Председателят на УС на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева, пред в-k“Капитал“
Eдно интервю на Елена Старидолска
ГЕРБ издигна през седмицата няколко спорни фигури за кметове – Йордан Лечков в Сливен, лидера на партия ДЕЛА Атанас Терзиев в Несебър. Преди време застана и зад Георги Славов, кмета на Ямбол, който има няколко висящи дела. Не е ли странно?
Нито един щаб не залага на кандидатури, за които няма предварителна оценка, че не могат да доведат до успешна кампания. Очевидно преценката е, че тези кандидати имат влияние и могат да представят управляващата партия в съответната община по подходящ начин.
При ДЕЛА ситуацията е много особена, защото това е местна партия от т.нар. бизнес формирования, която функционира само на територията на Несебър с трима съветници, а преди края на мандата беше погълната от ГЕРБ. Лидерът й пък стана техният кандидат за кмет за вота наесен. Това е политическо know-how на местно ниво.
Изглежда като взаимно изгодна сделка – управляващите, които нямат позиции в Несебър, ще опитат през ДЕЛА да получат такива, а пък представители на тази структура ще запазят участието си в общинската власт.
Параметрите на тази сделка нямат публичен характер, каквито и да са те. Какъвто и залог да има зад тази схема, ние няма да имаме възможност да я оценяваме публично. Няма сделка, която да не е взаимоизгодна. Но забележете, че в нашия разговор присъстват думите сделка, договорка, взаимна изгода, бизнес. Това показва, че политиката изключително много се е икономизирала и за нея започва да се мисли в пазарни категории. Създават се стратегии за завладяване на пазара на гласове, ако продължим със същата терминология. Това е отклонение от разбирането за правене на общественополезни политики. Тежестта се измества към разговори за ползи, разпределение на публичен ресурс към определени групи, икономически мрежи, а на места и криминални мрежи, което е големият риск и пред тези избори. Според предварителната ни оценка на ситуацията те ще бъдат римейк на местните избори през 2007 г., но във всички случаи сценарият ще бъде още по-форсиран с едно усилване и радикализиране на интереса. Ще има сцени нелицеприятни за местната демокрация. В България местната демокрация е в нещо като предизвестена смърт. Прогнозите ни са мрачни.
Може ли да се обобщи, че целта ще оправдае всякакви средства?
Познатите от предишните избори практики за корумпиране на политическия процес ще бъдат абсолютно валидни. Няма никаква причина да смятаме, че това няма да е така, защото елементите на средата, които определят използването на такива способи, водят към тяхното стабилизиране. Не можем да говорим за редуциране на практики като купуването на гласове, контролиран вот, манипулиран вот, опити за изборни измами при преброяването или купуването на цели изборни комисии. На местно ниво мрежите, които искат да превземат властта, да получат достъп до разпределението на ресурса или да стабилизират вече завладени позиции и да ги отбраняват от конкурентните мрежи, няма на какво друго да стъпят освен на развиването на такъв тип стратегии. Те нямат истински последователи. Това не са партии, които имат членове, структури. При тях основната идея се развива около патронажа и клиентелистките разраствания.
Защо традиционните партии, доколкото ги има у нас, не могат да преодолеят властта на мрежите по места?
Защото на местно ниво вече има фактори, които имат определена степен на икономическа независимост и свобода. Местните олигарси или изобщо влиятелният бизнес е все по-наясно с това, че решенията на местната власт – определянето на местни данъци и такси, градоустройствените политики вече формират много отчетливо елементите на средата, в която тази бизнес структура трябва да съществува и да се развива. Затова те не се ангажират да търсят представителство през партиите, а предпочитат директно да представляват собствения си интерес или на своята мрежа в общинския съвет и в общинската администрация, за да имат пряк достъп до създаването на правилата, разпределението на ресурсите и контрола върху тях. Нямат нужда от традиционните партии, защото говорим за частен, а не обществен интерес. Няма дори разговор за създаване на политика, фокусирана върху общественото благо.
Но в случая с Несебър местната формация ДЕЛА няма да участва в изборите по същия начин, както през 2007 г. – изведнъж потърси покровителството на ГЕРБ. Може би там моделът не проработи?
Не мисля, че е така, защото конкурентната местна мрежа – МОРЕ, се явява и на тези избори например. През 2007 г. МОРЕ беше име на коалиция от няколко национални партии – Зелената партия, НДСВ, БДС „Радикали“, а сега вече е самостоятелна партия, регистрирана в Софийския градски съд. Даже един от братя Диневи я представлява. Тя ще се придържа към предишната си стратегия – ще подкрепя кмет, а няма да издига собствен кандидат и ще се опита да закрепи и разшири позициите си в местния парламент, където сега има петима съветници.
Чух коментар от политик от опозицията, че през 2011 г. няма да има явлението „бизнес партии“ като през 2007 г., защото по места те вече или са погълнати от ГЕРБ или притиснати, за да не участват във вота
От една страна, има поглъщане, от друга страна – от регистрациите в Централната избирателна комисия (ЦИК) се вижда, че все пак има местни формирования, които ще се включат в изборите. Тенденцията местните коалиции, които участваха през 2007 г. в общините край морето, да се явяват като партии сега се затвърждава през примери като в Бургас. Там коалицията „Ваклин Стойновски за Бургас“ сега вече е партия „Бургас“ и се представлява от самия Стойновски. Партията Средна европейска класа също се явява пак, около собственика на ТВ СКАТ има ново формирование, регистрирано през юли 2011 г. – Национален фронт за спасение на България. Във Варна „Движение Нашият град“ ще участват на изборите, има и други нови формирования там. Има съвсем нови формации – „Нова сила“, „Партия за хората от народа“и др. Определено не се наблюдава окрупняване на политическия ландшафт и редукция на играчите на местно ниво, по-скоро се запазва досегашната тенденция. Местните коалиции пък ще бъдат стотици, най-различни и на пръв поглед някои от тях с несъвместими участници. Това многообразие от играчи може дори да улесни прилагането на определени стратегии за завладяване на гласове. Когато вотът се раздроби на много места и се разпилее, всяка по-организирана мрежа и всички по-агресивни брокери на гласове, клиентелистки, корпоративен и друг тип вот, ако са силни и могат да го концентрират за своя патрон, ще спечелят.
Има ли такива „професионалисти“?
Безспорно. През годините са отгледани такива хора, но не в смисъл, че се занимават единствено и само с политическо брокерство. Това са местни хора, които познават много добре местния контекст, много добре са вписани и враснати в средата – изрично условие, за да можеш да правиш такава логистика. Тя се гради на вече спечелено по някакъв начин доверие в тази общност. Тези брокери понякога са свързани и с криминалните мрежи. Там, където има такива структури по време на избори, веднага биват наемани – за да купуват гласове, да разпределят парите, да респектират избирателите.
Само и единствено в ромските махали ли са?
Не само, има го и в черноморските общини и в общини, разположени близо до границата, където интересът е много голям. През 2007 г. територията на селата около Созопол например беше разпределена между две силови групировки, а единственото, което МВР правеше, е да внимава да не се стигне до директен сблъсък между тях. В рамките на акции срещу тях се откриха и хора, обявени за общонационално издирване. Проникването и използването на организирана престъпност и криминално проявени групи в изборния процес е класическо правило, когато се купуват гласове и се контролира вотът. Това се извършва именно от хора, които нямат респект от закона. Купуването на гласове е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, преследва се. Някои от съставите – като например организирането на купуването на гласове и финансирането му, са състави на тежки престъпления. Не може човек, който не е обръгнал в престъпна дейност, да се занимава с това. Тук е ролята на институциите.
Министърът на вътрешните работи е председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Дали ще има някакъв ефект върху тези негативни явления?
Ако си представим, че една лихварска структура например, която продава гласове за сметка на погасяването на задължения или част от тях остане ненаказана т.е. ако правоохранителните органи не действат, тази лихварска схема ще проработи в полза на нечий патрон. Ако обаче МВР атакува остро такава структура, заинтересуваните могат да кажат „Това е политическа репресия. Заради сливането на двете позиции министърът на вътрешните работи използва прекомерна сила, за да осигури предимство на управляващата партия.“ Това е проблемът от съвместяването на тези две позиции.
Мнозинството в Народното събрание се гордее с приемането на Изборния кодекс, вие внимателно следихте и участвахте в дискусиите около него. Кои са по-големите му пороци, които сега могат да имат ефект върху изборите?
Работя в организация, която се е ангажирала да оцени въздействието на кодекса във всеки един аспект в рамките на кампанията. Но отсега е ясно, че той не успява да възпре местните икономически ядра да участват в изборите. Това няма и как да стане единствено и само през кодекса. Докато има „свободни“ пари от контрабанда, трафик на хора, наркотрафик, източване на ДДС и др., т.е. има организирана престъпност, която генерира такъв финансов ресурс, който вкарва и изпира през изборите, кодексът не може да спре появата им.Чрез този ресурс се рекрутират в местните органи на власт „посланици“ на икономически интереси, а не на политически представители – институциите на местната власт се превземат отвътре, за да гарантират интересите на икономически групировки, отделни хора и фирми.
Вторият открояващ се проблем от няколко дни насам е напрежението в политическите партии за начина, по който се съставят Общинските избирателни комисии (ОИК). Те са изключително важни за процеса органи, които ще приложат на практика кодекса на местно ниво. Има искания представители на ОССЕ да присъстват на заседанията на ЦИК, за да се гарантира, че начинът, по който се конструират ОИК, не осигурява някакво предимство на една или друга партия. Предложих, по-скоро попитах, говорителите на ЦИК защо комисията не направи публични протоколите от заседанията си, за да се смъкне напрежението в партиите и да престанат внушенията, които създават у избирателите усещане, че няма да има достатъчно гаранции за честни избори. Предложение не беше посрещнато с разбиране от говорителите на ЦИК,каза се, че за последните 20 години демокрация никой никога не е настоявал протоколите да са публични, а и в изборния кодекс това не е предвидено.
Много е важно и как ще проработят правилата за финансиране на кампанията. За първи път по настояване на неправителствения сектор ще има единен регистър за финансирането на кампанията, който ще бъде базиран в интернет. За първи път се определят различни категории средства – собствени средства на кандидатите и на членовете на инициативните комитети, от друга страна са собствените приходи на партиите и от трета – даренията. Интересно е да се види, при положение че за първи път се обособяват отделно средствата на кандидатите и се отчитат по отделен начин, как те самите ще се включат със собствено финансиране. Това е ново за България. Още повече че ако за даренията има лимит от 10 000 лв. на човек на година, то за собствените средства на кандидата няма – това е и становището на Сметната палата, стига общото финансиране да не надхвърля горната граница за цялата кампания – 2 млн. лв. за президентските избори, и съответните тавани за кандидати за кметове взависимост от големината на общината и кандидати за съветници. Ще е интересно дали това няма да стимулира партиите да включват в листите си финансово състоятелни хора, които имат възможности да подкрепят бюджета на кампанията чрез собствени средства.
Казахте, че „свободният“ ресурс от контрабанда, наркотрафик и т.н. се изпира в изборите. Как точно става това?
Когато използваш мръсни пари по време на избори, а влезеш и получиш представителство в общинския съвет, вече ти се отварят позиции за легитимни бизнес начинания. „Любимо“ занимание на тези съмнителни структури е концесионирането или арендуването на плажове, паркинги, спортни обекти и съоръжения, и други подобни. И започват легитимна, чиста дейност на икономически субект, който има видим източник на приходи. Общинската инфраструктура и ресурсът се използват, за да се „избели“ този бизнес. Процесът е свързан и със строителната дейност например. Чрез отреждането и градоустройството се получава възможност да строят хотели и съоръжения със средства включително от сивия и черния сектор. Освен това така представителите на тези структури участват директно в създаването на правила, които елиминират конкуренцията. От друга страна, действащите кметове също имат огромно предимство, защото са крупен местен работодател, създали са си своя клиентела, още повече ако са повече от един мандат начело на местната администрация.
Как да се противодейства на тези пороци?
Наличието на връзка между мафията и местната власт и опитите за решаването на този проблем в Южна Италия е довело до приемането на закон, чрез който от март 1990 г. до септември 1993 г. са били разпуснати 72 общински съвета. Причината – представители на мафията са били членове на съветите или кметове. Тогава е въведен терминът криминокрация, тоест криминализиране на властта.
Единственият начин да се противодейства, е институционален, защото говорим за престъпления. Силни институции, които изпълняват закона и обществен натиск през медиите и гражданските структури, за да се измъкнем от този коловоз. Това, колко е честен и свободен, изборният процес е функция на способността на институциите да установяват правовия ред. Не можем да очакваме, че тук изборите ще бъдат като на книга, ако всичко останало до момента – начинът, по който институциите гарантират правовия ред, е поставено под съмнение. България има мониторинг именно върху сферите на правосъдието и вътрешния ред, т.е. това е мониторинг изобщо върху правовия ред у нас. Освен това завладяването на общината от местните мрежи осигурява определено ниво на социална сигурност и солидарност за техните членове – патронажът и клиентелисткият подход за съжаление започват да се възприемат от избирателите като по-надеждни и ефективни стратегии на поведение,отколкото подкрепата за идеологически послания и платформи на традиционните партии.
Можем ли да виним хората тогава?
Никого не искам да виним. Това, което ние ще направим, е интернет платформа, позната и на други места по света, но с български приложения. Ще се нарича „За честни избори“. Тя ще даде пряка възможност на всеки участник в изборния процес – избирател, кандидат, наблюдател от място – да изпрати информация чрез имейл или социалните мрежи какво вижда пред избирателната секция, в нея, в предизборната кампания. И на картата на България ще може да се види къде започват да се натрупват такива сигнали. Потвърждаването им и какво се случва на място се надяваме да стане с участието на медиите. Ще могат да се пращат снимки или видеоклипове. Живеем в свят, в който всяко нещо може да бъде документирано и показано в интернет след няколко секунди.
http://www.capital.bg/
–––––––––––
Интернет предоставя нови възможности и за наблюдение на честността на изборите. Каквато е например платформата Ушахиди (в превод от суахили “свидетелство”), създадена през 2007 г. от група доброволци в Кения. Чрез събирането на сигнали по безплатна телефонна линия, а също и през различните социални мрежи в интернет, на страницата на Ушахиди е създадена карта на насилието, която информира обществото за потенциално опасните зони, къде има изпаднали в беда хора. В Африка приложението на такава технология е възможно, защото там някой младеж може да си пише домашното под уличната лампа, защото няма електричество вкъщи, но има смартфон в джоба си. Софтуерът на Ушахиди е безплатен и това превърна платформата през последните години в силен инструмент за оказване на обществен натиск. Ушахиди е използвана за наблюдение на парламентарните избори в Египет в края на 2010 г.
За изборите през октомври в България Институтът за развитие на публичната среда ще стартира платформата и у нас под името “За честни избори”. Сигнали за нарушения на изборните правила, съдържащи снимки и текст, изпратени онлайн, през фейсбук, туитър и имейл, ще могат да се отбелязват върху картата на България. Системата ще може да се използва от наблюдателите на изборите, от застъпниците, от гражданските мрежи, ще бъде достъпна за медиите, които могат да отидат на място, да проверят какво се случва и да направят допълнителни разследвания.
Интернет адресът на новата БГ платформа е:
http://fairelections.izborenkodeks.com/reports/submit
