Предмет на дейност: фалит

В края на миналата седмица се заговори, а през тази със сигурност ще се говори още по-разпалено, за понижения кредитен рейтинг на Съединените щати. Любителите на епични сюжети виждат в това началото на края на световния ред, докато недоверчивите и скептични мърморковци са по-склонни да приемат, че става въпрос за поредния глобален цирк, чиято единствена цел е да се повишат лихвите по дълговете, от което да спечелят заинтересованите банки. Кредитният рейтинг е теоретична величина, която се използва при изчисляването на взаимоотношенията между страните по даден дълг – когато рейтингът се понижава, расте рискът; когато рискът расте, този, който го поема, трябва да се застрахова допълнително и основният инструмент за това е размерът на лихвата. Тоест, колкото по-нисък е кредитният рейтинг, толкова по-високи са лихвите.

Друг е въпросът каква точно обективна стойност имат оценките, които рейтинговите агенции дават на едно или друго нещо. Помним, че ипотечната криза започна точно когато една от тези агенции обяви, че е сбъркала в оценката на инструментите, в които инвестираха банките, и че тези инструменти са много по-рискови, отколкото бяха представяни от „авторитетните” рейтингови институции. Тогава се срина инвестиционната банка „Леман брадърс” (според мнозина принесена в жертва от правителството за назидание на останалите) и се отвори кутията на Пандора. Разбра се, че през цялото време кредитните агенции са давали невярна оценка на финансовите продукти, основани на американски ипотеки през 2007 г. Така започна последната криза. Сега кредитните агенции са на път отново да коригират оценките си, но този път по отношение на една държава, която винаги се е радвала на максимален кредитен рейтинг. Дали ще признаят, че през цялото време са лъгали инвеститорите, че Съединените щати са най-сигурното място за техните пари? И ако го направят, коя кутия ще отворят и коя криза ще отпушат този път?

Най-черногледите казват, че идва нова криза. Това не е вярно, защото, за да идва нова криза, старата трябва да си е отишла, а това не е така. И не би могло да бъде, особено след като миналата година Федералният резерв реши да спасява икономиката, като налее на банките нови 600 млрд. долара – точно обратното на това, което го съветват „австрийските” икономисти. Впрочем Федералният резерв, самият той частна банка с основен клиент държавата САЩ, винаги е бил склонен да подкрепя другите американски банки в труден за тях момент под предлог, че е загрижен за вложенията на обикновените хорица и за правилното функциониране на кредитните им карти, които банките щедро им раздават срещу ангажимента да задлъжняват към тях все повече и повече. А не се ли страхуват банките, че хорицата в един момент ще задлъжнеят толкова, че ще спрат да могат да си обслужват задълженията? Не, защото тогава банките ще фалират и Федералният резерв ще се втурне да ги спасява, като им налива космически суми, с част от които членовете на бордовете на фалиралите банки ще си раздават космически премии в края на годината по случай успешния фалит. И при това положение кой може да обвини банките, задето техният основен предмет на дейност е причиняването на собствената им несъстоятелност, след като за тях това се оказва най-доходно? За съжаление, напоследък и държавите се научиха от банките и то, за още по-голямо съжаление, не само в Америка. Какво се случи на гърците, след като години наред ядоха, пиха и се веселиха на вересия, получаваха по 14 заплати и повече от половината население беше на синекура в администрацията? Разориха се, фалираха и Европа тръгна да ги спасява с пари. Демек, платиха им, задето са профукали всичко.

Изобщо, в света, след Френската революция и особено след Втората световна война, има нещо нездраво. От образ и подобие Божие сме се превърнали в консуматори на полуфабрикати и домакински електроуреди. Смятаме за праг на бедност онова, на което само преди две-три поколения се е гледало като на недостижим лукс. Уж човекът е най-интелигентното нещо на света, а не може да разбере, че няма как да придобие и използва нещо, което не е създал или произвел. Ама как така! Нали в цивилизованите страни на хората всичко им е на кредит?! Да, кредитът е ползване на нещо, произведено от някой друг, срещу нещо, което ти ще произведеш някога в бъдещето. Но ако не го произведеш? Тогава ще фалира този, който ти е дал кредита. Или онзи, който му е гарантирал кредита. Или третият, който е застраховал гаранцията на втория. Но когато държавата тръгне да спасява всички по веригата, ще фалираш ти, защото държавата ще спасява с парите от твоите данъци. Но ако си платиш данъците с кредит… и тъй нататък до пълния разпад на системата. А в момента системата е такава, че повечето хора са получили кредити на стойност, която дори и теоретично не са способни да произведат до края на живота си. Същото важи и за банките, същото важи и за държавите. Накрая всички ще признаят, че нещата не са такива, каквито са ги изкарвали и че длъжниците няма да могат да си върнат дълговете. Тогава всички кредитори и инвеститори, всички централни банки и разни държави като Норвегия и Китай, които влагат излишните си пари в американската икономика, ще пият по една студена вода. Доларът ще престане да бъде резервна валута, ще се върне златният стандарт и Картаген ще бъде разрушен.

Иван Стамболов,

Sulla.bg