Когато преди месец главният финансов инспектор на Калифорния резна заплатите на местните депутати заради недоизкусурения бюджет, приет от тях, всички завидяхме. И си рекохме – ей, никога няма да ги стигнем ние американците…
С малко национална гордост можем да кажем – американците могат да ни дишат прахта, те накъдето отиват, ние оттам почти се връщаме!
В това ни убеди кратката кореспонденция на гражданина Иван Петров със Столична община. Гражданинът задава въпрос дали е спазен Законът за общинските бюджети, а общината му отговаря да не си съчинява закони и да не я пита глупости.
А къде е поводът за гордост? Ще разберете.
За разлика от Калифорния, където финансовият инспектор се е позовал на местен референдум, у нас още от 2003 г. в Закона за общинските бюджети (все пак – има такъв) съществува знаменателният член 12, според който общинският бюджет трябва да бъде приет не по-късно от 45 дни след държавния.
Има си и санкция за разсейващите се – според чл. 15 ал. 5 ако бюджетът не се приеме в този срок, се спират възнагражденията на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.
Ако забелязвате – членът е малко нещо недоизкусурен. Казва се, че заплатите ще се спрат, не се казва кога ще тръгнат отново. И дали кметовете и съветниците ще трябва да даянят до края на мандата на хляб, вода, скромни комисиони и волни пожертвования от симпатизанти.
Сигурно затова досега не е бил и прилаган – поне ние не си спомняме някой да се е оплаквал, че са му спрели заплатата.
А би трябвало – за тази година – поне в петте най-големи града на България.
Варненци са отличници – техният бюджет е приет само с два дни закъснение. В Пловдив – с единайсет, но затова пък веднага бе върнат за ремонт от областния управител. В София закъснението е двайсет дни, в Бургас и Русе – цял месец…
В интерес на истината, осем години по-късно някой е забелязал грешката в закона и парламентът я поправи – според новата редакция заплатите се спират до приемане на бюджета, а като се приеме – се изплащат със задна дата.
За беда на общинските съвети поправката влезе в сила, след като те вече бяха нарушили действащия закон.
Ще речете – формалност. Когато гражданин не си плати данъците в срок, му тръсват съвсем не формална наказателна лихва.
Когато фирмичка формално закъснее дори с един ден да си подаде данъчната декларация, неформалната глоба е между 1000 и 10 000 лева.
Демокрацията е съвкупност от формалности, които ни позволяват да живеем заедно, без да се избием едни други. Наричат се закони.
Закони си имаме.
Обаче няма кой да ги спазва… Ние да не сме Калифорния!
Е, очевидно – не сме…
Румен Белчев,
в. „Стършел”
