Туристическата индустрия иска със стръв за шарани да лови пъстърви и есетри

Автор: Ясен Бориславов

През май идната година отпадните води от курортите вече няма да замърсяват плажовете. Това обеща пред медиите Бойко Борисов преди три дни. По някаква ирония същия ден Джеймс Пардю каза, че българските политици са майстори на политическите драматизации, правят се на бабаити по някакъв проблем, но всъщност не правят нищо, после се обявяват за победители и минават на друга тема.

Източник: в-к Сега

Предстои да се разбере дали и това обещание на премиера ще се впише в оценката на бившия американски посланик. Малко вероятно е затлачен от десетилетия проблем да бъде решен с лекота, но ако стане, би било чудесно. От много години всяко лято в медиите се пише за гюбрето в морето и доматените люспи по плажовете, но кметове, общински съветници и ресорни министри мълчаливо отбягват темата.

„Пречиствателните станции са ахилесовата пета на морския ни туризъм“, каза още Борисов. По принцип е прав, но не съвсем, защото ахилесовата пета при българския туризъм не е една, а са повече. Най-съществената е липсата на въображение.

Иска се въображение, за да оцениш последствията,

до които може да доведе една глупост, и след като ги оцениш, да не я правиш и да не позволяваш на други да я направят. У нас глупостта се разбира, когато дойде време да се консумират последствията й. Най-изящни примери предлага Черноморието. Това лято хотелиери в Слънчев бряг с тревога забелязаха, че курортът се е превърнал в средище на разюздан алкохолен туризъм.

Това, впрочем, отдавна е така, но явно мащабите вече са станали притеснителни. Всяка нощ тълпи от пияни младежи кръстосват барове и дискотеки, като пътем предлагат отблъскващи гледки за останалите туристи. В бранша обмислят да съставят черен списък на туроператори, които водят алкохолни туристи, и повече да не се сключват договори с тях. Говори се и за „вечерен час“. Че точно това ще стане, беше ясно още преди десетина години, когато започна истеричното застрояване на комплекса с многоетажни хотели на два лакътя разстояние един от друг.

По неофициални данни (защото официални няма) в активния сезон там живеят около 400 000 души, без да се брои обслужващият персонал. Няма как да превърнеш курортите си в туристически гета и те да не привличат после точно туристи с манталитета на гетото. Изглежда България привлича част от хората, които преди седмица правеха погроми в Лондон и други градове. Социалните помощи явно им стигат, за да си позволят една седмица с шумни бар кроулове.

Ясно беше, че един ден това ще стане, тъй като бумът на строителството по морето през последните десет години не беше обвързан с идеята за устойчиво развитие на туристическия бранш. Целта беше едни бързо придобити (все едно как) пари да се инвестират с висока норма на печалба и без никаква мисъл за последствията върху средата.

Повечето инвеститори, след като вдигнаха хотели, очакваха държавата и общините да построят инфраструктура, която да гарантира техните печалби – пътища, канализация, пречиствателни станции. Там, където някога имаше къмпинги, бунгала и дюни, израснаха банални жилищни блокове с празни апартаменти, които сега чакат някой руснак да ги купи.

Всъщност не е все едно как са придобити парите

Голяма част бяха с криминален произход, а криминалният капитал логично води със себе си и съответните ментални нагласи и вкусове. Поради което въпреки големите инвестиции страната не стана по-привлекателна, отколкото е била преди. Но се смени профилът на туризма – от семеен стана алкохолен.

У нас туризмът се разбира предимно като леглова база, храна, евтино поркане и секс. Щом това предлага, нормално е да привлича хора, които това търсят. Ясно е, че като тръгнеш след пчела, ще те заведе на мед, а ако тръгнеш след муха, ще те заведе… до нещо друго. Няма как със стръв за шарани да хванеш пъстърви и есетри. Но у нас това трудно се разбира, защото добрият туризмът е интелектуален продукт.

Кметове, депутати и предприемачи като навити с пружина от години повтарят, че трябва все повече и повече да се развива туризмът, но никой не мисли как точно и колко да се развива. Къде е мярката? Практиката по Черноморието показа, че развитието може да води до деградация и постепенно унищожаване на ресурса, който привлича туристите.

Ако повечето инвеститори имаха мъничко усет за това, то не би се случило. Нека го обясним с един достъпен пример. По принцип повечето мъже харесват жени с големи гърди, но има някаква мярка, отвъд която и най-привлекателното нещо става отблъскващо и уродливо. Поради което дори едни иначе прекрасни женски гърди над определен обем могат да отведат приносителката в категорията ugly people.

Според доклад на Световния икономически форум от март т.г. България е на 48-о място по привлекателност за туристите. В класацията са включени 139 държави. В първата десятка са Швейцария, Германия, Франция, Австрия, Швеция, Англия, Испания, Канада и Сингапур. Изследването е направено на базата на показатели като нормативна база, екология, сигурност, инфраструктура, културни, природни и човешки ресурси и т.н.

На 99-о място сме по устойчивост на околната среда, на 81-во по сигурност, на 51-во по човешки, културни и природни ресурси, на 89-о по удобство на летищата и на 90-о по качество на пътищата. Обобщението е, че българските курорти са привлекателни за туристи, търсещи евтини алтернативи на традиционните европейски курорти. Иначе казано, българският туристически продукт, особено по морето, е епигонски. Той се стреми да прилича на нещо, което не е и няма как да бъде.

Така изглеждат нещата в крупен план

Поглед отблизо би добавил и детайли като мизерни порции с не винаги безопасни храни в пакетите all inclusive, развеселяващо неграмотни чуждоезични надписи по улиците и в ресторантските менюта (например constipated potatoes), плажни търговци на царевица, които рекламират стоката си с най-пошли и вулгарни остроумия, лошо обслужване от кисели и недружелюбни хора, джетове и АТВ-та по плажовете, левантийски шмекери, които заграждат по някоя гола поляна до брега с връвчица и къртят петолевки за паркиране и тълпи от пияни младежи, доволни, че тук могат да се държат така, както не биха си позволили там, откъдето идват. (Между другото вече има и малки АТВ-та – за малки простачета.)

Това лято покрай алкохолните турове се роди и нова мода. Нарича се балконинг – скачане (в „пьяном виде“) от втория или третия етаж директно в хотелския басейн. Казват, че модата била пренесена от Майорка. У нас сигурно има много места, където това уродливо забавление може да се практикува поради желанието на хотелиерите непременно да имат басейни, за да се вдигне категорията, макар че условията не винаги са подходящи. Уродливата архитектура понякога води до уродливи практики.

„Много разчитаме на културния и религиозния туризъм“, каза наскоро в едно интервю кметът на Несебър. Със същата амбиция живее и Созопол, откакто миналото лято при разкопки в олтарната абсида на църквата „Св. Богородица“ на остров Св. Иван бяха открити свети мощи, за които археолозите с разумни основания допускат, че са на св. Йоан Кръстител. Сигурно е най-малкото, че хората, които са ги вкопали в основата на църквата през V-VI век, са вярвали, че са на светеца.

После правителството отпусна пари за реставрация на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, където вече се помещава и мощехранителницата с костиците. Сега в притвора на църквата има голяма табела: „За туристи – вход 1 лв“. Така изглежда продуктът, предлаган под марката „религиозен туризъм“ в Созопол. Бил съм на Божи гроб, в Света гора и в разни градове по света, но не помня някъде да са ми искали пари, за да вляза в църква, джамия или друг храм.

Поклонническите пътувания са най-старата форма на туризъм

Познати са от античността и стават особено популярни към края на Седновековието, когато пътуване до Божи гроб, Света гора или друго свято място се е смятало за нещо като атестат за благочестие и житейска зрялост. Малко познания в тази област са необходими, за да знае човек, че в основата на религиозния туризъм е духовният живот. Атонските манастири привличат поклонници заради духовния живот там. Същото е валидно за Йерусалим, Мека и всяко друго свещено място, което предизвиква циклични движения на големи групи хора. В Созопол и Несебър такъв духовен живот няма.

Зад паравана на бъдещия „религиозен туризъм“ вероятно се таят амбиции за застрояване на остров Св. Иван. Може и да е защитена зона, но практиката в България е показала, че това не е непреодолима пречка за определени инвестиционни намерения.

Не трябва да се забравя, че созополският кмет преди няколко години беше хванат да бракониерства и тогава той обясни, че всъщност бил за гъби, а си носел пушка, за да се пази.

От човек, който ходи за гъби с пушка за глигани, може много да се очаква

Това лято в медиите се спомена, че предстои прокарване на вода до острова. Ясно е, че след това ще се прекара и ток, а после вече спокойно ще може да се достави и насъщно необходимото за всеки истински религиозен турист – бира, кебапчета, цаца и чалга. Това умеем, това правим.

В туристически градове като Венеция, Верона или Виена човек открива не просто паметници на културата, а отношение към културата – отношение между местните хора и тяхната култура, запазено в продължение на 300 или 400 години. С урбанистичния си облик тези и много други западни градове създават усещането, че там никога не са живели простаци. Сигурно не е точно така, но усещането е такова.

Там сякаш всяко следващо поколение е съумявало да оцени построеното преди него и внимателно е добавяло по нещо свое към вече създаденото, но без да го руши и да му отнема от собственото очарование. У нас не е така и дори в защитени като паметници на културата градчета като Несебър и Созопол човек лесно усеща, че отношението към миналото и към културата е друго – разколебано между кичозната бутафория и талибанщината. По принцип повечето курорти по света предлагат някакъв сувенирен или друг кич.

У нас кичът е дебел културен пласт,

под който човек трябва мъчително да търси истински стойностните неща.

За не особено привлекателния образ на българския туризъм в медиите се говори и пише постоянно. Явно за да има разнообразие, в някои вестници се появяват и талибански заглавия като „Да живее алкохолният туризъм!“ („24 часа“, 16 август) „Алкохолният туризъм е най-хубавото нещо, което се е случило в икономиката на страната ни през последните 30 години“, пише авторът и добавя: „Тъгата по „незастроеното“ море е тъга по социалистическата смрад и завист към хората, които са рискували и направили нещо в живота си.“

Кои са всъщност тези хора, какво направиха и какво рискуваха? Май в голямата си част са политически прононсирани криминални смрадльовци, които направиха още по-голяма смрад и точно тази смрад премиерът обещава да изчисти. Пък и съдебната система за изминалите 20 години доказа, че колкото по-мащабна е една криминална дейност, толкова по-малки са рисковете пред нея. Големите босове може взаимно да се елиминират, но съдебната система рядко ги закача.

В туристическите брошури България често се рекламира като „страна с древна култура“, но тя има очевидни проблеми със съвременната си култура. Това я прави привлекателна за нежеланите и непривлекателна за желаните туристи. Възможно е с времето нещо да се промени, но това няма да стане преди интелектът и парите да се потърсят взаимно и да намерят общ език.

Източник: в-к Сега