Последните данни на НАП посочват дори, че са над 2 милиона. Два пъти по-висока е детската смъртност в България в сравнение с тази в Европа.

Следват акценти от отговорите:

– по повод създаване на нова национална доктрина за българите зад граница:
Българските общности в чужбина са мощен фактор. Живеещите зад граница българи са над 1,2 милиона души. 200 000 деца от български произход са се родили зад граница в последните 20 години. Дори не знаем колко са със сигурност. Животът на тези българи е пряко свързан с България – произход, минало, семейства, бизнес. Четох статистика, според която средствата, изпращани от българите зад граница в България, са между 1 и 2 млрд. евро на година, и то само от нетни банкови преводи. Искам да напомня, че за 5-те години на членството в ЕС България е усвоила от европейските фондове около 1,7 млрд. лева. Очевидна е разликата, очевидно е, че българите зад граница са инвеститори в страната ни. Да не се съобразиш с толкова голяма група българи – със самосъзнанието им на българи, с потенциала им да работят за нацията си, ако щете с парите, които те влагат в България, с усилията им да възпитават децата си в познаване и съхраняване на българската култура, обичаи, език и традиции, е не само арогантно. То е антидържавно.

– по повод институционалните връзки на българската диаспора с нацията:
Има нужда от спешен, задълбочен разговор по ефективността на Закона за българите, живеещи в чужбина, както и по прилагащите го нормативи. Този разговор е недопустимо да е монолог, от който безотговорно да се изключат сънародниците ни зад граница членовете на Националния съвет на българите в чужбина трябва да се избира с участието на български граждани, живеещи в чужбина….
И още:
Българите в чужбина, в почти 10 държави вече, се организираха и направиха Временни обществени съвети, за да се борят за правата си, които, забележете, собствената им родина нарушава – и чрез Изборния кодекс, и чрез действия и бездействия на редица институции. Какво се оказва? Че сънародниците ни зад граница се борят за права, които собствената им държава ограничава: това е абсурдно. Те се сдружават, поддържат училища, църкви, културни общности на всички континенти, общностен дух, самофинансират се, изпращат пари в България, искат да са равнопоставени при гласуване на избори в родината си, заемат позиция по всякакви решения на българските институции, касаещи упражняването на правата им. Къде е българската държава в този процес? И защо не им помага? Простете, но аз не разбирам що за подход е това. И като президент смятам да го напомням всеки ден.

– относно обособяването на избирателен район „Чужбина:
Този въпрос трябва да се постави, след като го повдига голяма група наши сънародници.

– по повод участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната:
Имаме становище на Венецианската комисия, според което подобно конституционно ограничение няма аналог в европейското право и нарежда България в списъка на неразвитите демокрации. Имаме и становището на националния омбудсман, който също нарича ограничението „остарял предразсъдък“ и той инициира публична дискусия по темата. Имаме и стотици българи, които са изразили мнение (във Вашия сайт включително), както „за“, така и „против“ упражняването на пасивното избирателно право от българи с двойно гражданство. Т.е. налице е предпоставка за провеждане на задълбочен анализ на действащата в конституцията разпоредба и практическото й прилагане – от една част от българите разпоредбата се счита за ограничаваща правата им, а от друга част от българите – не. Като президент аз бих участвала в подобна задълбочена публична дискусия, да.

– относно гласуването по интернет:
Категорично „за“ гласуване по интернет съм. Това ще е едно от първите неща, с които ще се заема като президент. Над 3,1 млн. българи се преброихме по интернет през тази година. Значи хората са готови и за гласуване по интернет. България е на много добри позиции по отношение на интернет-покритието. Сигурна съм, че електронното гласуване ще повиши избирателната активност, ще мотивира и улесни българите, живеещи зад граница, да гласуват, ще допринесе много категорично срещу порочната практика на купуването на гласове, която е срам за всяка демокрация.

– по въпроса за въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина и за въвеждане на обективни критерии за финансиране на българските центрове и училища в чужбина:
Трябва да има прозрачност в избора на хората, които заемат позиции в публичната администрации. Те работят с пари на данъкоплатеца, което означава, че прозрачност, ефективност и отчетност са задължителни принципи в работата им. Конкурсите в България често продължават да се правят по недопустими за демократично общество практити. Конкурсът има смисъл и полезност, когато следва ясни правила, стриктна процедура и цел, която обслужва обществото, а не определена партия или министър. Незабавно трябва да се спре със субективните преценки. И именно това съм вписала в платформата си – като президент, в назначенията на т.нар. президентски квоти, аз имам твърдото намерение да приложа принципите на прозрачност, ясни критерии, публично обсъждане на кандидатурите…
И още:
Нека все пак да не забравяме, че в сферата на културата и образованието има добавена стойност, която не винаги може да се измери количествено, затова критерият трябва да е динамичен. И именно тук е функцията на общността и нейния публичен контрол. Аз апелирам към българите в чужбина да са взискателни, активни и настоятелни в диалога си с институциите и държавата.

Отоворите си г-жа Кунева завършва с една от любимите си притчи.

Пълният текст на писмото на кандидата за президент на Р.България до читателите на Еврочикаго и българите зад граница може да намерите на следния адрес:
https://www.eurochicago.com/2011/08/meglena-kuneva-otgovori/

.