Владислав Тодоров: Атентаторът от Норвегия е самосезирал се рицар на опустошението

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Кандидат на изкуствознанието в БАН, доктор на философските науки в Пенсилванския университет. От 1991 г. живее в САЩ, където чете лекции по културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет във Филаделфия. Занимава се с история на тероризма, както и с проблеми на сигурността. Автор е на множество научни статии и студии, сред които Introduction to the Physiognomy of Ruins, ”Мъченичество и пиротехника: Опит върху живата бомба”, „Бесовете в червено и бяло”, както и на романите „Дзифт” и „Цинкограф”. Публикувал е в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

– Г-н Тодоров, след шока от трагедията на остров Утоя идва ред на интерпретациите за мотивите и идеологията на този безпрецедентен по мащаб терористичен акт. Кой е Андерш Брейвик според вас? Идеолог или социопат?

– Едното не изключва другото. В някакъв смисъл дори го предполага. Социопатията често бива идеологически оправдана, вкарва се в някаква доктрина, за да може да бъде лесно разбрана и споделена от критична маса хора и в крайна сметка да стане нормативна. Това, да се избие част от човечеството по някакъв нормативен признак, роден в главата на някой крайно тревожен социопат, не е новина за света.

– Какъв е профилът на социопата идеолог?

– Социопатът има неразрешим проблем със завареното от него човечество, което трябва да бъде насилствено коригирано; проблем със заварения от него свят, който трябва да бъде разрушен; проблем с властващите идеи и пред-установени норми, които трябва да бъдат опровергани с огън и жупел и взривоопасни метафори. Аз-ът на социопата е безсъвестен, целокупен, вътрешно непротиворечив, непогрешим, войнстващ и в този смисъл морално недосегаем. Социопатът не е луд, а рационален и в рационалността си крайно опасен. От гледна точка на обществената норма обаче на всеобщо споделените мнения и възгледи това негово рацио бива отречено като безобразно и даже аномално. Така възниква отношението: светът ме отрича, а всичко, което ме отрича, ме прави по-силен и по-действителен. Тоталното ми отрицание ме прави максимално действителен, увековечава ме. И социопатът предприема нагло провокативни наказателни действия, които будят или крайно отрицание, или крайна възхита, защото чудовищното граничи с изумителното. Проявите могат да бъдат различни – словесни буйства и философстване с чук ала Ницше, литературно лансирана човеконенавист ала Селин, расов или класов геноцид ала Хитлер/Сталин, както и мирновременни безчинства ала Кръстоносеца от Осло.

– В своя „манифест” „2083 – Европейска декларация на независимостта“ Брейвик излага причините за деянието си. За какво говорят неговите разсъждения? За лудост?

– Характерът на неговия манифест не говори за психично разстройство, за умопомрачение, за невменяемост, а за концептуална маниакалност със собствена, исторически проследима генеалогия. Става дума за промислена и аргументирана доктрина пропита от разнообразни фобии и параноя, нагнетена с мания за величие и несъмнено върховенство на собствения Аз. Тук не става дума за 1500 страници невнятни словоизлияния и неартикулиран вой, а за маниакално умонастроение, което произвежда стройни и не съвсем безоснователни версии за световни заплахи и вселенски сътресения. Задачата на Кръстоносеца от Осло е по насилствен начин да бъде алармиран християнският свят за някаква назряла родова катастрофа. Врагът е ясен – лукаво демагогски елити, настанени във властта и влезли в заговор срещу отдавна разоръжени и обезчестени кръстоносци, които западната демокрация и нейните ляво-либерални ценности са дресирали да живеят в режим на отвратително мултикултурно смешение. В този смисъл бих нарекъл атаката терористична аларма, а не война.

– Могат ли „идейните вдъхновители“ на Брейвик да бъдат търсени в Америка или става дума за предимно европейско явление?

– Да. Америка предлага подобни примери – масовият убиец Тимоти МакВей и взривяването на Федералната сграда в Оклахома, Юнабомбър-а Тед Казински, вундеркиндът, който близо 17 години тероризира университети и авиолинии, Чо и клането в Политехническия институт на Вирджиния през 2007 г. Америка обаче предлага не само примери, но и идеи, които ги пораждат. Имам предвид така наречения leaderless resistance. Става дума за формално неръководена съпротива, без лидер, без ръководни органи, без команден център, максимално децентрализирана. Говорим за мрежи от автономни подривни клетки и самодействащи индивиди – воини единаци. Времето, мястото и методите на нанасяне на удари са въпрос на некоординирана и несъобразена с никакъв център самоинициативна борба. Идеята на тази борба е ясна и публично огласена. Всеки, който я носи в сърцето си, е призован да удари врага по собствена преценка и възможност.

– Каква е генеалогията на тази самоинициативна борба, както я наричате?

– Човекът, който пръв формулира този вид съпротива, е американският полковник Юлиус Амос. През 1962 г. той обмисля възможни методи на борба в ситуация на евентуална съветска инвазия и окупация на Америка. Идеята на този тип борба почива на принципната невъзможност такава мрежа от самоорганизиращи се клетки и индивиди да бъде инфилтрирана от полицията на една враждебна власт и тази мрежа да бъде компрометирана и разбита отвътре. Подобна съпротива остава организационно непроницаема.

След Амос стратегът на Ку Клус Клан – Луис Бийм, доразработва тази идея през 80-те и 90-те години, но не по отношение на евентуален окупатор, а по отношение на американското правителство и неговите управленски методи, които могат да доведат до създаването на полицейска държава. Подобни идеи споделя крайнодясното Бяло опълчение или „организираната милиция“, която не зачита основни функции на федералната власт – да облага с данъци, да регулира и контролира живота на гражданите. Тези опълчения представляват военизирани комуни, създадени и функциониращи на базата на самоуправляващи се общности, споделящи строги семейни християнски ценности с подчертан антиправителствен, дясноанархистичен уклон. Тези опълчения не съставляват армия, доколкото армията функционира на базата на строго централизиран униформено дисциплинарен ред.

По силата на втората поправка на американската конституция гражданите имат право да формират въоръжени опълчения (милиции), с които да бранят същинските си права, като се противопоставят на официалната власт, ако тя е изменила на смисъла си да служи на тези права. И това може да става по напълно неорганизиран и спонтанен почин.

Ал Кайда например е подобна мрежа (за разлика от структура) от самоорганизиращи се клетки. Бин Ладен не е организационен, а по-скоро идеен лидер. Той пази доктрината чиста и пътя – прав, като издава укази (фатуа), призоваващи всеки мюсюлманин да стане воин на своето конкретно място и да громи неверника безразборно, по свое собствено усмотрение и начин. Новите медии и социалните мрежи създават перфектни условия за водене на подобна борба. Добър пример в това отношение ни дава хаотично самоорганизиралата се в интернет египетска революция.

– Полицията в Норвегия и част от медиите нарекоха Брейвик християнски фундаменталист. Доколко това е оправдано?

– Масовият убиец от Осло е кръстоносец, бял въоръжен супремацист, който се родее със споменати вече движения като Ку Клус Клан и Опълченията, които изповядват расова чистота, християнски ценности и семейни добродетели и ненавиждат властта на институциите и „заговора“ на елитите. Убиецът от Осло се лансира като антиправителствен воин – противопоставя се на доминиращи света политики и управленска конюнктура. Той, както споменатите по-горе масови убийци, храни недоверие към държавата и нейните институции, смята демокрацията за демагогия и споделя идеята, че в основата на всеки държавен ред е залегнал стремежът към полицейщина.

– Съществува ли риск „сблъсъкът на цивилизациите” да се разгърне като терористична война? Брейвик нарече себе си воин?

– Терористичната война цели подриване на някакво полицействащо статукво, било културно, религиозно, държавно или политическо. В този смисъл цивилизациите не могат да влязат една с друга в директна терористична война, а във война с властта, която налага правото на едни за сметка на други.

– В криза ли е идеологията на мултикултурализма. Има ли алтернатива?

– В криза е, доколкото е станала крайно банална и крайно досадна, крайно официозна, и крайно нормативна. С една дума, налице е едно изхабено бюрократизирано статукво.

– Как ще коментирате феномена на самотния терорист и специфичните рискове, свързани с тази фигура?

– Самотният терорист в повечето случаи е масов убиец. Колкото по-сам, толкова по-чудовищен. Масовият убиец е фантазиращо животно. Този от Осло е фантазирал и се е самоизмислял девет години, раждал се е във въображението си, строил е невидим стълб на живота си, който в един момент официално да открие. Става дума за деветгодишен таен поход на рицар единак, който е тръгнал да сее смърт. Става дума за античовешко дело подпряно на грамаден литературен труд, за многогодишното бъхтене на един публично усамотен смъртоносец, на самосезирал се рицар на опустошението, става дума за програмно убийство, припомнящо апокалипсиса. Той съживява широкото батално платно на християнския милитаризъм. Става дума за координирана инсценировка, за бравурна постановка, за добре стикована бутафория, в центъра на която стои той – очарователно натруфен и точно прицелен, поразително сресан и наконтен, убийствено кичозен фронтовак нибелунг.

– Италианският евродепутат Марио Боргезио от „Северната лига” описа идеите на Андерш Брейвик като „добри”, а в някои случаи и като „отлични”. Френският националист Жак Кутла от Националния фронт го нарече “основен защитник на Запада”. Румънският сенатор от управляваща Демократично-либерална партия Юлиян Урбан дори написа в блога си, че „не Брайвик е извършил атентата в Норвегия, а настоящите лидери, които управляват Европейския съюз“. В този смисъл има ли бъдеще идеологическият радикализъм?

– Очевидно да, доколкото винаги е имало и ще има достатъчно социопати, които да маскират предразсъдъците си като рационална причина, като ценностна доктрина или морален императив.

– Казвате, че масовият убиец е фантазиращо животно…

– За разлика от масовия убиец, серийният убиец например не е програмно, а спонтанно животно. Той задоволява мощен приток на страст, а не фикс идея. Той е психически разстроен, а не концептуално устроен да убива. Той не знае коя е жертвата, преди да я види, да я надуши и да я пожелае с надушването. Този е убиец без мотив, воден от внезапна жажда, а не от причина изготвена в манифест. Социопатът демонстрира интелектуална и морална неприспособимост, която води до радикално отрицание на социалния и политически контекст като пагубен.

– Какви са уроците за нашата страна според вас?

– Никакви, защото все пак става дума за аномалия. Никой не може да каже къде и кога в нечия глава насред милиони други ще кристализира идеята на масовия убиец, ще припламне фантазията му и сърцето му ще забие с волята да наказва човечеството за това, че е изпаднало в ситуация на вселенска разпуснатост, на нормативна безпринципност, на културна безразборност, на расово и родово смешение.

Интервю на Никола Михайлов,

в. „Новинар“