Е, не можаха ли поне август да го дават малко по-лежерно? Все пак почивки, отпуски, всички са някъде другаде и не се интересуват особено… Но не и тази година. Битката за вниманието на електората е болезнено безмилостна. Добре, че Миро Найденов не бърза с поредния стандарт за храната… Плевнелиев трескаво ни строи магистрали и спортни зали, сроковете се изпълняват предсрочно, законите изведнъж се оказа, че важат за всички и изобщо петилетките се взимат за максимум 3, 4 години. Уж е един мандат, а сякаш вече са ни сполетели поне два.
Съвсем се обърках и вече става все по-трудно да се отбелязва разликата между цирк и светата истина. Мръсни ченгета ли са или патриотични разузнавачи? Охранители ли са или шампиони по карате? Полицейско насилие или полицейска свръхсигурност? Зъл убиец или обикновена друсалка? Гражданско общество ли е или изборната кампания на пироманска партия, която никога няма да го уволни? Данъчен склад ли е или склад на Държавния ни резерв? Законопослушните сведоха ли глави, лицензът беше ли отнет и беше ли изобщо върнат? И накрая кой може да каже протести срещу високите цени на горивата ли ни се случваха или протести срещу спирането на рафинерията? Пълен бльок.
Без милост отнеха лиценза и всички със свито сърце зачакахме да ни заболи. Добре, че законопослушните няма начин да са чак толкова послушни, а пък и можеше ли да минем, без съдът да се намеси в този спор?! По стара пазарна традиция съдът е тайният играч, жокер, който всички играчи спокойно са сложили в джоба си и го вадят, когато се налага. Чудете се после има ли терца или няма, докато всичко продължава по старому, лиценз има и за радост на малки и големи – бензинът дори е намалена цена, отивайте да зареждате колите си и самолетите си с авиогориво, тип керосиново. Светът е спасен. Честито!
Но не бързайте да се радвате, защото по всичко изглежда, че в България има монополи. Да, това не е шега и ако сте подозирали, че има нещо нередно в това, че плащате все по-високите си сметките си за ток, телефон, бензин и вода на едни и същи компании, сега всичко излиза наяве. Министърът на икономиката ни, това мъжко момче Трайчо Трайков, дори е изпратил запитване до Комисията за защита на конкуренцията по повод твърденията, че ако не работи „Лукойл“, летищата няма да имат керосин. Отговорът на комисията следва да се очаква с изключително трепетно вълнение.
Тренирани в реалността на този научнопопулярен цирк, все повече мото и крилата фраза на живота ни започват да се превръщат отвлечени понятия като „истината е някъде там“ и „нищо не така, както изглежда“. А пък и как иначе би могло да бъде, след като внезапно се оказа, че отнемането на нищо и никакъв лиценз било тест, изпитание, поредна пречка и предизвикателство за праведната ни власт. Сега било времето да разберем дали в България имало действаща пазарна икономика, дали пазарните принципи били валидни за всички и още повече – дали законите важели за всички с еднаква сила. Ето тук, публиката би трябвало да се схване от смях, но цените на горивата все пак й пречат да се отпусне чак толкова, дори когато законите и принципите са спазени. Честито!
„Е, добре де, като не е цирк, защо не ни го спестихте тогава?“, логично е да се питаме в този момент, ако не бяхме заети с това да изписваме лозунги с блажна боя: „Всичко е супер, благодарим ти, …“. Защото всички знаем, че законите не важат за всички с еднаква сила, пазарните принципи са обречени да бъдат нарушавани и това е напълно в реда на нещата за една действаща пазарна икономика. Капитализмът не умира толкова лесно – спете спокойно, деца – съдът ви успокои идеологически, законите се спазват от всички по всяко време и справедливостта е повече, отколкото беше. „Ха-ха“.
Ангел Зафиров,
в. „Новинар”
