Според генетично проучване на учени от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София произходът ни не е тюркси, а се родее с жителите на Северна Италия по линия на траките.
Българите са “особен вид славяни“, силно повлияни от средиземноморския генотип, сочат резултатите от мащабно проучване на антропо-генетичната идентичност на българския народ, резултатите от което бяха оповестени пред медиите в четвъртък.
Проучването обхваща 855 българи и българо-мохамедани като техни проби са били сравнени с тези на други популации.
“Целта на проекта беше съвременният българин да бъде позициониран къде стои спрямо останалите народи“, обясни ръководителят на Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София проф. Драга Тончева, един от авторите на проучването.
Директорът на Института по микробиология на БАН проф. Ангел Гълъбов коментира, че това проучване е още едно доказателство, което отхвърля теорията за тюркския произход на българите. “Точността на изследването дава същата сигурност, каквато тест за бащинство, така че категорично може да бъде отхвърлена теорията за тюркския произход на българите“, заяви той.
Интересно е, че за разлика от останалите славяни – руснаци, поляци, чехи и словаци, които са с много сходен генотип, българите са по-отдалечени от тях. Учените посочват, че от славяните най-много се доближаваме до поляци и хървати. Сърбите и македонците не са правили подобни изследвания, поради което не можем да се сравним с тях.
В същото време съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, посочи Гълъбов.
Той заяви, че българите са много далеч от турския генотип, въпреки, че 500 години сме живели заедно и не може да се говори за генетично повлияване.
Изследването показва още, че няма разлика в генетичната идентичност на българите в различните краища на страната.
Проучването е публикувано в американско научно списание, а сега се чака и реакцията на историците.
Иначе проектът е по-мащабен и предстоят нови проучвания, които да дадат информация за генотипа на някогашните обитатели по нашите земи и за това как сме се променили. Турският генотип е близък до този на египтяните и палестинците, от които ние сме също много отдалечени, показва проучването.
Проектът “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”е финансиран от фонд “Научни изследвания”.
Мартина Бозукова,
Mediapool
––––––––––––––––––––––-
Българите са особен вид славяни, каза пред журналисти в Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН.
Изследвани са кръвни проби на 855 българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София.
„Особен“ тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов.
Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той.
Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците.
Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов.
Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини, заяви миналата година д-р Славян Стоилов, който взе участие в българската експедиция в Иран „Българи – прародина”.
Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът Александър Илиев, който бе ръководител на експедицията.
Източник: Dnes.dir.bg
Дали учени, дали и журналисти, или поне някои от тях, не са се научили още, че терминът „мохамедани“ е неправилен и неточен и не бива да се употребява (най-малкото от учени, журналисти и пр.). За някои учени в България, освен това, изглежда македонците са отделен народ (или поне така се подразбира в контекста на публикацията на Мартина Бозукова). Иначе разбира се подобен тип изследвания винаги са интересни, макар че кой знае защо резултатите от тях далеч не винаги са идентични, и това обърква малко лаиците, които понякога се чудят на кого точно да вярват.