Чистачите в Министерския съвет, където е премиерският кабинет на Бойко Борисов, на 2 пъти са получавали премии през последните 18 месеца, пише “24 часа”.
През миналия ноември 21 служители на длъжност изпълнител-хигиенист са взели допълнителни възнаграждения. На 16 от тях са дадени по 498 лв., на един – 369 лв., а на четирима – по 200. Тогава на общо 134-ма правителствени чиновници са изплатени 65 558 лв. Сред тях са и 14 старши специалист-шофьори, които са били стимулирани с по 594 лв. В частния сектор чистачите обикновено са на минималната работна заплата от 240 лв.
Общо 3 пъти са раздавани бонуси в правителствената администрация. По около 1000 лв. са взели съветниците на премиера и вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов.
Въпреки че официално заплатите в бюджетните организации са замразени от 2008 г. заради финансовата криза, почти всички министерства увеличават възнагражденията на служителите си чрез премии. Парите за тях идват от поддържането на свободни работни места. В МВР например има 5508 такива, но тъй като в системата му работят около 55 хил. души, на месец са получавали между 29 и 40 лв.
В спортното министерство са раздали допълнително 251 035 лв. От тях 30 600 лв. са разпределени между шестима членове на ръководството, което прави по 5100 лв. на човек.
Външно министерство е зарадвало с парични награди 668 служители за общо 403 325 лв.
Допълнителни финансови стимули за 1 364 082 лв. са раздадени през последните 18 месеца в министерството на регионалното развитие.
Източник: kafene.net
Състудентът на Михаил Горбачов – българинът Никола Несторов Мулешков (родом от панагюрското село Попинци), който сега е на повече от 86 години, преди четвърт век ни разказваше интересни неща, станали му известнви по време на следването в юридическия факултет на МГУ (1950-1955 г.).
Това е времето на последните години от живота на „бащата на народите“.
Йосиф Висарионович бил ревностен следовник на Дарвиновата хипотеза за еволюцията.
Книгата за произхода на видовете и вътревидовата борба била неговата подръчна библия, която държал до нощното върху шкафче.
Когато на 3 март 1953 г. Лаврентий Берия се осмелил да му подръпне мустака, за да се увери, че е заспал (но за вечни времена), книгата била на същото място – цялата с подчертавания и листчета с цитати.
Гореописаното – за да стане ясно на кой бог се е молил семинаристът Джугашвили – според свещеното писание, което било ежедневното му четиво.
Следвайки мъдрите указания на своя еволюционен месия, великият вожд и учител на всички прогресивни народи зорко бдял неговите хранени хора (ръководните партийни и/или държавни и/или стопански кадри) – т.нар. Номенклатура, да са максимално задоволени.
Така, когато гладът тресе целия Съветски съюз, когато милиони съветски граждани умират от недостиг на елементарни храни, всеки партиен, държавен и стопански деец получава по специална разкладка (зависяща от заемания пост) такива екзотични лакомства, като: кафе, шоколад, захар, водка, цигари и пр.
Умело прилагайки комбинираната политика на тоягата и моркова, този сатрап с библейско име царува над обширната си империя тридесет години – до деня, когато най-близкият му министър успява да го отрови.
Когато запитах колегата Мулешков (по онова време току-що го бяха изгонили от Софийския университет заради скандална книга, казваща истината за българския еквивалент на вожда) – защо Сталин е постъпвал така, отговорът беше:
„От страх!
Ако не ги задоволяваше с власт, пари, ядене и пиене – да са го свалили за нула време!“
(А ние – населението на целия прогресивен свят – си мислехме, че само нечовешката стоманена – сталинска – воля на вожда е циментът, спояващ онзи „союз нерушимый республик советов“).
То пък каква била работата…
Толкова за най-справедливия обществен строй в цялата история на човечеството.
Колкото до бюджета, числеността, доволствието (папане, пиене, костюмиране) на тази, която ни пази – това допреди няколко години беше тайна зад седем печати.
Но сега е демокрация. Всичко трябва да се знае…
И като брой, и като възнаграждение за действие/бездействие (според конкретния случай) на охранката – всичко сочи към примера с читателя на онази книга, последвала едно акостиране на кораба „Бигл“ на островите Галапагос.
Защо го правят? Защото са силни?
Не!
От страх…