23 августа. ПРАВМИР. Македонская православная церковь, находящаяся в расколе с мировым православием, после установки памятника Александру Македонскому готовится к его беатификации. Предстоятель самопровозглашенной неканонической церкви архиепископ Стефан дал благословение на написание иконы Александра Македонского. Данная икона будет написана на куполе церкви святого Николая в городе Штип. Что касается жития императора Александра, то его на настоящий момент Македонская церковь не предоставила.
Интересен тот факт, что данное действие архиепископа Стефана рассматривается как националистический вызов, который всегда был свойственен представителям Македонской церкви. Например, в 2008 году архиепископ Македонской церкви в Ватикане, на мероприятии, посвященному Св. Кириллу Римскому, произнес провокационную националистическую речь, где он обвинял греков в том, что они не дают самовыражаться македонскому народу.
Что касается представителей Элладской Церкви, то они озабочены националистической политикой Македонской церкви. Буквально на днях представители македонской диаспоры призвали отлучить митрополита Анфима Салоникийского за его резкие высказывания относительно строящейся радиостанции, а теперь данная организация бросает новый вызов канонической Церкви.
Справка:
Македонская православная церковь — канонически непризнанная церковь православного обряда, действующая на территории Республики Македонии.
«Македонская Православная Церковь» была незаконно образована в 1967 г. с помощью македонских государственных властей. В 2007 г. Синод Сербской Церкви отлучил всех верующих так называемой Македонской Православной Церкви.
К «Македонской Православной Церкви» принадлежит 2/3 верующих Республики Македонии (примерно 1,2 миллиона человек). Кроме того, она имеет общины в США и Австралии. Количество епархий — 10 (из них 7 действует на территории Республики Македония и 3 – за её границами). Количество храмов и монастырей на территории самой Македонии – около 1200 (из них монастырей — 12, в которых проживает около 100 насельников). С 2005 года предстоятелем «Македонской Православной Церкви» является архиепископ Стефан Охридский. Он возглавляет «Священный Синод Македонской Православной Церкви», который состоит из 9 митрополитов и одного архиепископа. Территория «Македонской Православной Церкви» охватывает территорию Республики Македонии и македонцев диаспоры. Всего же под управлением «Македонской Православной Церкви» находятся 2000 церквей и монастырей.
Източник: Pravmir.ru
ПОА: МПЦ се подготвува да го прогласи Александар Велики за светец
Македонската православна црква сака Александар Велики да го прогласи за светец, тврдат од непризнаената Православна Охридска Архиепископија (ПОА) на расчинетиот владика Јован, во писмото кое го испратија до медиумите.
Тие се повикуваат на интернет изданието на рускиот православен весник „Православие и мир“ кој пред два дена ја објавил токму оваа информација.
„Православните Христијани ширум светот се згрозени пред отсуството на здрава човечка логика при намерата на расколничката МПЦ да го канонизира за светител Александар Велики. Ќе остане чуденка што би рекле овие агенции кога би го знаеле тоа што го гледаме во нашата татковина – како некои попови со благослов на расколничките епископи на сред плоштади прават помен за Александар Велики“, се вели во писмото, потпишано од јеромонах Иринеj од ПОА.
ПОА вели дека МПЦ „по дома глуми улога на црква, но во православниот свет, за голема жал на сите на кои расколот не им е мил, расколничката македонска црква е само организација оформена од комунистичките власти во некогашната Југославија за служба на политички и националистички цели“.
Тие до медиумите испратија и линк од веб страната на „Православие и мир“, на која „се открива неверојатната намера на МПЦ“.
Източник: Plusinfo.mk
Из http://bbc.zazz.info/?cat=385
„Александър Велики е роден в Македония, на територията на северна Гърция, в сянката на планината Олимп – дома на боговете. Тяхната роля е важна за Александър. За него Зевс, Аполон и Херкулес са били реалност. Той дори се провъзгласил за син на Зевс.
[…]
Междувременно Александър отплувал на поклонение на свещеното за всички гърци и особено за него място – Троя. Той слязъл на брега и хвърлил копието си към земята с думите, че Азия му принадлежи и ще бъде победена от копието му. Младият пълководец стъпил на брега заедно със своя скъп приятел и любовник Хефастион, за да принесе жертва на гробовете на гръцките герои, загинали в Троянската война. На ветровития хълм те влезли в храма на богиня Атина. Там Александър взел оръжията, за които казвали, че били носени от героите от Троянската война, включително и щит, за който се говорело, че бил на самия Ахил. […]
Скоро той победил местния персийски сатрап и завладял брега. По западното крайбрежие на Мала Азия имало гръцки градове под персийско владичество, центрове на гръцката цивилизация. В Дидима младият завоевател отишъл в храма, за да потърси подкрепата на бог Аполон. Александър вярвал, че боговете също повеждат война, след като персийците осквернили храмовете им. Когато се водела Великата персийска война, армията заграбила Дидима, свещените извори пресъхнали и предсказанията престанали. Но когато македонецът влязъл в храма, по думите на историка Калистен, изворът бликнал отново, оракулът възвърнал гласа си след 150 години мълчание и предсказал, че Александър ще победи Персия.
[…]
През зимата на триста трийсет и втора година Александър изненадал всички. Вместо да се обърне към Персия, той оставил армията си край Нил и потеглил със своята свита към Либия. Целта му била далечният оазис Сиуах и прочутият оракул на Амон. Той все още търсел знак от боговете. Сиуах е на 700 километра от долината на Нил. В последната си част пътят се врязва в пустинята. Александър пътувал осем или девет дни. Курций казва, че сякаш се движели през безбрежен океан и очите им напразно търсели земя на хоризонта. Но се случили две интересни събития, които хроникьорът на експедицията Калистен сметнал за поличби. Пътниците привършили водата си, но ги спасил неочакван дъжд. После се загубили, но ято птици им помогнало да се върнат на пътя. Накрая пристигнали в Сиуах. Според преданията оттук върховният египетски бог Амон говорел директно на хората. Александър задал въпросите си на оракула. Жреците написали отговора на папирус, като известие от небето, и на гръцки провъзгласили за Александър за божий син. Това било всичко, което искал да чуе. Той бързо се върнал при армията си и се отправил на изток, към Нил.
В един от самотните оазиси по пътя се намират първите следи от Александър, Кралят-бог. Не се вижда всичко, защото надписите са почти заличени, но се откроява една фигура, в която се вписват имената на египетските фараони, и там се вижда, че Александър е смятан за египетски фараон. Той е изобразен като син на бог Ра. Наследникът на Хуфу, Сети и Рамзес Велики. В свещения храм на Луксор може да се види как 24-годишният македонец приветства баща си Амон и прави възлияния върху фалоса на бог Мин. Синът на Амон, възлюбен от Ра, кралят на Двете земи, Александър. Той изминал дълъг път от своята северна страна до Египет. Но това било само началото. Пред него се простирала Персия.”
Питах един историк по темата: „Македонистични утопии – все едно да намериш въглени и да твърдиш, че това е свидетелство за съществуването на ТЕЦ в праисторията…“
Край на цитата.
Но не му вервам много, нали е учил при комунизма – всъщност като се замислим, може пък и да е имало ТЕЦ… Нали за да има ТЕЦ са нужни въглени…
Уважаема Мариана,
Александър има общо с монотеизма и то много.
В Корана на мюсулманите той присъства като Пратеник.
Александър е пряко свързан с монетеизма чрез Бог Отец – Небесният Бог и мъжкото начало и Богинята Майка- Женското начало. Анимуса и анимата. Във всички тракийски храмове на входа стоят Бичи рога – символа на Силата на Небесният Бог. Тези символики са от древностите на неолита и са директно изразени в символиката на Варненският некропол от преди 5000г.пр.н.е. Тази символика изповядва и Александър – добре е да се разгледат монети с неговият лик – изобразен е с бичи рога спуснати по лицето. Заради тази си религиозност той срива завинаги Персеполис , защото персите са поставили на статуите си Бика-Небесният ни Бог …на колене. Символиката е пределно ясна. Затова нашите джигити-професори от БАН да не търсят „пра“-бълтари от Татламакан и Иран а да се вгледат в безкрайните артефакти доказващи древността на Първохристиянството възникнало по нашите земи и изразявано като изповядвани принципи за Всемира – Божествена Мъдрост(Света София),Сила и Мир. Проживели у нас чак до 1039 година и опорочени с налагането на плътски бог . Затова днес тъй нареченото православие е чуждо на българите и те си празнуват древните празници – Еднажден,Коледа,Сурваки,Еньовден, Гергьовден, Никулден, Пеперуда и т.н. „Реликвариите“ на християните се датират по нашите земи от 7000 г. пр.н.е. – Градешница. Същите реликварии са на стените на тракийските гробници в ръцете на Богинята Майка -Кибела станала на Богородица на един от християнските събори.
Зографът на Казанлъшкатаи Александровската гробници си е оставил ясно лика и името си : Кодзимасес ХРИСТОС. Христос не е плътски човек а най-висша степен на посвещение в Тайнствата-мистериите. Ако е имало исторически Ешуа от Галилея , то той е бил посветен в Христос-Учител. Подобно на Залмокс, Орфей, Урфил и много още наши древни патриарси.
Интересен казус за това как може да се предлагат и произвеждат за светци, християнски светци, личности, родили се много преди да се появи християнството и самият Христос… (Като се има предвид все пак, че Александър Велики не е нито пророк Илия примерно, нито някой друг известен от т.нар. Стар завет светител. Т.е. това, че Александър е част от една антична култура и вярвания, нямащи нищо общо не само с Христос, но и с монотеизма.)