Провалът на “Невидимата ръка” на Адам Смит

Световната финансова криза предизвика множество дебати, които очертаха една сходна траектория: кризата постави под съмнение доминиращия през последните десетилетия икономически модел и засили настроенията в полза на регулиране на пазарите, изведе на преден план проблема за социалните и културните предпоставки на стопанската дейност.

Какво се съдържа в понятието “невидимата ръка“

Глобалното съдържание на понятието “невидимата ръка” се изразява в това, че пазарът сам може да се регулира без държавна намеса с помощта на естествени сили, които се пораждат от търсенето и предлагането на стоки и услуги. Всеки преследва своите интереси, но като ги преследва, той работи за общото благо. Смит обаче не абсолютизира невидимата ръка. Той има и друго виждане по въпроса, като смята, че при определени случаи държавната намеса е необходимост: „първо задължение на владетеля е да закриля обществото от нашествия от страна на други независими общества; второ, задължението да закриля, доколкото е възможно, всеки човек от обществото от несправедливост или подтисничество от страна на всеки друг член на обществото, задължението да създава и поддържа известни обществени съоръжения и обществени институции, създаването и поддържането на които никога не могат да бъдат в интерес на частно лице“ (Смит, А. „Богатството на народите“ С.,1983, стр.437). Икономическите субекти действат в съответствие със своите цели и намерения, основание за едно или друго тяхно поведение. Те обаче не винаги са абсолютно детерминирани. Правото и моралът могат да ги ограничат и поставят под контрол, да са в служба на обществения прогрес.

В своя основен  труд Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини  (1776 г.), считан за основополагащ в класическата политическа икономия Адам Смит изразява убедеността си, че по природа човек проявява склонност да обменя, да заменя и да разменя един предмет срещу друг [1]. Склонност, присъща единствено на човека и от която в останалите животински видове липсват дори наченки. В тази склонност Адам Смит  вижда в крайна сметка основата на взаимовръзките между хората в общество, чиито потребности се задоволяват повече от размяната, отколкото вследствие на добрата воля: човекът почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите себеподобни и напразно би я очаквал само заради тяхното благоволение. По-сигурно е, че ще успее, ако се обърне към техния личен интерес и ги убеди, че собствената им изгода ги кара да направят това, което той иска от тях. Всеки, който предлага на друг някаква сделка, му прави следното предложение: Дайте ми това, което ми е нужно, и вие ще получите от мен онова, от което се нуждаете…  Резултат от тази склонност към размяна, според Адам Смит, е тенденцията към развитие на разделението на труда, тъй като всеки има интерес да се специализира във вид дейност, за която природата, традицията или личният му опит са го направили по-способен: Така сигурността, че може да обменя излишъка от продукта на своя труд, надвишаващ собственото му потребление, срещу такива излишъци от продукта на труда на други хора, които могат да са му нужни, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа. Превръщането на политическата икономия в самостоятелна и логически стройна система от научни знания се дължи на Адам Смит. Фундамент на политическата икономия става теорията за стойността, а производителният труд, вложен във всички отрасли на производството, според него е източник на общественото богатство. Той счита, че тази наука трябва да изучава икономическите отношения и законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на богатството. Като най – важна предпоставка за ускорения растеж на богатството Смит определя разделението на труда и неговата кооперация. Според него търговската размяна и произтичащото от нея разделение на труда едновременно като условие и като резултат са естествено състояние на обществото. Той изхожда от предпоставката, че обществото е просто сбор от множество съвършено егоистични индивиди, които са напълно самостоятелни (защото притежават еднолично продукта на труда и средствата си за производство) и въпреки обвързаността си с другите изхождат единствено от личния си интерес. Адам Смит съумява да обясни как в свободните пазарни икономики преследването на собствени цели води до нарастване на благосъстоянието на всеки поотделно и затова и на обществото като цяло. В съвременните икономии обаче все по-рядко се срещат чистите пазарни форми. Те са силно изкривени от монополистичните и олигополистичните модели. Нормативните изисквания, като наличието на определени прегради пред предлагането на някои видове продукти (като напр. ГМО) и въвеждането на различни лицензионни режими от страна на държавата, изкривява възможността за съществуването на свободни пазари.

Преди да се заеме с анализа на разделението на труда и размяната, Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие”. Хората могат да живеят по-добре и по-богато не само като взимат от другите, а и като им помагат. Дори този начин е по-надежден и не зависи от морални и политически нагласи и авторитети. Това се случва, когато се опитваш да предоставиш на другите онова, което те ценят и затова са готови да ти платят. Обществата живеят толкова по-добре, колкото повече хора се опитват да търгуват и произвеждат, за да живеят по-добре. Ако те се опитват да гласуват в избори, за да живеят по-добре, вероятно от това нищо няма да излезе, освен господство на онези, които са избрани от така настроените избиратели. Политическите избори не са в името на това, някой да направи хората богати, а в името на това никой да не им пречи да живеят по-добре или да им пречи най-малко, твърди в “Богатството на народите” Адам Смит.

Корените на проблема на теорията на Смит

Адам Смит използва термина „политическа икономия” вместо „икономикс” за обозначаване на фундаменталната икономическа теория. Независимо от това историците го считат за родоначалник на съвременния икономикс. Според него тази наука трябва да обосновава икономическата политика, спомагаща „първо, да осигури на народа обилен доход и средства за съществуване и второ, да доставя на държавата или на общността доход, достатъчен за обществените служби” [2]. В творческите си усилия Смит успява да обхване и изследва само две страни от човешката природа–нравствената и икономическата. Нравственият свят отразява в съчинението „Теория на нравствените чувства”, стопанския – в „Богатството на народите”. Ключово понятие при изследване на нравствената същност на човека според него е симпатията, която той определя като „съучастие към това, което се случва с другия”. Изходно начало за изследване на икономическия свят на човека е чувството за егоизъм. Както стопанските така и нравствените явления Смит се опитва да обясни натуралистически, извеждайки ги единствено от естествената природа на човека. Но още тук той допуска типичен за подхода си дуализъм, защото в анализа изпуска общото в човешката същност, като не поставя въпроса за връзката между стопанските и нравствените й страни в тяхното единство. За това Смит дуалистически вярва, че в нравствения свят човек се управлява единствено от алтруистични сили и мотиви, докато в стопанския – доминира действието на егоистичните.

Склонността на хората към размяна той определя като фундаментално свойство на човешката природа. Смит изхожда от това че когато хората си оказват един на друг услуги, разменят по между си труд и продукти от труда, се ръководят от личния си егоистичен интерес и изгода. Извел от егоистичната природа на човека законите на икономическия „естествен ред”, Смит влага двойнствен смисъл в това понятие: като теоретичен модел на икономиката на свободната пазарна конкуренция и като принцип на икономическата политика.

Трябва да се има в предвид, че прехода към пазарна икономика, до голяма степен се извърши под влияние на „невидимата ръка“ от Богатството на народите (1776 г.). Това превръща Адам Смит в най-ярката личност на икомомическата мисъл. Но появата на световната икономическа криза събуди въпроса – доколко в нашето съвремие “невидимата ръка” е оправдана от теоретико-методологична гледна точка? Именно затова трябва да се има в предвид, че теорията на Смит е насочена срещу феодалния гнет и феодалната идеология, към утвърждаването на капитализма. Икономическият либерализъм и свободната конкуренция са стъпка към това утвърждаване [3]. Проблемът за „невидимата ръка“ е колкото стар, толкова и нов. Стар, защото възниква в самата зора на политическата икономия като система, и нов, защото днес има нови виждания и изменения. В западната икономическа мисъл той е на особена почит. Неокласиката го боготвори. „Спонтанният ред“ се движи по законите на невидимата ръка, Джон Кейнс не я отрече, но изрази съмнение в нейните възможности, той се обяви за друга „ръка“, не тази на пазара, а на обществото, на културата, на морала и пр.

“Невидимата ръка” се е появила при неразвити стоково парични отношения и току що прохождаща свободна конкуренция. Стоковото производство и стоковата размяна са били допълваща система на натуралното стопанство, а не обособена, самостоятелна сфера на дейност.

Стоковото производство и размяна се извършва с помощта на „видимата ръка“. При такива условия Смит употребил метафората. Общественото разделение на труда обаче се развива, връзките се усложняват, затворените локални граници се разкъсват и преплитат с пазарните, разрушават се ония условия, върху които то се основава. Икономическата система приема двояк характер – натурална и стокова, последната влиза в противоречие с първата, спомага тя да бъде разрушена. Принципите на свещения и неприкосновен характер на частната собственост също подтикнаха Смит да употреби метафората. Нещата в съвременния свят обаче се променят твърде бързо и самото наличие на частна собственост не е предпоставка за успешно развитие на националната икономика. Съвършената конкуренция се замени с несъвършена, свободната конкуренция прерасна в монополистическа. Монополът и глобализмът стана доминираща сила на икономика, свободата на пазара малко или повече се ограничава от тях. Монополът подкопава (подрива) стоковото производство, с това и свободата на пазара. Съществува не свобода, а диктатура на пазара, на монопола. Свободният пазар е идеологически обременен. Западната пропагандна система също му придава такъв характер. Тя поставя знак на равенство между свободна пазарна икономика и демокрация. Те обаче не са синоними, като кажеш едното, разбираш другото. Развита пазарна икономика съществува в много страни (Латинска Америка, Азия, Африка и пр.), но демокрация няма – лъжлива демокрация, тоталитарна държава. Трябва да се прави разлика между свободна пазарна икономика и пазарна икономика изобщо. Едното е по-тясно, другото по-широко понятие. Пазарната икономика не стои на едно и също място. Тя еволюира, преминава през различни степени, обусловени от историческата потребност на времето. Неокласическата теория обаче не признава това, разглежда пазара като универсална структура, неподвластна на времето, влиза в противоречие с историческата истина.

Библиография:

[1] http://ikonomika.start.bg/article.php?aid=9732

[2] http://www.ikonomikabg.com публикувано на 26.01.2010 г.

[3] Михайлов, Пеньо, сп. „Икономика“, стр.70, бр. №3, 2010 г.

Николай Георгиев,

Svobodnoslovo.com