Автор: Уалид Фарес
Доктор Уалид Фарес е автор на книгата „Надигащите се революции: Битката за свобода в Близкия изток“. Преподава глобални стратегии в Националния университет по отбрана на САЩ. Съветник на американски конгресмени по проблемите на Близкия изток.
Всички сме съгласни, че полковник Кадафи е диктатор, който подкрепя тероризма срещу Съединените щати и Франция; отговорен е за трагедията в Пан Ам 103; финансира, въоръжава и тренира радикали от много африкански страни като Мали, Мавритания, Нигер, Сенегал, Горна Волта и няколко страни от Близкия изток, включително Ливан.
Всички сме наясно, че неговият режим потиска либийския народ, измъчва и затваря опонентите си повече от четири десетилетия. Наблюдавам управлението на Либия по време на и след Студената война, както и след 11 септември, когато Кадафи беше разглеждан от либералните демокрации като уважаван лидер.
Моят първи въпрос е: Защо Западът си мълча толкова дълго време и защо закъсня толкова много в действията си срещу диктатора? Разбира се трябваше да се направи с петрол. Западните елити морално и политически го окуражаваха като купуваха петрола му и укрепвайки властта му с безкрайни потоци от пари, докато либийските дисиденти умираха в затворите.
Сега, когато ракетите разрушават въздушната системи за отбрана и танковете на Кадафи, западните правителства трябва да бъдат поканени да проявят самокритичност заради факта, че разрешиха този режим да съществува толкова дълго. Изстискването или дори сразяването на Кадафи трябва да бъде последвано от задълбочен анализ на последните десетилетия и на западните политики към подобни режими и нарушения на човешките права.
Военната операция не бива да спира със свалянето на Кадафи от власт. Тя трябва да отвори вратата за изследване на американската и европейски политики, които ги свързаха с петродоларовите интереси за повече от половин век.
Подобен самокритицизъм трябваше да започне с отстраняването на талибаните и Садам Хюсеин, но за съжаление, все още не е започнал да се проявява, най-вече заради мега влиянието на Запад и в САЩ на мощни лобита, които защитават интересите на ОПЕК, Арабската лига и организацията Ислямска конференция (ОИК).
Освен това трябва да се повдигнат и някои въпроси във връзка с подкрепата на Арабската лига и ОИК за операцията срещу режима на Кадафи. Къде бяха те в последните десетилетия, докато либийският диктатор държеше микрофона на техните срещи и пращаше по дяволите демокрациите, които умоляваха да се действа срещу него?
Тези организации обслужваха интересите на режима, срещу когото сега призовават за санкции. Господин Амр Муса, настоящият генерален секретар на Арабската лига, сега надига глас срещу Кадафи, след като години наред го подкрепяше – докато той потискаше собствените си хора.
В моята книга: „Надигащите се революции: Битката за свобода в Близкия изток”, аз наричам всички тези режими и организации „Братство срещу демокрацията”.
Те се подкрепят едни други срещу демократичните движения и малцинства навсякъде в региона. От Судан до Ливан, от Ирак до Либия, регионалните организации бяха в услуга на режимите, не на хората. Докато текат тези революции, подобни организации трябва да бъдат критикувани и евентуално реформирани.
Миналата година Арабската лига и ОИК подкрепяха Либия в Съвета по човешки права на ООН. Представителите на Египет, Тунис и Либия в щаба на ООН в Женева заглушаваха гласовете на либийските дисиденти само преди няколко месеца.
Изследвания показват, че много джихадисти са набирани от Либия, и особено от източните й провинции. Освен това действията на западните сили срещу режима са непоследователни. Те трябва да подкрепят истинските демократични сили и въстания от Иран до Арабския свят.
Накратко, бих посъветвал Съединените щата да направят комплект от различни стратегии в Близкия изток. Трябваше да подкрепим Зелената революция в Иран през 2009 г., Кедровата революция, защото тя се бореше с Хизбула, освобождението на Дарфур от джихадиския режим в Хартум.
В Египет ние трябва категорично да застанем на страната на светската младеж и коптите, в техните искания за нова конституция. В Ирак трябва да подкрепим реформаторските и светски сили.
Свалянето на Кадафи в Либия не подлежи на дискусия. То трябваше да се случи преди години на базата на нарушаване на човешките права. Въпросът е кой идва след това?
Намеренията на лидерите от Бенгази не са ясни. Знаем, че там има групи от бивши служители на режима, дипломати, интелектуалци, военни дисиденти, с които партньорството трябва да бъде насърчавано. Но има и друга група, скрита под повърхността, която е съставена от ислямисти, салафисти и в някои случаи джихадисти.
От едно обикновено гледане на последните предавания по Ал Джазира, се вижда, че един от основните компоненти на опозицията в Триполи е съставена от ислямистки сили. Оттук следва, че Вашингтон трябва да партнира със светските демократи и да предупреди, че няма да подкрепи смяната на Джамахирията на Кадафи с Джихадски емират.
Защо най-либералните либийски дисиденти не бъдат посрещнати във Вашинтон, за да станат разпознаваеми? Военните на Съединените щати и НАТО имат задача за отворят магистралите към Триполи за опозицията, но трябва да сме сигурни, че по тях няма да видим елиминирането на демократични групи от следващите авторитаристи.
Текстът е публикуван на блога на автора.
Източник: Оbshtestvo.net
Бунтовници срещу Кадафи вършеят тайно у нас!
Данните за секретната им мисия са стигнала до Министерски съвет.
Бивши бунтовници срещу либийския лидер Муамар Кадафи проучват къде в България могат да се изградят бежански лагери. Това са офицери, участвали като доброволци при свалянето на режима на диктатора в Либия, в демонстрациите в Египет и воювали срещу силите на сирийския президент Башар Асад.
Данните за тайната им мисия е стигнала до Министерски съвет. Те се хвалили пред местни хора, че са от ударните бригади срещу Асад. Групата пристигнала у нас от Катар, се казва в сигнал до Дирекцията по вероизповеданията към МС. Трима от шестимата емисари били бивши катарски офицери от армията на краля на възраст между 68 и 80 години.
Останалите трима били около 40 годишни. Част от хората били високопоставени служители в благотворителната арабска фондация „Рафа“, пише „168 часа“. Целта на делегацията била от името на фондацията „да съдействат финансово за изграждането на социални центрове и нови джамии в страната“, по данни на служители от българските спецслужби в Южна България, където емисарите проповядвали „чужда идеология“ за местните привърженици на традиционния ислям.
Целта на по-младите от групата била да оглеждат подходящи терени за нови джамии, където да се вербуват младежи за каузата на салафизма. Именно заради проповядването му у нас започна процесът за радикален ислям срещу 13 имами в Пазарджик.
Източник: БЛИЦ
Нова версия за смъртта на бившия либийски лидер бе разпространена от италиански вестник
29 септември 2012, 19:06 Триполи, Либия
Кадафи може да е бил убит от агент на френските спец служби
Бившият либийски лидер Муамар Кадафи вероятно е убит от агенти на френските спецслужби, пише италианският вестник Corriere della Sera. Изданието се позовава на дипломатически източници от Триполи.
Официалната версия за смъртта на полковника отдавна не се ползва с доверие сред либийците. Даже високопоставени либийски ръководители след Кадафи признават съмненията си за смъртта му.
Махмуд Джабрил, който бе един от ръководителите на Временното правителство и кандидат за премиер на страната, каза пред египетски ТВ канал, че либийският лидер е убит от агент на чужди служби, който се е смесил с войските на противниците на режима.
Според италианският вестник, в западните дипломатически кръгове в Либия се правят неофициални коментарии, че ако това е вярно, то почти със 100% сигурност, това е бил служител на френските спецслужби.
Повод за подобно действие може да е била заплахата от страна на полковника, че ще разкрие истината за многомилионно финансиране на предизборната кампания на Никола Саркози.
Така Саркози има най-сериозна причина да иска физическата смърт на Кадафи. Версията се подкрепя и от един от новите хора в управлението на Либия Рами ал-Обейди.
Според него полковникът често е разговарял с Башар Асад и свои верни хора, избягали в Сирия. Именно Асад е предал номера на сателитния телефон на Кадафи на французите, след което откриването му в страната е било много лесно./БЛИЦ
Тялото на премиер от правителството на Кадафи беше открито в Дунав
В Шукри Ганем не са били намерени документи за самоличност
30 април 2012, 08:25
Виена , Австрия
Тялото на бивш либийски премиер и министър на петрола беше открито в река Дунав край Виена. Според говорител на австрийските власти по тялото на Шукри Ганем няма видими следи от насилие.
Бившият премиер на Либия е работел като консултант за базирана във Виена компания. Той е напуснал дома си в австрийската столица рано в неделя.
В Ганем не са били намерени документи за самоличност, само картичка с името на компанията, за която работел. Предстои да бъде извършена аутопсия, за да се изяснят причините за смъртта.
Шукри Ганем избяга от Либия миналата година в разгара на бунтовете срещу управлението на Муамар Кадафи. Тогава той разкритикува насилието в страната, заявявайки, че ситуацията е станала „непоносима“, а това прави изпълнението на задълженията му невъзможно.
Ядрено оръжие и АЕЦ за Кадафи срещу медиците ни???
Атомна електроцентрала за Муамар Кадафи срещу освобождаването на българските медицински сестри – това е сделката, която през 2007 година е била сключена между Франция и Кадафи, пише френското издание „Лез епок”.
Изданието обещава да разкрие всички подробности в печатния си вариант, който ще излезе в сряда, съобщи агенция „Фокус“. Според изданието тази теза е потвърдена от съществуващи поверителни документи, до които то е получило достъп.
Навремето Кадафи е знаел, че Саркози има нужда от подобна хуманитарна победа, за да блесне на международната сцена в годината на президентските избори във Франция. Много ловко, той иска от Франция оръжия и атомна централа. Поверителните документи разкриват, че Париж се е съгласил да му ги даде, ако либийският режим освободи българските медици.
На 17 юли 2007 година именно Франция предлага споразумение с Либия чрез посланика си в Триполи. Текстът на споразумението засяга теми, които Саркози и Кадафи са обсъждали по-рано по телефона – борбата с тероризма, нелегалната имиграция, сигурността и ядрената енергетика. Три дни след предложението Кадафи отговаря, но вдига залога. Той иска от Париж подписването на специален военен и ядрен договор.
На 23 юли Париж получава съобщението и приема да подпише „меморандум за съгласие”, който позволява на Франция да заобиколи международните споразумения за ядрено неразпространение. Срещу този меморандум Париж поставя едно условие – освобождаването на българските медици, задържани в Либия по обвинение в заразяването на либийски деца със СПИН.
На 24 юли успехът е налице. Кадафи се съгласява медиците да бъдат върнати в България с френския правителствен самолет. Саркози пристига в Триполи, а министърът му Бернар Кушнер подписва двете споразумения.
Седмица преди решаващия втори тур на президентските избори във Франция, информационният уебсайт „Медиапар“ също съобщи, че се е добрал до документ на бившите либийски тайни служби от декември 2006 г., според който режимът на Кадафи бил решил да деблокира 50 милиона евро за президентската кампания на Саркози през 2007 г.
„Медиапар“, в който работят редица ветерани от печатните медии и агенционни журналисти, твърдят, че документът, с който разполагат, е подписан от бившия шеф на разузнаването на Кадафи, Муса Куса, предаде БТА.
В интервю за телевизия „Канал плюс“ по-късно днес Саркози заяви, че документът е изфабрикуван. „Това е позор, фалшификация. Медиапар са закоравели лъжци . . . служба, която работи за левицата,“ каза Саркози. „Кой оглавяваше коалицията за свалянето на Кадафи? Франция! И аз като че ли бях водачът. Смятате ли, че ако Кадафи ми беше дал пари, щях да се опитвам да го сваля от власт?,“ запита Саркози.
Френският президент Никола Саркози предизвика всеобщо изумление, когато през 2007 г. покани в Париж Кадафи, който си позволи да разпъне бедуинската си палатка пред Елисейския дворец. Това стана след освобождаването на петте български медицински сестри от либийски затвор, станало възможно до голяма степен след личната намеса на френския президент, припомня Ройтерс.
Източник: Дир.бг
От трън – та на глог… че е по-висок!
„Естествено, че Либия няма да ни съдейства. Кой в Либия ще си мръдне пръста? Мустафа Абдул Джалил – министърът на правосъдието, който подписа смъртните присъди на медиците и който днес се води лидер на опозицията и се прави на първи демократ? Или пък полк. Джума Мишри – главният инквизитор, който днес научаваме, че вече е генерал, и то, забележете, от революционната армия?“
„Кадафи беше убит по демонстративен начин, а той е главният свидетел, който трябваше да бъде изправен пред съда. Но тогава той щеше да говори твърде много за сделките, които всички световни лидери са сключвали с него за огромни пари. И са ги сключвали, без да им пука, че той е диктатор. Но изведнъж се оказа, че Кадафи вече не им трябва и трябва да му запушат устата.“
„…Българското правителство призна веднага временното управление на Либия, което се състои от бивши леви и десни ръце на Кадафи, които са си сложили псевдодемократични маски.“
(Из публикация на В. Дърева във всеки ден.com от 30 март 2012 г., петък)
Коментарите са излишни…
Племето Тубу заплашва да се отдели от Либия, ако не спре „етническото прочистване”
27 март 2012 | 18:27 | Агенция „Фокус“
Триполи. Лидерът на либийското племе Тубу отрече пред АФП да има план за „етническо прочистване” на народа му и отправи заплаха за сепаратистки усилия, ден след кървавите сблъсъци в страната.
„Ние оповестихме възстановяването на „Фронта на Тубу за спасяване на Либия” (опозиционни движение, действали по времето на бившия режим), за да защитава народа на Тубу от етнически чистки”, каза Исса Абдел Маджид Мансур през АФП.
„Ако стане необходимо, ние ще настояваме за международна намеса и действия в посока създаването на държава, като в Южен Судан”, каза той, ден след като повече от 10 души бяха убити при сблъсъци в южния пустинен град Сабха.
Богатата на петрол Източна Либия обяви автономия
Племенни водачи, командири на въоръжени формирования и политици обявиха днес богатата на петрол източна част на Либия – Киренайка, за полуавтономен район, предаде Асошиейтед прес.
Церемонията се състоя в столицата Бенгази, съобщи БТА. Участниците изразиха намерението си да спрат десетилетното маргинализиране на Източна Либия при управлението на бившия лидер Муамар Кадафи и определиха съвет, който да ръководи делата на новосъздадения район, простиращ се от централния крайбрежен град Сирт на запад до границата с Египет на изток.
Преходният национален съвет, изпълняващ ролята на временно правителство, многократно се е изказвал против обособяването на източната част на страната като отделен район, предупреждавайки, че това може да доведе в крайна сметка до разпадането на Либия.
За ръководител на управляващия съвет на Източна Либия беше определен Ахмед ал Зубаир, най-дълго прекаралият зад решетките политически затворник по времето на Кадафи. Ал Зубаир, който е също така член на временното правителство, обеща да защитава правата на района, но каза, че оглавяваният от него съвет признава ПНС като представител на Либия в международните дела.
Участниците в церемонията в Бенгази отхвърлиха избирателен закон, определящ 60 депутатски места за Източна Либия в 200-членния парламент, който трябва да бъде избран през юни.
В началото на февруари синът на убития либийски лидер Муамар Кадафи – Саади, който бе арестуван в Нигер, предупреди за неизбежно въстание против новите власти в Либия. Той разказа, че поддържа контакт със съотечествениците си, сред които имало много недоволни от настоящата управа на Либия.
Тогава британският вестник „Гардиън“ написа, че Преходният национален съвет не успява да овладее въоръжените групи и страната е пред разцепление. Демонстранти в различни части на Либия обвиняват временния кабинет, чиито заседания продължават да протичат тайно, в липса на прозрачност, включително що се отнася до съдбата на растящите приходи от петрола.
Източник: http://dnes.dir.bg/news/libia-Lybia-and-Mid-East-unrest-raztzeplenie-avtonomia-10686972?nt=4
Комисия на ООН обвини либийските въстаници във военни престъпления
3 март 2012, 07:22, Ню Йорк, САЩ
Либийските въстаници са виновни за военни престъпления също така, както и поддръжниците на диктатора Муамар Кадафи. Според Associated Press такива изводи се съдържат в доклада на експертната комисия на ООН.
Става дума за убийства, отвличания, измъчвания и други нарушения на човешките права, които са допуснати по време на гражданската война.
В доклада се отбелязва, че противниците на Кадафи и сега продължават незаконните действия против онези, които се сражаваха на страната на падналия режим или само са подозирани за това.
Комисията на ООН също така е изучила съобщенията за гибелта на мирни либийци при авиационните удари от страна на НАТО.
В хода на работата са изяснявани обстоятелствата около гибелта на Муамар Кадафи на 20 октомври 2011 година, но комисията не е дошла до определено мнение поради липса на достатъчно доказателства. Reuters отбелязва, че наистина е възможно либийският диктатор да е бил ранен още преди да попадне в ръцете на въстаниците: върху него паднал скъсан електропровод, пострадал е и от взрив на граната.
The New York Times пише, че не била разследвана както трябва гибелта на поне 60 мирни жители по време на авиационните удари.
Докладът е подготвен от комисия под ръководството на канадския съдия Филип Кирш, създадена през февруари 2011 година за разследване на престъпленията в започващия военен конфликт в Либия. Окончателният текст на документа все още не е публикуван официално. /БЛИЦ
„Най-впечатляващият пасаж на новия конституционен проект се намира в част I, чл. 1, който гласи
„Ислямът е държавна религия, а основен източник на законодателството е ислямското право (шариат).“
Честито на корумпираните западни елити,
които и в България припознаха за свои демократични партньори
мафиотите-посткомунисти…
Из http://networkedblogs.com/mieT6
„Когато гледа възторжените либийски бунтовници човек лесно може да се зарази от еуфорията на момента, в който един брутален тиранин е съборен от власт. Дори говорителката на Държавния департамент изгуби ума и дума, докато споделяше своите визии за „универсалните човешки права“, които щял да защитава Либийският Преходен Национален Съвет (TNC). Корпорацията RAND изпроводи своя старши полит-анализатор Фредерик Уиъри, който с пълна сериозност се зае да обсъжда някакви програми за „обратно изкупуване на оръжия“, които според него държавите от НАТО щели да стартират в Либия след като заглъхнат сраженията. Дори коментатори на обикновено по-трезвия канал Fox News дадоха оценка „много добър“ на президента Обама, за „успеха“ му помагайки да бъде съборен Кадафи от власт.
Един от малкото сериозни анализатори, който запази главата си на място, докато всеки наоколо щастливо губи своята, бе Бари Рубин, директор на Центъра за глобални изследвания на международните отношения Gloria в Херцлия. С право той критикува правителството на Обама, че подхожда към събитията в Близкия Изток „ не като лъв, а като чакал“. Според него днешната американска администрация разкрива своята слабост чрез фундаменталната си негодност да възприеме очевидния регионален поврат в полза на силите на джихада и на шариата. Както Рубин писа на 21 август „Разривът между доминиращата на Запад представа за Близкия Изток и реалността в региона е опасно голям.“
Част от тази реалност се разкрива веднага пред онзи, който вникне в онлайн-публикацията на либийския „Проект за Конституционна харта през преходния период“. Според статията от 22 август на също така трезвия както и умерен наблюдател д-р Ендрю Бостъм „Най-впечатляващият пасаж на новия конституционен проект се намира в част I, чл. 1, който гласи „Ислямът е държавна религия, а основен източник на законодателството е ислямското право (шариат).“