Турското правителство обнародва историческо решение за връщането на всички отнети от държавата през последните 75 години имоти на малцинствата, техните фондации и отделните им представители. Това означава, че българското църковно настоятелство ще може да получи обратно по-голямата част от присвоените над 45 имота в южната ни съседка.
Новината за историческия жест идва в навечерието на свещения за мюсюлманите Рамазан Байрям. Като израз на етническата толерантност премиерът Реджеп Тайип Ердоган е поканил на официална вечеря, по случай приключването на постите, всички духовни водачи и ръководители на религиозните общности. Сред гостите са Вселенският патриарх Вартоломей Първи, арменският патриарх Месроб Мутафян, български свещеници, председателят на църковното ни настоятелство Васил Лязе и Димитър Атанасов от ръководството на общността.
С решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в Държавен вестник, на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите – б.а.) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, придобити през последните 75 години. За да получат нотариалните актове, желаещите трябва да направят постъпления и подадат иск в рамките на 12 месеца след влизането в сила на поправката в закона.
С Лозанското споразумение от 1923 г. в Турция са признати само три религиозни малцинствени общности – гръцка, арменска и еврейска. Българската се причислява към православната християнска група.
Отледно Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Нихал Йозерган,
БНР
