Крали Марко ли ще ни избави от издевателства на пазара на труда ?
„Такъв гръден кош съм виждал само в учебниците. Кадир Мехмед Джалил е бил тероризиран и малтретиран. Изглежда, сякаш е бил в концлагера в Освиенцим“.
Шефът на хирургията в Благоевградската болница доц. Димитър Делин не се опита да скрие ужаса си от състоянието на предадения от гръцките власти овчар. От несвързаните приказки на живия скелет се разбира, че е седял вързан и държан без храна и вода дълго време в някакъв обор край Драма от чорбаджията си.
Според гръцкото посолство обаче 34-годишният Кадир преди месец се напил и бил блъснат от лек автомобил в Кавала, след което е бил лекуван месец в местната болница. При прегледа на 34-килограмовия мъж българските лекари установили, че няма счупвания и натъртвания като при катастрофа, но има белези от прободни рани и прорези.
Когато клетият гурбетчия се съвземе и разкаже за патилата си, вероятно ще се изправят косите на всички, които не помним Холокоста концентрационните лагери и робството.
В случая най-вероятно Кадир е попаднал на работодател изверг, който го отвлякъл, насилил към каторжнически труд и го е измъчвал почти до смърт за собствено наслаждение. Според сведенията на овчаря от Исперихско, същият чорбаджия продължава да държи в робство в село край Драма и да се гаври с други български граждани.
Незабавно МВР и българската прокуратура трябва да започнат разследване срещу робовладелеца и да изискат от Гърция пълно съдействие и разнищване на чудовищното престъпление. Свикнали сме да мислим, че в ХХI век в страни членки от Европейския съюз не е нормално работниците да бъдат изтезавани до смърт. Очевидно обаче изключенията не са никак малко. Всяка пролет десетки хиляди българи отиват да превиват гръб из гръцките ниви. Надниците им са между 20 и 40 евро, което е доста повече от парите, срещу които могат да продадат труда си у нас. Те работят понякога по 14-15 часа на ден, без почивен ден. Понякога шефовете им се държат с тях като животни – обиждат ги, настаняват ги да живеят в обори и ги препродават като добитък, друг път се случва да не им платят обещаното. Там никой не е чувал за трудови договори, осигуровки, почивки и права. Но защо да упрекваме гръцките чорбаджии, когато у нас робството е широко разпространено не от вчера?
Мъчениците на капитализма у нас обаче са шивачките. През последните години имаше няколко случая, когато млади жени умряха от изтощение буквално на работните си места. Стотици са цеховете, където жените са затваряни да работят по 12 часа на ден, включително събота и неделя, включително и през нощта, без дори да им се платят положените часове извънреден труд. Шивашките фабрики произвеждат дрехи от най-скъпите световни марки, но жените със златни ръце често получават по стотина лева на месец. Какво да говорим за многобройните случаи, когато забравят да им платят заплатите или осигуровките, когато капиталистите неочаквано затварят цеха, ипотекират сградите и машините и изчезват.
В България дори и най-грубото погазване на трудовите закони се наказва със символична глоба. Стигна се дотам, че миналото лято текстилен бос затвори 10 шивачки в товарен асансьор в Петрич и ги държа натъпкани като сардели в продължение на 12 ч. Наказанието с карцер се наложило, тъй като в цеха ненадейно нахлула проверка от Инспекцията по труда. За щастие инспекторите успели да намерят и освободят полузадушените жени.
И тук кожодерите не са само нашенски или гръцки бизнесмени, но също и западни инвеститори. У нас те се държат унизително с подчинените си и им осигуряват условия на труд, сравними с чукането на камъни в ГУЛАГ по времето на Сталин.
И отлично знаят, че ако си позволят да плащат толкова мизерно на работниците си в родните си страни или се опитат да ги заробят, ще бъдат обесени на площада надолу с главата. У нас обаче на „уважаваните“ чужди инвеститори всички им целуват ръка – от кмета до министъра и от синдикатите до опозицията. Критика на робството няма да чуете и в парламента, доколкото депутатите са извънредно заети с дворцови интриги и кулоарни игри на жмичка. И в XXI век на трите синджира роби им остава единствено да чакат приказния герой Крали Марко да ги освободи.
Руслан Йорданов,
в. „Стандарт”
