Красимир Каракачанов, председател на ВМРО – Българско национално движение и кандидат за президент отговори на въпроси на българи зад граница.
Българската емиграция е свързана с корените си в Родината и за това говорят не само милиардите, които постъпват от нея към страната. Настроенията и вотът на българите зад граница имат далеч по-голяма тежест, отколкото са преброените в чужбина бюлетини.
По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на www.Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които ни бяха изпратени от читатели живеещи не само в Чикаго, но и в различни държави по света. Президентската институция, както никоя друга, олицетворява единението на българите – без разлика на местоживеене, религия или етнически произход.
Изданието ни ще публикува всички получени отговори по реда на пристигането им в редакцията. Меглена Кунева първа ни ги изпрати (Вж. тук), а днес ще Ви предложим мнението по същите въпроси на Красимир Каракачанов, председател на ВМРО – Българско национално движение. Това е движение, което несъмнено би трябвало да е тясно свързано с българската диаспора.
В своите отговори г-н Каракачанов обръща внимание на свършеното през последните години от ВМРО-БНД, което включва: издаване на книги, провеждане на семинари, изготвяне на демографската програма „България 2050”, неколкократни предложения до президента за свикване на консултативен съвет за национална сигурност, подписка против турското членство в ЕС, национална доктрина представена в НС и др.
Ето какво ще предложи Красимир Каракачанов, ако бъде избран за президент:
“ – действителна държавна подкрепа на дву- и тридетния семеен модел, като начин за подмладяване на нацията в средносрочен план.
– намаляване на броя на децата в риск. Всякаква финансова помощ за деца да бъде обвързана с възможностите за социална адаптация на тези деца и способностите на родителите за семейно планиране.
– финансови помощи да се отпускат само на семейства с до три деца. Държавата има нужда от три деца в семейство за прираст – повече деца са приоритет на семейството, не на обществото. Това ще ограничи неконтролираната циганска раждаемост.
– осъществяване на образователни програми сред младите хора, насочени към повишаване информираността за сексуалното и репродуктивното здраве, развитие на нагласа и умение за превенция на рисково за здравето поведение, отказ от увреждащи здравето привички като алкохолизъм, тютюнопушене, употреба на дрога и др.
– финансовото подпомагане на децата от страна на държавата трябва да бъде увеличавано в паралел с образователния им статус. Нивото на социална отговорност и грижи в семейството към подрастващите трябва да бъдат основен критерий за размера на социално подпомагане на техните родители.
– Нужно е осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове при неограничено финансиране на фонда „Ин витро” – неговата дейност следва да има приоритет.
– Трябва да се реализира принципно нова политика към българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв. Чрез фискални, административни, медицински и всякакви други преференции и помощи с оглед тяхното трайно установяване в България и техните инвестиции у нас. Тук имаме пред себе си добрия опит на Гърция.
– изоставянето на деца следва безусловно да се криминализира. “
Относно Националният съвет на българите в чужбина г-н Каракачанов е на мнение, че трябва да заработи реално и решенията му да се вземат предвид при изработването на политиките и у нас, и спрямо сънародниците ни зад граница.
По въпроса за обособяването на самостоятелен избирателен район „Чужбина“, мнението на кандидата за президент от МВРО е, че „при настоящата активност на избирателите в Турция, подобен район само би дал на етническите политически играчи възможност да вкарат още няколко турски депутати, а дори и да спечелят всичките места в подобен район“.
По обществена дискусия, инициирана от омбудсмана К. Пенчев относно конституционната забрана сънародниците ни с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители и в президентски избори, г-н Каракачанов счита, че въпросът е преди всичко принципен и на свой ред пита: „Когато един човек е с двойно гражданство, т.е. клел се е и в друга държава, коя от двете в крайна сметка има ценностен приоритет за него?“
Положително е мнението на кандидат-президента за гласуването по интернет и за конкурсното начало при избиране на ръководителите на Държавната агенция за българите в чужбина. В своя отговор г-н Каракчанов припомня, че са подкрепили Райна Манджукова, превърнала се в ненужна жертва на политическа игра и че неговият заместник във ВМРО Костадин Костадинов неколкратно е посещавал Института по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев”, който по думите му е “едно прекрасно дело за България”.
В заключение председателят на ВМРО – Българско национално движение Красимир Каракачанов, заявява: „България е длъжник и на онези българи, които са се оказали в чужбина, и на тези, за които чужбина се е оказала там, където са. И на новата емиграция в далечни страни, и на историческите български общности тук, на Балканите, които са ни отнети.“
Пълният текст на писмото на кандидата за президент на Р.България до читателите на Еврочикаго и българите зад граница може да намерите на следния адрес:
https://www.eurochicago.com/2011/09/krasimir-karakatchanov-otgovori/
.
Всички политици говорят за настоящата активност на избирателите в Турция и никой не се опитва да постигне подобна активност на останалите места зад граница.
Трябва да призная, че съм изненадан от отговорите, дадени от интервюирания кандидат на ВМРО за президент.
На първо място съм впечатлен от сериозното езиково равнище, демонстрирано от г-н Красимир Каракачанов. Редакторските ми забележки се ограничават до няколко предложения за (незадължителни) промени на препинателни знаци – което е нищо в сравнение с отчайващата полуграмотност на масовия български политик.
1. Силно ме впечатли отношението на кандидат-президента към демографската проблема, особено това, че „Темата … не може да има само количествено измерение. Не по-малко важно е качественото: какви са нравите днес, на какво се дължи духовният упадък, защо няма върховенство на закона и уважение към институциите. Въобще: защо българите все по-малко намират общността си за важна и нужна и защо губим самоуважение.“
Наистина, в основата на днешното състояние на България лежат не материални (както си мисли мнозинството от нейното население), а духовни, нравствени проблеми, сатанинският атеистичен морал на довчерашните следовници на Карл Маркс – днешни признати демократични партньори на омразния им империалистически Запад.
Преодоляването на демографската криза е възможно и е реално постижимо, но не и в условията на плутократическа (евфемистично прононсирана като олигархическа) окупация на държавата от т.нар. посткомунистическа мафия.
Докато държавата като институция на обществото у нас продължава да е нискойерархично звено на мафията („Всяка държава си има мафия – само българската мафия си има държава“), всяко позитивно начинание на добра воля е обречено.
Всички предложения (дву- и тридетен семеен модел, редуциране броя на децата в риск, пренасочване на държавната помощ към децата с оглед образователния им напредък, и пр.) заслужават сериозно внимание и съответно преструктуриране на финансирането.
Сегашната охлократична практика се представя (пред и от света, особено западния такъв) като непререкаем демократичен абсолют; всъщност, този модел стимулира единствено репродуциране на безотговорността и съпътствуващата я мизерия във все по-маргинализиращи се общности.
Най-после политик, който нарича циганския етнос с истинското му име!
2. Имам личен поглед (редакторски) върху проекта за българска национална доктрина (подготвен от колектив под егидата на проф.д-р Григор Велев) и смея да твърдя, че неговият текст представлява добра основа за изработването на читав закон; подкрепата на ВМРО за такъв нормативен акт говори не в полза на останалите политически сили – особено парламентарно представените.
Моето лично мнение е диаметрално противоположно на изразяваното от сина на бившия първи секретар на БКП в Софийския университет (по-известен като мастит български философ), математик и бивш министър на външните работи.
Приоритет за България не беше нито членството в НАТО, нито преждевременното й влизане в ЕС. Те с нищо не допринесоха за измъкването на страната от посткомунистическото блато – напротив.
„България – Швейцария на Балканите“ – това трябваше да бъде приоритет за Отечеството ни.
Разбира се, политическите двуличници предпочетоха да клекнат пред новите властелини на света, вместо да проявят далновидността на зрели политически мъже, способни да погледнат по-далече от злободневната конюнктура.
С какво НАТО преодолява непоносимостта между своите членове Гърция и Турция, готови всеки миг да нахлуят в територията на военнополитическия си партньор?
Примерът със Северен Кипър не е ли достатъчен, за да охлади ентусиазма на привържениците на военните блокове?
Знае ли масовият българин, че стипендии по линията на НАТО получиха практически само изявени комунистически интелигенти – и никой от безпартийните ни интелектуалци?
Не е ли всеобща – не само наша, но и европейска – констатацията за преждевременното приемане на България в ЕС?
Не са ли българските представители в емблематичните органи на Евросъюза почти изключително „бивши“ партийни секретари, сътрудници на комунистическите тайни служби, роднински обвързани с висшата номенклатура на БКП?
Не отхвърли ли демократичният Европейски парламент резолюцията за признаването на комунизма, наред с хитлеризма и холокоста, за престъпен?
3, 4 и 5. Вероятно отговорите няма да се харесат на мнозина, но така би отговорил всеки, който има чувство за реалност и не се бои да назове нещата с истинските им имена.
Същевременно има изход и от тази комплицирана ситуация:
задължително гласуване.
Тогава закономерният страх от дирижирания „турски“ вот автоматично ще отпадне.
6. Гласуването по Интернет (съчетано със задължителност на гласоподаването) е бъдещето – не само за България.
7. „Културното и образователното присъствие на България зад граница е необходимост, то не бива да се подчинява на логика, подобна на пазарната.“
Точно и нелицеприятно.
Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Ето една постоянно подценявана и неглижирана грижа на държавната администрация.
8. Не съм очаквал друг отговор. Остава само да предприемете и конкретни стъпки по въпроса за Института по история на българската емиграция в Америка „Илия Гаджев“.
9. Вместо заключение:
С какво кандидат-президентската двойка Каракачанов-………. ще гарантират реалното осъществяване на добрите си намерения?
Все пак обещаването не е като даването…