Голотата или забраненото естество на нещата

Aвтор: Павлик Петров

Голотата на човешкото тяло и връзката с осъзнаването и, приемането или отхвърлянето и преминава като нерв през „тялото” на човешката история от създаването на Адам до наши дни. Отношението към нейното естество се движи през цялата гама на емоции и чувства, започващи с „осанна” и завършващи с „разпни я”.
В древността голотата на човешкото тяло е приемана като част от „естеството на нещата”. В древна Гърция – красотата на човешкото тяло и на жената, и на мъжа е издигнато в култ. Дeвизът е „Здрав дух в здраво тяло”. Рим, по време на Републиката и по-късно по време на Империята, осъществява в голяма степен приемственост на естетическите критерии на древна Гърция. След падането на Рим човечеството навлиза в най-тъмния период на своето съществуване през „Новата ера” – Средновековието. Главната роля в промиването на съзнанието на масите и свеждането им до ниво на стадо, контролирано от безмислени догми, има най-вече „християнската” религиозна институция. През тези мрачни времена „голотата е порочна”. Задавали ли сте си въпроса защо Леонардо изобразява женското тяло с рисунък, характерен за мускулестото мъжко тяло. Отговорът е прост – не му е даден достъп за аутопсия до женски тела – голото женското тяло е абсолютно табу през средновековието, наложено от църковната институция.
Идва времето на Ренесанса, а с него и първите пробиви в догматичната система на религията и господстващия обществен морал. Най-будните умове на новото време, започват да рушат догматичните вериги на съзнанието на масите, въпреки старанието на „Светата инквизиция” това да не се случи. Има множество примери за този „пробив”, но може би най яркият е вдъхването на живот на Адам с атрибут на мъжествеността, лежащ върху бедрото му, неприкрит с листо от местната флора (фреската на Микеланжело „Сътворението” в Сикстинската капела).

Работата по създаването и завършва на 11 октомври 1512 г. Колкото и парадоксално да звучи, 500 години по-късно, догмата за порочната голота е още жива в съзнанието на множество хора, особено в „цивилизованите” страни и региони на планетата. Тази догма намира своето място дори във някои законови постановки на Светското правосъдие в наши дни (включително, а може би най-вече в пуританска Америка).
Знаете ли как в САЩ протестанската църква подготвя за съвместен полов живот новобрачните в навечерието на „Брачното съчетаване” – чрез беседа от брачна двойка с опит. Двама души се опитват за няколко минути да наваксат пропуските от образователната система. И после как да повярваш, че мрачното Средновековие е мъртво? И когато и мъжът, и жената се освободят от заблудите под натиска на житейския опит – следват разводите. В пуританска Америка след 2007 г. неомъжените и разведени жени са над 50% и тенденцията се задълбочава. Бракът в Америка скоро ще бъде отживелица от миналото, а за някои – екзотично преживяване, което ще има цена (в преносния и в буквалния смисъл), която единици ще са готови да платят.
Защо голотата е обявена за табу? Чии интереси обслужва „насаждането” като неестествено на „естеството на нещата”? Отговорът за мислещия човек е много прост – защото голотата може да бъде превърната в средство за контрол на всеки човек. Колко са обаче мислещите човеци да го проумеят? Диоген ги търси посред бял ден с „фенер” повече от 2350 години и още не е направил „изявление” за откриването им?!
Механизмът за изграждането на догматичния контрол е много прост. Първо обявяваш голотата за „порочна”, превръщаш „порочността” на голотата в догма. След това създаваш правила за прикриване на голотата и за възползване от голотата, в повечето случаи на тъмно (на базата на принципа -“дори и да практикуваш, порочно е да гледаш”). Разделяш възползването на „законосъобразно”, „порочно” и “незаконосъобразно”. С две думи определяш правилата на играта и се самоназначаващ за съдия и санкциониращ орган за неспазващите определените правила.
След това насаждаш догмата със всички възможни средства в съзнанието на стадото – чрез директно промиване на съзнанието, в това число и насилствено или чрез обществено осъждане. Санкционираш неподатливите на промиване, включително и с физическо елиминиране за назидание на другите. Схемата е елементарна, но хилядолетната човешка история доказва, че работи почти безупречно и не само по въпросите на голотата. Колкото по масово е явлението, толкова по-силен е контролът над масите, който се достига след заклеймяването на масови явления, пък били те и част от естествена даденост.
В историята има не малко примери докъде може да доведе непросветеното, запленено от догмата съзнание – от трагедия до гротеска. Като в „Декамерон” на Джовани Бокачо – жената, оттеглила се да служи на Бога в уединение и свещеникът учещ я на богослужение, вкарващ „дявола” си в „пъкала” и. И безкрайно гротескната ситуация, когато жената, върнала се в града обяснява чистосърдечно на приятелките си как самоотвержено е служила на Бога, те в смях до сълзи и обясняват, че без да ходят в уединение, служат добре на Бога и в града. О свещена простота! – би възкликнал някой! А дали неподготвеността на съзнанието и непорочността не са най-широко отворената врата за Порока!? Поне за тези живеещи в този материален свят. А може би „порокът” е нужен на власт имащите, за да контролират. Иначе биха се заели с повече просвета и по-малко контрол. Само, че ако го направят ще изгубят едно от основните средства за контрол – ЛЪЖАТА. В подготвеното съзнание лъжата не прониква, а рекошира опасно към нейните носители. А това е последното, което овластените искат.
Възниква законният въпрос, дали Homo Sapiens е наистина Sapiens, или се е самообявил за такъв?! Защото ако бе наистина, как би се оставил да го манипулират през хилядолетията с подобна елементарна схема по всички възможни направления с една единствена цел – да го контролират.
Ако Homo бе наистина Sapiens не би си отказал правото сам да мисли и сам да определя правилата, по които да живее и да държи в контрол собствения си живот, вместо да отстъпва това право на други хора и институции, с което доброволно да им предава контрола върху себе си.
Антон Павлович Чехов пише „У човека всичко трябва да бъде прекрасно…” Тези, които се стремят към изявите на прекрасното и го постигат, или се доближават до него (както на физическо, така и на духовно ниво) нямат нужда от „дрехи”, за да го прикриват. „Дрехите” са за тия, които прикриват и физическата и духовната си уродливост и се опитват да ги наложат като норма и за околните, за да се смесят с множеството и да скрият не само собствената си уродливост, но и истината за собственото си уродливо съществуване.
Дами и господа – институциализирани „уродливци,” „зачохляйте” уродливостта на телата и душите си по свой избор, но не се опитвайте да „зачохляте” тези, които чрез себе си изразяват съвършенството на естеството – те нямат какво да крият!
За мислещите хора пътят за отстраняване на догмите е ясен. Премахване на табуто и произтичащото осъждане и приемане на „естеството на нещата”. Възстановяване на съзнанието и подхода към голотата като към естествена даденост. Обучение в опознаването и, започващо още в млада възраст, обучение в естеството, различието и предназначението на половете, както и подготовка за зряло отношение и „експлоатация” на половата принадлежност. Обучение за предпазване от насилие между половете, култура и хигиена на половете.
Обучението и информираният подход в голяма степен могат да спрат нарастването на проблемите, свързани с голотата, секса и комерсиализация на съвкуплението и самозадоволяването. Само за сведение – порнографията в Интернет представлява по някои данни около 30% от оборота в интернетното пространство. Всеки сам да потърси отговора забраните решават ли въпроса или го задълбочават? Интересът към „забранения плод” е обикновено по-голям, отколкото към “общодостъпния”.
Къде е правото на личен избор, как да разполагаш с голотата на собственото си тяло?
А дали и тялото е оставено да бъде твоя собственост – помислете колко „добронамерени” институции те „вразумяват” как да се „грижиш” за него, а някои си позволяват и да те санкционират, ако не спазваш препоръките им или наложените законови разпоредби.
Въпросът е не само за контрол на голотата на тялото от институциите, но и за тотален контрол и на самото тяло.
Тук в Америка се разказва като анекдот случаят за осъдения на смърт чрез обесване, опитал да пререже сънната си артерия и бързата намеса на представителите на властта да го съживят, за да го обесят, както си му е положено по „закон”. Каква „хуманност” и каква саможертвена готовност в служба на „закона”. Господа „законови” службогонци, ако стадото не бе стадо, за да ви търпи, вас просто нямаше да ви има. Има вие си го знаете и затова сте си продали безостатък душите на „законовите” институции.
Ще споделя и случай от личния си опит. В съдебна зала в Илинойс (САЩ), преди произнасяне на присъдата дават дума на човек, който ползва наркотици и съдът иска да го спаси от самия него си. Когато му дават думата, той вместо да се обяснява, задава само един въпрос на съдията и журито. „Господа кой притежава моето тяло – аз самият или Щатът”? Защото, ако това тяло е мое, никой от вас не може да решава как да го съхраня или унищожа. А ако е притежание на Щата, каквото и да кажа ще бъда осъден. Всички стояха с наведени глави. Никой не се осмели да отговори. Това не им попречи да го осъдят на 17 години затвор. Присъдата даде еднозначен отговор кой притежава тялото му. Въпросът не е дали приемането на наркотици е вредно. Въпросът е, че често всеки обществен проблем се третира от законовите институции не за да бъде решен, а за да бъде превърнат в още една верига за контрол над индивида. Така, че „овцете”, независимо от това какво официално се говори и се пише, да си знаят и на сън чия собственост са.
Истинският проблем е, че липсва образователна система с предмет Общочовешки ценности и на първо място Свобода на мисълта – не конституционен лозунг, а анализ на свободата на човешкото мислене и нейното ограничаване през вековете. Липсва ясно съзнание за последиците – път към заробване на човек от човека, и като цяло на човека от институциите! Няма ясно разграничаване на Свободата (баланс между права и отговорности) и Свободията – привилигирована „Свобода” (без или с ограничени отговорности). Такова реално разграничаване на управляващите не им е изгодно, а за стадото то е непонятно. И Светът си върви по инерция в догматичното си разбиране от хилядолетия.
Страхът от разпадането на системата и следващата анархия е гарант за продължителност в съхраняването на ТАБУТО! Страхът е гарант за съхраняването на всички табута и „облечени” лицеприятно лъжи.
Табутата живеят, докато живее страхът.
Страхът и Свободата са несъвместими.
Правото на свободен избор е неотменна даденост.
Отказът да направиш свободен избор е изборът на уродливостта!
Всеки сам чрез изборите, които прави отписва или записва сам себе си в списъка на уродливците.

––––––––––––-
*Още от същия автор (Вж. линк).