След като и това лято се посмяхме на бисерите, сътворени от абитуриентите и кандидат-студентите;
След като за поредна година се потюхкахме за незавидните места в класациите, които заемат българските ученици при проверка на знанията;
Да вземем да направим нещо, а?
Например да предявим претенциите си на данъкоплатци и да подтикнем Института по български език към БАН да влезе в ХХI век.
Учените от този храм на книжовността току-що сътвориха нови правописни правила, които е длъжен да спазва всеки българин. Но ги обнародваха по странен начин – (про)дадоха ги на частно издателство.
Ако искате да разберете как вече се пише грамотно, купете си речник за 50-80 лева, за да прочетете в предговора кога министерство е с главна и кога с малка буква.
Да речем, че е справедливо в пазарната икономика с всичко да се търгува – даже с продукт, произведен с бюджетни заплати и предназначен за висши обществени цели.
Само че дори родителите да се изръсят с пари за речник, полза никаква. Тийнейджърите хартия рядко пипат. Динозавърско е да проверяваш из някакви книги „тинейджър“ или „тийнейджър“ се пише.
Чичко Гугъл всичко знае. Те вярват в това и никой не може да им набие в главите, че в Мрежата наистина има всичко – от дребни неточности до импозантни глупости. Така че много е важно кой ти е източникът. Но източник „Институт по български език на БАН“ няма.
На сайта не са качени нито нови, нито стари правописни правила, нито речник. Има телефон – ако искаш да провериш нещо правописно, обаждаш се и питаш, сякаш ХХI век не е дошъл.
В България – изглежда, понеже е родина на бащата на компютъра Джон Атанасов – всяка електронна система за обществено обслужване се прави по няколко петилетки, по няколко пъти и накрая излиза няколко стотици милиона лева повече (справка – софтуерът на данъчните и на здравната каса).
У нас са сложни даже простички работи – държавните институции редовно да качват информация на страниците си в интернет и оттам да подадеш заявление за услуга.
Е, ние не сме Е-стония, но ето възможност БАН да покажат, че наистина са факлоносецът на българския напредък. Нито струва много пари, нито е нужно да се правят изобретения, за да се качат на сайта на Института по български език стегнато и ясно формулирани правописни правила, правописен и тълковен речник, речник на чуждите думи.
Ако има удобна търсачка, се увеличава шансът това да повиши грамотността на тийнейджърите.
По същия начин Институтът за исторически изследвания може да качи на сайта си справочник, където кратко и достоверно да прочетем какво е това Съединението на 6 септември и Независимостта на 22 септември.
Много са смешни анкетите по телевизиите, но всъщност на кого се смеем?
Пуристите ще кажат, че образование по интернет не се добива. Спорна мисъл, но дори да е вярна, нека създадем възможност на децата да учат и правят справки там, където са свикнали да живеят, пък после да ги овикваме колко са мързеливи и неграмотни.
И по-евтино ще излезе. Забележете какво се случва тази есен. Директорите са призовани да купят втори комплект учебници – един за вкъщи, един за училище, за да не мъкнат децата тежки раници. Щастие за издателствата и пробойна за бюджета, който пълнят данъкоплатците.
Но не казваше ли министър Игнатов преди две години, че иска учебниците да бъдат качени в интернет? Не казваше ли същото през 2005-а предишният министър? Несбъднатите приказки са логичен резултат в държава, в която нищо е- не върви.
Но простата аритметика показва, че същата тази държава ще спести милиарди левове, ако дигитализира учебниците и купи по един нетбук на всяко дете. С пълното съзнание, че то ще научи повече, ако прочете на екран урока за пълния член и направи десетина упражнения, кликвайки с мишката на верния отговор. По-лесно и най-важното – по-присъщо.
Ако някой не е разбрал, че за децата работата с компютъра е като дишането, значи не е от този век.
Впрочем тийнейджърите сами си правят сайтове, където си обясняват уроците и си услужват с теми.
Какво ще направят с мухлясалите научни и просветни институции тези е-деца, когато станат данъкоплатци и управленци? Ами онова е…, което не е прилично да се изписва с всички букви.
Димитрина Александрова,
в. „Труд“
Тия от БАН и ония зад тях се самозабравиха.
Какъв задължителен нормативен български език, какви 50-80 лева за речник?!?
Много бързо загърбиха поразиите на оранжевите земеделци (прочули се не само с рязането на половин бради на политически противници), посегнали на българския правопис в навечерието на тоталното си пропадане.
Явно на нищо не са се научили от горчивия опит на „Комисията Осинин“, която нанесе непоправими поражения върху целостността на българската снага, премахвайки правилото за „променливото Я“ – така услужливо си подложи задника на коминтерновската кауза за сътворяване на „македонска-та нация“.
Малко им трябваше, за да секвестират и правилото за пълния член – още две-три години на официална (днес минаваща под сурдинка) власт на полуграмотните партайгеноси от БКП – и тъпанарите щяха да пишат така, както и говорят.
Впрочем, едно от многобройните доказателства, че ТЕ отново са ни яхнали (по-скоро никога не са слизали от гърба на българския народ и население), са перманентните посегателства върху основата на съществУВането на всяка нация – езика.
Как, уважаеми главуняци, ще произнасяте най-дългата българска дума
без наставката -УВ- , която забранихте преди нЕколко години, залегнали удобно зад санкцията на полуграмотния Министерски съвет –
НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВувАТЕЛСТВувАЙТЕ?
Ха пробвайте да произнесете
„непротивоконституционствателствайте“…
Не, ТЕ не са си отишли; ТЕ пак са тук; ТЕ са не само „На всеки километър – Вицепрезидент“; ТЕ са на всеки сантиметър от каиша, с който са стегнали гърлото на народа.
Затова народът, също като в турско, отказва да се съобразява с наложените в полза на полуграмотниците „езикови нормативи“, и ще остави езика да се развива самостойно, без мурдарски лигавщини („мурдар“, впрочем, означава нечистоплътен субект).
Как ли се съчетават „Мурдар-ът“ и „БАНя-та“?
Що ли питам!
СоциализЪмът на партайгеносите е на ход (камуфлиран през последните 22 години като „преход към капитализъм“); а той е власт на полуграмотниците над обезправения и обезкръвен народ, с крайна цел – обезверяването на мислещите със собствените си глави българи.
По-нататък е лесно:
печат на дясната ръка и/или на челото – и говедата – на кланицата.
Разбира се, ако продължаваме да блеем и се юрваме „като един“ към изборните урни.
Където предвидливо са ни сервирали ИЗБОРИ без ИЗБОР…