Акад. Георги Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 г. Видният историк изследва международните отношения и войните през ХХ век и е специалист по балканска история. Роден е през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Германия. Преподава в редица университети. Автор е на 20 книги.
– Акад. Марков, какъв урок дава България на Европа с акта на Съединението?
– Това е изненада за тогавашната Европа. Като казвам Европа, това означава шестте европейски сили, които са подписали Берлинския договор през 1878 г. Никоя страна, включително велика сила, няма право да нарушава този договор. Договорът се променя само ако има единодушие на Великите сили. Българите изненадват европейските сили и въпреки тяхната воля осъществяват своя първи етап на националното си обединение. Поуката за нас е, че можем да разчитаме на собствени сили, както са го направили нашите предци. Въпреки Берлинския договор от двете страни на Балкана те са извикали: „Да живее Съединението!”
– Тогава можем ли да кажем, че това е първият чисто български политически акт след Освобождението, направен от самите нас, без съгласието на Великите сили?
– Определено. Както Съединението, така и военната му защита във войната срещу Сърбия са наречени от тогавашните вестникари „българското чудо”, защото Съединението изненадва европейските сили. Още по-изненадваща е победата на младата българска войска над сръбските агресори при Сливница и Пирот. Само 8 години след Освобождението българите доказват, че са заслужили своята свобода. Естествено много от важните фактори в Европа са твърдели, че българите са били инструмент в руската стратегия на Балканите, в натиска на Русия към Проливите и топлите морета. Но години по-късно българите доказват, че могат и сами да извоюват свободата си.
– Кои са най-ярките герои на Съединението?
– Първо трябва да споменем тогавашния държавен глава княз Александър І Български. Не казвам Батенберг, защото това не е точно. Той е Батенберг, след като напуска България. Той е първият княз на България и поема отговорността пред Европа, пред европейските сили, защото всички държат него отговорен, включително и император Александър ІІІ, който тогава му поисква короната. Александър ІІІ се обявява против Съединението. Бисмарк, който държи на европейския мир, също смята, че не трябва да се разваля Съюзът на тримата императори – руският, германският и австроунгарският. Всъщност княз Александър оглави Съединението и това му струваше короната. Само една година по-късно под натиска на император Александър ІІІ той трябваше да напусне възстановената българска държава.
Трябва да отдадем дължимото и на Петко Каравелов като председател на Министерския съвет. Той умело ръководи българската дипломация по признаването на Съединението. Тогава, за да се признае Съединението, Високата порта настоява да се откъснат области около Кърджалийско, където живеят мюсюлмани. Националистите в Народното събрание нападат Петко Каравелов и тогава той казва: „Ние изядохме яйцето, а на султана оставихме черупката.” Каравелов обаче е пример за гъвкав дипломат.
В онзи период изгрява звездата на Стефан Стамболов. Тогава той е председател на Народното събрание. Стамболов влияе и върху княза, и върху министър-председателя да бъдат по-твърди по отношение на исканията спрямо Османската империя. Султан Абдул Хамид ІІ настоява, че той трябва да назначава княз Александър на всеки 5 години за главен управител на Източна Румелия. Стамболов в своята твърдост допринася така, че до Съединението двете части на България да се слеят и навсякъде да има едни и същи български закони.
От военните винаги съм сочил на моите студенти капитан Рачо Петров, който е началник-щаб на армията. Тогава той е само на 24 години, кажи-речи на студентска възраст. Капитан Петров осигурява военното ръководство и военната победа по признаването на Съединението във войната срещу Сърбия.
– Казахте, че България изненадва Европа с този акт и реакцията навън е отрицателна. Как обаче Съединението се приема сред българите, имайки предвид, че в началото на 80-те години министър-председателят Драган Цанков не приема съединистката идея? Как партиите у нас възприемат Съединението?
– Разбира се, някои крайни русофили като Драган Цанков не го приемат, тъй като руският император не го приема. Но другите политически партии и общественото мнение застават зад Съединението. Войната срещу Сърбия трябва да се нарича Отечествена война, защото тогава се записват хиляди доброволци. В това време българската армия е съсредоточена в Източна Румелия, очаквайки нападение от Османската империя, но за изненада на тогавашното Главно командване крал Милан напада България в гръб. И докато се прехвърлят войските от Тракия към Сливница, всъщност много доброволци, включително ученици и студенти, хващат оръжието и се притичват в защита на Съединението. Както Съединението, така и войната срещу агресорска Сърбия са едно всенародно събитие. По думите на Стефан Цвайг това е един звезден миг в нашата история.
– Доколко русофилството и русофобството определят облика на външната ни политика след Освобождението?
– До Съединението всички българи са русофили. Това е обяснимо. След него обаче Русия в лицето на своя самодържец се обявява срещу Съединението. Русофилите в България получават един много тежък политически удар от страна на самата руска външна политика. Тогава се разбира, че Русия има своя великодържавна политика на Балканите. А наскоро възстановената млада българска държава има собствени национални интереси, които не могат да съвпадат с интересите на Русия.
Тогава вече връх взима Стамболов, който заявява, че България и българските национални интереси са преди всичко. И самият княз Александър усеща, че трябва да бъде самостоятелен държавен глава и заявява на Бисмарк: „Аз не искам да бъда руски наместник в България. Аз се гордея, че съм немец по рождение, но аз съм вече български държавен глава и ще защитавам националните интереси на българите.” Поради това князът е отстранен от руския император. Така че от Съединението насам в България се появяват и русофобски политически сили. Най-изразен е Стамболов.
– Очевидно в периода след Освобождението България на няколко пъти изненадва Европа. На 6 септември 1885 г. е Съединението, а на 22 септември 1908 г. страната обявява независимост, т.е. за втори път България се осмелява да направи един акт, който дразни съседите ни и Европа.
– Да, Денят на независимостта е другото голямо събитие, когато българите отново нарушават договорките от Берлинския конгрес и извоюват признаването на своята независимост. Това е едно събитие, което е продължение на Съединението. Тогавашната българска дипломация се справя блестящо. Хора като Александър Малинов (тогава е министър-председател – б.а.) и Андрей Ляпчев (води преговорите с Османската империя по признаване на независимостта – б.а.) всъщност завършват делото на Съединението, защото формално се узаконява държавното сливане на Княжеството и на Източна Румелия и те са обявени за едно независимо царство.
Интервю на Марина Чертова,
Vsekiden.com
