Моята баба готвеше чудесно. Живееше на село и за да приготви дори една пилешка супа в нея влагаше десетки видове треволяци и подправки – магданоз, джоджен, лапад, сминдух и още много други, на които даже не съм им запомнил името. Вместо оцет слагаше киселец и неузрели джанки. И супата й ставаше божествена. Майка ми, макар и научила се от баба да готви добре, не може да направи подобни вкусотии. Вероятно една от причините бе, че в София продуктите не са в градината около къщата, а на пазара. А там или ги няма всичките, или качеството на тези дето ги има не е същото, като на село.
Прелетяхме океана и заживяхме в Америка. Домати, краставици, плодове – нямат онзи, българския вкус. А за яденетата на мама и баба даже не смея да си спомня. Та кой ли и готви? Подгряването на замразено ядене в микровълновата фурна –това тук наричат готвене.
Но запитвали ли сте се, как така масово американките не знаят и не могат да готвят, а в ресторантите храната им все е вкусна? Как така дори в най-загубения Макдоналдс или китайски ресторант, където продуктите не изглеждат да са от най-високо качество, ястията са ви вкусни?
А случвало ли ви се е след здраво похапване в подобно заведение да ви се разстрои коремът от подобна уж добре сготвена храна? Да ви се догади, да ви заболи главата или да получите сърцебиене дори?
Ако отговорите с ДА това означава, че сте уязвими на така наречения „Синдром на китайския ресторант“, при който симптомите често са били обърквани със сърдечни пристъпи или алергични реакции. Не се безпокойте – вие не сте болни, това е реакция на здравия ви организъм към няколко милиграма от една специална и незабележима изкуствена подправка, която в САЩ всяка година се продава със стотици хиляди тонове и чието световна производство нараства от година на година.
Подправката Мононатриев глутамат в Европа се нарича Овкусител 621, flavour enhancer 621 или MSG, а в САЩ Glutamic acid или Ac’cent flavor enhancer и е с химическа формула C5H8NO4Na * H2O (Вж. картинката горе)
Според направените медицински проучвания, заплатени вероятно с парите на хранителни компании, подправката е безвредна и може да се приема така както и солта. Но според други, независими организации и учени – тя вреди на обикновения потребител всеки ден и бавно го убива.
Ето какво четем в сайта Разкрития.ком:
«Според някои известни учени тази хранителна добавка действа като наркотик. Ето защо масово се използва от производителите в цял свят като подправка към ястия, в хранителни продукти, за да ги правят по-вкусни.
Глутаматът въздейства на рецепторите ни подсъзнателно, като ни внушава, че похапваме нещо изключително вкусно и питателно. Ден след ден, похапвайки от натриевия глутамат дори без да знаете, вие се пристрастявате. Храни, в които го няма, започват да ви се струват безвкусни, дори неприятни и имате чувството, че ядете тебешир.
Натриев глутамат използват най-често по ресторантите и заведенията за бързо хранене, където ви примамват с вкусни гозби. Без да подозирате, че манджите са поръсени с тази химия, вие все по-често изпитвате желание да посещавате заведението.»
А ето и цитати от други източници:
«Натриев глутамат в България има и в Maggi, Пикантина, KNORR и прочие. В някои страни Maggi разпространяват био-вариант на подправките си, в който не се съдържа глутамат. В България, разбира се, отровата е в промишлени количества. След редица изследвания върху животни е доказано, че натриевият глутамат е отровен. Той вреди изключително на организма, уврежда ретината и е причина за заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. Ако оставим на страната „малките странични ефекти” като гадене, повръщане, зачервяване на кожата и главоболие, натриевият глутамат може да увреди и поколението ви. Доказано е, че при консумация от бременни, той се натрупва в плацентата и нанася трайни последствия на плода, а също и при децата – заради незавършената им нервна система.
„Отровата Maggi” – такава тема е създадена в бг форум за майки, където след поредица от дискусии, потребители единодушно решават да бойкотират продуктите на Maggi, заради наличието на натриев глутамат в тях.
От Maggi – продукт на Нестле, не крият, че в съставките има глутамат. На опаковката ясно е написано, че в пакетчето се съдържа овкусител – мононатриев глутамат, макар че доказано тази съставка руши мозъка.» /Е-Пловдив.ком/
Чистият мононатриев глутамат е бял кристален прах. При разтваряне във вода (или слюнка), той бързо се разделя (дисоциира) на свободни натриеви и глутаматни йони.
Мононатриевият глутамат активира (наскоро откритите) вкусови брадавици, чувствителни към «умами», един от петте основни вкуса; този вкус се смята за основен в японската и китайската кухня, но се среща често и в западната кухня, където понякога бива наричан „апетитен“ или „в повече“. Смята се, че „умами“ вкусовите брадавици реагират точно на глутамата, по същия начин, по който „сладките“ брадавици реагират на захар. /Уикипедия/
The Ajinomoto company was formed to manufacture and market MSG in Japan; the name ‘Aji no moto’ translates to „essence of taste“. It was introduced to the United States in 1947 as Ac’cent flavor enhancer.
Modern commercial MSG is produced by fermentation of starch, sugar beets, sugar cane or molasses. About 1.5 million tonnes were sold in 2001, with 4% annual growth expected. MSG is used commercially as a flavour enhancer. Although once associated with foods in Chinese restaurants, MSG is now used by most fast-food chains and in many foodstuffs, in particular, processed foods.
Examples include:
Prepared stocks often known as stock cubes or bouillon cubes.
Condiments such as barbecue sauce and salad dressings.
Canned, frozen or dried prepared food
Common snack foods such as flavoured jerky, flavoured potato chips (crisps) and flavoured tortilla chips.
Seasoning mixtures
Under 2003 U.S. Food and Drug Administration regulations, when monosodium glutamate is added to a food, it must be identified as „monosodium glutamate“ in the label’s ingredient list. Because glutamate is commonly found in food, primarily from protein sources, the FDA does not require foods and ingredients that contain glutamate as an inherent component to list it on the label. Examples include tomatoes, cheeses, meats, hydrolyzed protein products such as soy sauce, and autolyzed yeast extracts. These ingredients are to be declared on the label by their common or usual names. / en.wikipedia.org/
«За разлика от известните наркотични вещества, глутаматът не предизвиква предимно “high”, а произвежда изкуствено апетит, при което нарушава функцията на главния мозък. Освен елементарните функции на тялото главният мозък (лимбичната система) регулира възприятието на чувствата, а от там и на глада. Чрез смущенията глутаматът предизвиква изблик на потене и стресови въздействия като болки в стомаха, високо кръвно налягане и сърцебиене. При по-чувствителни хора често води до мигрена. Сетивното възприятие е значително ограничено, способността за запаметяване и общата способност за концентрация се понижават в продължение на няколко часа след приемането на глутамат. При хора с алергии глутаматът може да предизвика епилептични кризи или дори да доведе до незабавна смърт поради дихателни увреждания.»/ beinsadouno.com/
Натриевият глутамат притежава свойството да усилва своеобразния вкус на храните. Използва се широко като овкусител в полуфабрикати, замразени храни, сухи супи, кубчета бульон, снаксове, чипсове и консерви, поради относително ниската си цена и добрия вкус, който придава. Присъства в над 10 000 храни в САЩ. В България се открива в много колбаси и кайма.
Като цяло това вещество не е забранено за възрастни и се счита за безвредно при спазване на допустимите дози, европейската е на 1 кг продукт/1 л течност – 1-1,5 г прах. (четвърт чаена лъжичка). Въпреки това, могат да се открият източници, които смятат, че натриевият глутамат е изключително вреден за мозъка в дългосрочен план. Глутаматите са вещества, които симулират изкуствено чувство за глад в мозъка и поради това правят човека зависим от храните, в които го има, независимо те какви са реално на вкус, мирис и полезност. /Безвредно.ком/
Безвредно или вредно – вие ще решете сами дали си заслужава да ползвате толкова често дресинги, чипсове и храни, в които несъмнено е добавен този магически вкусен кристал.
БАБХ /АГЕНЦИЯТА ПО ХРАНИТЕ /ТРЯБВА ДА СЕ ЗАКРИЕ ЗАЩОТО НИЩО НЕ ПРАВИ ЗА БЕЗОПАСТНОСТТА НА ТОВА КОЕТО КОНСУМИРАМЕ.
След като Рийд видяла резултатите от прехода на свободна от глутамат диета при дъщеря си, тя основава нестопанската Unblind My Mind, която изучава действието на хранителните продукти върху мозъка. По думите й при 74 от 75 деца, с които тя е работила е било отбелязано значително подобрение.
Глутаматите (натриев глутамат, калиев глутамат, калциев глутамат – всичко това са соли на глутаминовата киселина, Е620 – Е 625) създават изкуствено чувство за глад, като стимулират тези центрове в мозъка, които са отговорни за възприятието и контролирането на чувствата.
Глутаматите не създават усещане за щастие или еуфория, а усещане за вкусова наслада и желание тази наслада да бъде продължена и повтаряна.
Глутаматите са съединения от аминокиселини, които преминават от лигавицата директно в кръвта, а от там попадат безпрепятствено в мозъка.
Учени от Япония са доказали разрушителното действие на глутамата върху ретината на окото. В дълготрайни опити с животни, на които в храната ежедневно е добавян глутамат, учените са доказали, че ретината на животните чувствително е изтъняла, и в последствие тези животни са изгубили зрението си.
Тъй като глутаматът няма собствен вкус, а подсилва вкуса на храната, в която е добавен, той бива широко използван за всичко, което е индустриално произведено.
Глутаматът доставя наслада и удоволствие от храненето, но той те прави и зависим. Храни, несъдържащи „наркотика“, биват възприемани като безвкусни, пише готвач. бг.
Zdraveite,iskam da VI blagodaria za prekrasnata i navremenna tema za izkustvenite podpravki,koito se izpolzvat kato 1 ili niakolko sastavki v otdelnite hrani.Tazi informacia iskam da ia izucha i da mi pomogne za pravilnoto hranene.
Е-тата в храните ни тровят бавно, но сигурно
автор: Лиляна Кайкова, Иван Бутовски
Изкуствените добавки в храните не са толкова безобидни, колкото се опитват да ни втълпят производителите, твърдят специалистите.
Причината е, че адитивите присъстват в голяма част от основните хранителни продукти. По този начин, въпреки че много от тях са безвредни в малки количества, свръхконсумацията им води до надвишаване на допустимата доза. Така се стига до постепенно натрупване на голямо количество на пръв поглед безобидно „Е“, което ни трови бавно, но сигурно, смятат диетолозите.
„Трябва да се има предвид, че някои съставки могат да се сумират от употреба на различни Е-та, които ги съдържат.
Например консумацията на натриев бензоат и натриев глутамат може
да повиши двойно количеството
на допълнителния натрий,
отколкото двете прибавки поотделно“, предупреждава д-р Димитър Пашкулев.
Натриевият глутамат сам по себе си се състои от натрий и глутаминова киселина, които са нормални съставки на организма, но се намират обилно в повечето храни и могат да се предозират, казва още специалистът.
„Повечето натрий води до задръжка на течности, повишаване на кръвното налягане и влошаване на различни болестни предразположения. Излишъкът от свободен глутамат, от своя страна, може да наруши нормалния ритъм на нервните импулси, като доведе до променливо настроение, нарушение на концентрацията, главоболие и др.“, обяснява рисковете д-р Пашкулев.
Комбинацията от много, но
различни изкуствени добавки
в храните също може да доведе
до сериозни заболявания,
убедени са специалистите.
„Колкото и някои производители да твърдят, че в малки дози различните добавки са безвредни, истината е, че голяма част от тях се натрупват в организма. По този начин, когато консумираме по капка отрова всеки ден, в един момент чашата прелива“, коментира пред „168 часа“ д-р Огнян Симеонов.
Оказва се, че в много страни в света някои от така наречените Е-съставки са абсолютно забранени.
ОПАСНО: Децата попадат в най-застрашените групи от натрупването на добавки в храната.
Екип на „168 часа“ провери съдържанието на голяма част от основните храни, предлагани в големите търговски вериги в столицата. В много продукти Е-тата са обозначени с общи термини като подобрители, оцветители, консерванти, антиоксиданти, емулгатори, стабилизатори и т. н.
Според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните съдържанието на адитиви трябва да е отразено на опаковката в следния ред: наименованието на категорията, последвано от наименованието на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи името на тази категория, която съответства на основното предназначение в съответната храна.
“Налице е и заблуждаваща практика,
защото напоследък търговците и производителите започнаха да изписват Е-тата с техните химически или търговски наименования. Това, че някой в Европейския съюз е решил, че някое вещество може да се използва в храните, също не може да бъде гаранция за безопасност“, категоричен е специалистът.
Голяма част от химическите добавки, означавани с буквата “Е” и цифра, са канцерогенни,
тоест причиняват онкологични заболявания. Други могат да доведат до стомашни разстройства, обриви и повишен холестерин.
Въпреки че зад някои от означенията се крие най-обикновена подправка, последиците от употребата на други не са ясни.
„Когато за кратко време в един хранителен прием, като хляб с три Е-та, колбас с пет и лютеница с шест, от тези добавки се получава сбор от повече от десет Е-та. Ако имаме такова количество Е-та в храната, е по-добре да не ядем. Никой не може да ме убеди, че тази доза е безвредна“, категорична е доц. Донка Байкова, бивш национален консултант по здравословното хранене.
„Тревожи ме фактът, че никой не е изследвал как влияят на организма при свръхкомбиниране, защото контролният орган за безопасността на храните в ЕС, който се намира в Парма, се произнася само за отделните химикали. Според онколози, като проф. Черноземски, 30% от раковите заболявания възникват вследствие на неправилно хранене.
ДОБАВКИ: Каймата е между продуктите със съдържание на най-много Е-та.
С тези вещества се обяснява и фактът, че преди у нас не се раждаха деца с малформации, а сега са достигнали цели 4%“, споделя още специалистът.
От всички Е-та поне за 50
има данни, че оказват неблагоприятно въздействие върху здравето,
допълва доц. Байкова. Според нея, особено голяма опасност от употребата им има за рисковите групи – възрастните, децата и прекаралите тежки заболявания хора.
“Не бих се учудила,
ако свръхагресивността
у децата, която наблюдаваме напоследък, се дължи
също на “джънк фуудс”
– чипс, бургери, понички и др., които са пълни с Е-та. Масово в натуралните сокове пък се използва натриев бензоат Е 211, за който е доказано, че затруднява чревно-стомашния тракт на много хора“, казва доц. Байкова.
Освен това много от опасните Е-та се извличат по всевъзможни начини от отпадъчни суровини. Така например Е 120, който е в списъка на особено опасните изкуствени добавки на Американската академия по педиатрия, се произвежда от насекоми. Съставката е кармин и се използва като оцветител.
ПРЕВЕНЦИЯ: Специалистите препоръчват внимателно да четем етикетите на хранителните продукти в магазина.
Е 542 се получава
от кости и се използва
в сухата сметана за кафе
Сред най-фрапантните е също и ланолинът, обозначаван като Е 913. Той се добива от овча вълна. Е 920, който се използва за третиране на брашно, се извлича от животински косми и пера.
Е 1100 пък се прави от гъби или панкреас на свиня. Има и няколко, които се произвеждат от опасни суровини, което ги прави канцерогенни.
Такава е съставката Е 142, която е синтетичен дериват от въглищния катран. Други извлечени по този начин са Е 132 и Е 151.
Сред химикалите
има и такива, които са си чист алкохол – Е 1510
И други, които се превръщат в алкохол, когато попаднат в тялото – Е 1505. Така че най-обикновен продукт може да се окаже екстракт от насекоми, пера и въглища.
Д-р Димитър Пашкулев
Затова ако видите повече от пет Е-та в етикета на храните, не купувайте, съветват специалистите.
„Важно е, когато се използват добавки, да се спазват нормите за допустимите количества. Изискването е за всеки хранителен продукт производителят да има разработена технологична документация, съобразена с нормативните изисквания. Задължително е и те да се обявяват по правилния начин в състава на храните, изписан на опаковката им“, се казва в отговор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) до „168 часа“ изготвен от гл. експерт инж. Атанас Дробенов.
От агенцията уверяват,
че извършват контрол
и вземат проби за лабораторни анализи, но въпреки това съветват хората да четат внимателно информацията върху етикетите.
„Има добавки, които могат да предизвикат неблагоприятно влияние върху организма след консумацията им – алергична реакция, разхлабително действие и др. Това се отнася особено за хората с определени заболявания“, предупреждават от БАБХ.
Какво се крие зад номерацията
Оцветителите са от 101 до 181. Те се използват предимно в сладкарството, производството на безалкохолни напитки, сладолед и др.
Консервантите са скрити под кодовете от Е 200 до 290. Използват се в бирата, виното, безалкохолните напитки, сушените плодове, соковете, оцета, продукти от домати и картофи.
Гуми, емулгатори, сгъстители и стабилизатори са от Е 400 до Е 495. Влагат се в нискокалорични храни.
Минерали, киселини и антиоксиданти са от Е 296 до Е 385. Използват се в маргарина, мазнините, бланширани картофи, течни шоколади.
Минерални соли – Е 503 до Е 556 се съдържат в хлебните продукти, сухото мляко.
Овкусители се водят веществата с означения от Е 576 – Е 635. Съдържат се в замразените храни, заместители на подправки, дресинги и сосове.
Най-много въпроси висят около последната група – E 900 до E 1520. Химикали от тази група влизат в състава на брашното, хлебните изделия, дъвките и сладкишите.
Д-р Димитър Пашкулев: Сборът от добавки надвишава безопасния праг
– В каква доза са вредни дори и позволените вещества?
– Ако говорим за прибавките, т. нар. Е-та, те са многобройни и разнородни по състав и влияние върху организма. Обикновено за всяко от тях си има пределно допустими концентрации в храните и хранителните добавки. Повечето хора осезаемо могат да си навредят едва при неколкократно превишаване на този лимит и при условие, че продължително злоупотребяват с продукти с много „Е-та“. Не бива обаче да се забравя, че не е добре изследван ефектът на сумирането, при който даже и да са в допустими граници поотделно, някои прибавки заедно могат да надвишат безопасния праг. Освен това има и хора, които са свръхчувствителни даже и към малки количества от определени субстанции, например аспартам или производни на бензоената киселина.
– Кои са най-опасните и смесването на кои вещества е най-вредно за здравето?
– Не могат да се откроят най-опасните общо за всички индивиди прибавки, защото това зависи от множество фактори. Ако обаче отчетем най-разпространените от тях, които сравнително често причиняват проблеми, това са – аспартамът (нутрасуит), глутаматите, нитритите, бензоатите, фосфорната киселина и сулфитите. Най-голям е проблемът при множествените алергии, когато премахването на един алерген често не води до голямо подобрение, защото човек е чувствителен към много съставки, които взаимно усилват въздействието си.
– Какви болести и странични реакции предизвикват?
– Психоемоционална неустойчивост, безсъние, главоболие, нарушения в храносмилането, в белтъчната, въглехидратната, мастната и минералната обмяна, алергични и псевдоалергични реакции и т. н. Проблемът е, че те невинаги се отдават на предозиране или свръхчувствителност към прибавки, а каквито и да било лечения без отстраняване на причините ще бъдат слабо ефективни.
– Защо има такива, които другаде по света са забранени, а у нас не?
– Всяка страна си има законодателство, което се консултира от специалисти, а както често се случва в науката, те имат различни мнения. Резултатите от проучванията в началните етапи често са противоречиви. Но погледнато в по-далечен план, обикновено мненията на експертите се доближават, защото по-мащабните проучвания са по-достоверни и съвпадащи.
– Как можем да се предпазим и да ограничим консумацията?
– Трябва да наблягаме повече на екологичните, домашно произведените и характерните за съответния сезон пресни храни! Ако все пак се използва консервиране, определено са за предпочитане методи като обикновено изсушаване (без сулфиране), стерилизиране в стъклени буркани или замразяване. Най-голяма е концентрация на „Е-тата“ в „бързите храни“, колбасите, химически консервираните течни храни и напитки, при които не се разчита на херметизация на опаковката. Те следва да се ограничат.
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1388625
Дядото на Юрген Раух
Иван Стамболов
http://www.sulla.bg
Има една група реклами. Нали знаете, в нашия цивилизован и подреден свят всичко е групирано, включително и рекламите. Например групата на рекламите за тоалетната хартия в частност и ходенето по нужда изобщо.
Или пък рекламите на сапуните и шампоаните. Или даже рекламите на мобилните телефони и предплатените услуги, които те правят щастлив, и рекламите на банковите кредити, които осмислят живота ти поне за следващите 30 години от него. Та, има, значи, една група реклами, които от доста време приковават моето изострено внимание върху себе си – рекламите на плодови сокове.
В тях дърво, отрупано с апетитни плодове или се стоварва насред стаята откъм горния етаж, или пък светкавично израства в краката на Юрген Раух, който обяснява, че за дядо му само най-добрите плодове са били достатъчно добри.
В тези реклами невинни детски ръчици се протягат да откъснат окъпани в слънчеви лъчи съвършени плодове, напращели от животворен сок, готов да се изцърка в детските устица и да направи телцата здрави и силни. Зелените поляни и сините небеса, тук-там с някое бяло облаче, колкото да подчертае лазурната и дълбина, са само фон, на който се изпълнява цялата живителна и природосъобразна симфония.
Всъщност истината за технологичния процес при производството на плодовите сокове е съвсем друга. Разказа ми я мой приятел и клиент, който, вярвайте ми, разбира от тези неща.
Какво значи 100% натурален сок? Изобщо не значи, че в кутията няма нищо друго, освен плодов сок, както би си помислил някой наивен потребител. Стопроцентовият натурален сок се прави от 80% вода и 20% концентрат, който вече може да е 100% натурален. Но какво представлява този концентрат? Сокът на зрелите и съвършени плодове от телевизионните реклами ли?
Съвсем не. Този концентрат се прави в някоя отдалечена точка на света (обикновено на третия свят) и се прави от най-долнокачествените плодове, които не стават да ги изнесеш за продан на сергията.
За няколко долара месечно работническата класа в, да речем, Шри Ланка изсмуква сока от плодовете за други цели, а останалите изцедени кори и пулпата смила на пюре. Това пюре се замразява и складира. След няколко години (колкото по-евтини ще са бъдещите натурални сокове, толкова повече ще са тези години) замразеният полуфабрикат си намира купувач в лицето на някой производител на безалкохолни напитки. Той размразява смлените кори и пулпа и ги разрежда с вода във вече споменатото съотношение 1 към 4.
Наистина, новополучената течност мирише донякъде на изходния плод, но не достатъчно и не така добре, затова трябва да й се прибави есенция – „Е” еди-колко-си. Тази течност не е и сладка, затова трябва да се подслади със захар, фруктоза или аспартам (Е951), всяко от които си има свое специфично очарование, но взети заедно, всички те значително увеличават калориите.
В половин литър плодов сок се съдържа равностойността на 13 чаени лъжички захар. Нашата течност не е приятна и на цвят. Ако не вярвате, замразете кори от портокал във фризера, на следващата година ги размразете и залейте с вода и кажете дали ви харесва цвета. Ето защо към стопроцентовия плодов сок производителят прибавя и оцветител – някакво друго „Е”.
Накрая, понеже водата все пак си е вода, идва ред на любимата ми съставка. За да се сгъсти сокът и да заприлича наистина на плодов, му се добавя т.нар. гума. Например гума арабика (Е414) се слага не само в „натуралните” сокове, за да изглеждат още по-натурални, но и в храната за кърмачета.
Накрая нашият 100% натурален сок е готов за магазина, откъдето ще си го купим, ще го отнесем вкъщи и, знае ли човек, може да му сложим и бучка лед, преди да отпием с притворени очи глътка неподправена природа. И наистина, замразената плодова каша в онези 20% концентрат, от който е направен сокът ни, наистина е 100% натурална. Няма лъжа, няма измама.
На етикетите на един от натуралните сокове, които се продават в България, гордо пише: „Аз знам какво пия”.
Наистина е въпрос единствено на добра воля да знаеш какво пиеш, защото го пише от другата страна на етикета на бутилката със 100% натурален сок:
– Вода
– Пюре от кайсия (25%)
– Захар (D)
– и/или глюкозо-фруктозен сироп (G)*
– регулатор на киселинността – лимонена киселина
– стабилизатори
– гума арабика и естер гума
– оцветители: оцветители: бета-апо-8-каротенал и бета-каротин;
– аромат
Да, добре е да знаеш какво пиеш. Дори това да не е точно сокът от приказните плодове, които растат на приказното дърво на дядото на Юрген Раух. Наздраве!
Изключително ценен материал – благодаря на човека, потрудил се да ни информира.