Те крадат, рушат, проституират и „забравят“ да се мият – Дортмунд е вдигнал ръце от стотиците живеещи в града български роми. Градските власти се видяха принудени да прибягнат до драстични мерки.
В Дортмунд проститутките вече са нежелани. От месец май в целия град уличната проституция е забранена. На Ravensberger Straße, центъра на уличната проституция, се мъдри надпис на немски, български, турски и румънски, който гласи: „Уличната проституция БЛОКИРАНА“.
Дано се махнат…
Тази мярка станала необходима, обяснява общинската съветничка Мария Хетмайер. Районът се превърнал в сборище за ромки от България. Над 700 от тях се регистрирали като проститутки. Тъй като „работното облекло“ на жените не оставя място за съмнение с какво точно се занимават, то и децата от основните училища се сблъсквали всекидневно с платената любов. Една от обосновките за забраната е да се защити младежта.
Дортмундчани се надяват, че жените изцяло ще изчезнат от града, а заедно с тях и мъжете, които според мнозина са причина за нарастването на престъпността в града. И най-вече, че няма да идват повече. Ръководителят на общинската служба по реда и сигурността Инго Молденхауер се изразява недвусмислено: „Би трябвало оттук до България да стигне сигнал, че при нас вече не могат да се печелят пари от улична проституция“.
Не е само проституцията
От присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. в Дортмунд са пристигнали близо 3 000 български и румънски граждани. И това е само официалната цифра. Смята се, че истинската е много по-голяма. Почти всички са роми – подробност, която не се отчита от официалната статистика, но играе особено важна роля.
В Дортмунд почти всеки има какво да разкаже за ромите. Например историята за „проблемните сгради“: в изоставени постройки внезапно заживявали новопристигналите, електроенергия се крадяла от съседни сгради, отпадъците се изхвърляли през прозорците, стълбищата смърдяли на урина. Преди общинската служба по реда и сигурността да опразни зданията, обитателите набързо успяли да изтръгнат от стените всички кабели и водопроводни тръби.
Или пък историята за над 50 роми, които окупирали приюта на църквата, опразнили склада с дрехи, дарени за крайно нуждаещи се и започнали да продават плячката си на един паркинг. Социалната служба била принудена да си ангажира частна охрана. Или историите за ромските дечица, които учителите в началното училище трябва да учат не само не немско четмо и писмо, а и как да се мият редовно. Всичко това няма нищо общо с уличната проституция. Или поне не пряко.
За някои успех, за други не
За общинските власти разширяването на забраната за улична проституция върху цялата градска територия е въпреки всичко успешна. Не само че проституцията вече не е повсеместна, а и полицията е регистрирала напоследък по-малко престъпления. И за пръв път от приемането на България в ЕС насам през последните два месеца броят на имигрантите от България не е нарастнал.
„Със забраната на уличната проституция бяха наказани единствените българки, които легално печелеха тук пари“, притоворечи на общината социалната работничка Елке Репьолер. С разширяването на забраната сега се повишавал натискът най-вече върху българките, които продължавали да разчитат на доходи от проституция. Сега голяма част от тях очаквали клиентела в нелегални бардаци и зависели от сводници.
От Столипиново до Дортмунд
Почти всички българи в Дортмунд са турскоговорящи роми. Благодарение на голямата турска общност в града, те са в състояние да общуват. Голяма част от тях са от Пловдив, чийто квартал Столипиново с неговите над 45 хиляди жители е едно от най-големите ромски гета на Балканите.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Пращат дъщерите си да им изкарват хляба
Делегация от Дортмунд посети Столипиново и информира за панелни блокове без ток и течаща вода, където всички свободни площи са обсипани с отпадъци. В семействата цари крайна мизерия, разказва социалната работничка Репьолер. „Те пращат някоя от дъщерите си в Дортмунд, за да печели там пари за цялото семейство – това е единственият им изход от мизерията.“
Златният Дортмунд
В Столипиново град Дортмунд е символ на богатството, разказва началникът на общинската служба по реда и сигурността Молденхауер. Там има малка „Дортмундска махала“, в която живеят хора, чиито роднини са в Германия. В сравнение с цялата безутешност на гетото, махалата демонстрира известно скромно благосъстояние. Пряка автобусна линия допълва превръщането на далечен Дортмунд в привлекателна точка.
Всеобщото мнение е, че условията за живот в България трябва да се подобрят, за да се спре миграционният поток към Германия. „Това обаче е европейски проблем“, казва Инго Молденхауер: „Ние можем да го решим само за Дортмунд.“
AГ, ДВ, В. Шопов, Б. Рачева,
Дойче Веле
