Автор: Иво Димитров
С една дума – безнадеждност.
Или както казва А.Райчев „Преходът свърши. Примирявайте се. Това е! Друго няма и не се предвижда”.
И в определен аспект, перестройката, масово наричана „преход”, завърши успешно.
1. Олигархичната върхушка и най-близкият обслужващ я персонал успешно държат отново цялата власт. Икономическа, политическа, силова, идеологическа, медийна, културна… Без изключения.
2. Започна и фазата за „очистване” на имиджа на нейният генезис. Никой не бе назован поименно като отговорник за най-голямата национална катастрофа в мирно време, парафирана през април 1990 г. от А. Луканов (колко души си спомнят, че и днес плащаме дълговете на тоталитарното управление?). Никой не бе назован като виновник за етническият геноцид от 80-те години. А „архитекта” и на катастрофата и на геноцида получи ДВА паметника и тържествено честване на 100 годишнината му.
И не го направиха случайно, или защото кой знае колко го желаят или вярват. Направиха го, за да ни покажат, че вече няма надежда.
Образованието и културата формират отчаяни лузъри. Самият факт, че това, което остава в главите на децата ни от училище и от „културата ни” е … гордост от кланета! Това е – обмислете го! – оксиморон. Гордост от кланета. Гордост от загуби. Гордост от това, че „така е, малки сме”, „играчка на великите сили”, „задният двор на Европа”. Черешката на тортата е, че тези съзнателно култивирани обществени настроения се представят, като някаква свръх специфика на „националната” психика. А спецификата е единствено в това, че цялата ни образователна система, медии, култура съвсем откровено – съзнателно или не – насаждат безнадеждност. И гонят. Просто гонят с ритници най-умните и динамичните. Децата. Специалистите. По 10% годишно отиват някъде там. Не се връщат. Оставащите от тази категория минават в ъндърграунда на безнадеждната вътрешна емиграция. И ако в това видите специфичните черти на „робската психика” и „толкова можем”, значи сте успешен продукт на промитите мозъци. Което е спецификата на съвременното – от 65 години насам – бг у-ще. Защото, същите генетично хора, чиито наследници сме, до 9-ти са купували ум и разум по света, но са се връщали в страната да правят дом, благополучие, деца.
Именно благодарение на тази базово формирана лузърска психика е следващата стъпка на манипулацията: „българинът не е читав”. Плюс това, то е толкова очевидно. Като теорията за плоската земя. Ежедневният опит сочи, че Земята Е Плоска. Даже един приятел от Австралия – от опакия край на света – лично ми го потвърди. Ходи. Краката надолу. Главата – нагоре. При „хипотезата” кръгла Земя би следвало да е обратното. Очевадността!
Безнадеждността насаждана у нас е многолика. От училище и медии, от културни артефакти, от манипулативни понятия и тези… От всичко.
И за да е пълна безнадеждността, социалните инженери ни предлагат да избираме между кози барбонки и кравешки лайна. След което, същите тези архитекти на изборът ни, дълбокомислено заключават – след като не сте избрали орхидеи или вишневи цветове – то вината е изцяло Ваша! Имаме демокрация. Значи? Значи сме си виновни. Точка. Нищо, че уж имаме право на избор, но нямаме реални алтернативи.
Преувеличавам? Така ли? Ами странните политически гърчове на „десните”? Ами един Премиер пускащ сълза за „утрепания от комунистите дедо”, който отива на парти при убийците минути след това. Или лявото, което дори когато е официално на власт, провежда най-дясната политика на плоският данък? Ами това, че към днешна дата уж антиподите от ДПС и Атака играят дружно за кмет в една Смолянска община???
Да припомням ли, че еталона за правоверен „антикомунист” и „античенгесисит”, Коритаров , се оказа обикновен Алберт?!?
Или това, че цялото общество се тръшка, че няма Гражданско Общество. Не твърдя, че има. Ама се питам, кой излезе и дефинира въпросното Гражданско Общество. Какво е? От какво се определя? Отде черпи сила? Как става? Да знаете? Ако знаете – пратете ми линка. И в тази връзка – за знаещите! – нали помните учебникарският Левски? Дето казал „Времето е в нас и ние сме във времето!” Поанта! Е, „апокрифният” Левски е продължил „То нас обръща и ние обръщаме него”! След като не го помните от училище, значи втората част е без значение. Както е без значение и непознатият факт, че „робско психичните” българи правят предтечата на БАН – Българското Книжовно Дружество в летото 1869-то от Христа! Без Еврофондове или финансиране от Султанския двор. Не знаете и че „типично русофилският народ” само чакащ да целуне ботуша на дядо Ивана, през 1916 г. под предводителството на ген. Колев, прави на дармадан и ситна салата казаците – гордостта и легендата на дядо Ивана – разбива ги в Добруджа и ги гони до Букурещ!
Но каквото и да кажа, понеже съм сам или със стотина другари, гласът ни потъва в пясъците на пустинята медии. На пустинята от импотентни „авторитети”.
Вече сте убедени : „Българин = нефелен, робска психика, русофил, лузър, мързелив тъпанар”. И така, косвено, оневинявате върхушката, която както грабеше тогава, така граби и сега.
И аплодирайте архитектите на безнадеждността. Защото ако всички сме такива, то спасение няма. Примирявайте се и това е. Няма какво да се възмущавате, че „корупция има, корумпирани – не”. Докато има паметници сътворени за творителите на национални катастрофи, не се и надявайте на нещо по-добро.
Все ще е тая. Без значение от изборът Ви. Дали ще е серГей или Бойко или Винету…
Този избор е безнадеждността. И неотклонното движение към фалит. Както 1985 г. олигархичната върхушка на тоталитаризма видя собственият си крах и подготви перестройката, която ни я сервират под името „преход”, така и техните наследници сега виждат новият фалит и полека – лека се изтеглят от страната. Тук оставят по нещо колкото да доизперат и прекарат през омекотител накрадените пари. Нещичко да добавят.
Не че съзнателно го искат. Но толкоз им е и морал и акъл.
Едно мачле по време на чума. Малко псевдо мачизъм и … Безнадеждността!
Източник: http://idimitrov.blog.bg/
Примиряване има в душите на слабите и страхливите. Тези, които са победили страховете си и не са забравили, че Създателят е дал сили на всеки да се справи с всяко житейско предизвикателство, нито са се предали, нито са се примирили. Всеки един от нас сам определя дали ще бъде зърно или плява. Това, че плявата е повече от зърното е естествено в процеса на еволюцията на човека. Духовните човеци на тази планета от хилядолетия са малцинство, трупащите материални богатства – мнозинство. Това мнозинство се е превърнало в раково образувание върху лика на планетата и скоро ще бъде оперирано заедно с ненаситния му апетит за власт, контрол и материално натрупване.
„Или, както казва А.Райчев, „Преходът свърши. Примирявайте се. Това е! Друго няма и не се предвижда”.“
Предвижда се и друго. Наричането на кризата или на поредицата от кризи преход към глобално политическо (не само глобално икономическо) управление. Какво точно ще стане, Бог знае, но да се отсява зърното от плявата сред всичко или поне да се правят опити за това е шанс да не чакаме никой наготово да ни казва кое как се нарича, кога какво свърша или не свършва, и кое как се обяснява.
Признавам:
Иво Димитров ми допада като автор, чета с интерес публикациите му в „ЕвроЧикаго“ и в собствения му блог.
Което не ми пречи да виждам и посочвам забелязаните недоизкусурявания на иначе вълнуващите, пропити със загриженост и болка за статуквото текстове. Например:
“Новата стратегия на БГ олигархията
1. Олигархичната върхушка и най-близкият обслужващ я персонал успешно държат отново цялата власт. Икономическа, политическа, силова, идеологическа, медийна, културна… Без изключения.
. . .
Както 1985 г. олигархичната върхушка на тоталитаризма видя собственият си крах и подготви перестройката, която ни я сервират под името „преход”, така и техните наследници сега виждат новият фалит и полека – лека се изтеглят от страната.”
Приятелю, за каква олигархия говориш…
В България никога не е имало олигархия; нещото, което ти и журналистическата сюрия зовете олигархия си е пар екселанс плутокрация – власт на незаконно забогателите крадци.
Крайно време е нещата да бъдат назовавани не евфемистично, а с истинските им имена.
(Същевременно с прискърбие трябва да признаем, че плутокрацията вирее върху благодатната почва на масовата клептомания).
”Безнадеждността насаждана у нас е многолика. От училище и медии, от културни артефакти, от манипулативни понятия и тези… От всичко.
Така е. Но това е глобално явление, хиперболизирано на българска територия.
В тази връзка ще си позволя да цитирам мнението на големия български патриот и страдалец Григор Симов, публикувано под един от твоите постинги („БГ училището – лъжа,лъжа и промиване на мозъци!“):
”…Още от времето на т.нар. Ренесанс могъща сатанинска сила владее и манипулира Европа и води народите от едно разочарование към друго. . . Нечествите сили маскират своите античовешки и антидуховни цели с добре звучащи лозунги: свобода, братство, равенство, просветителство, хуманизъм, наука, култура, възраждане, прогрес, либерализъм и много, много други. Но това са само кухи фрази, зад които се преследва и върши точно обратното!
Така, както изкуствената стръв – блесна, е лъскава и привлекателна, такива са и измамните учения на слугите на нечестивите сили – масоните и комунистите. И едните, и другите изпълняват волята на своите злонамерени създатели и господари. А те – господарите им – са могъща сатанинска сила, чиито цели и средства олицетворяват абсолютното зло и напълно се покриват с определението за дявола или нечестивата сила в религиозните учения!
А на нечестивите сили можем да устояваме, само ако мислим и вършим добро; търсим и разпространяваме истината; сдружаваме се и се организираме; отстояваме поне елементарната нравственост и морал; вярваме в доброто и не мразим никого!
За всичко останало “Господ ще промисли”, и е промислил, защото Самият Христос е казал: „Търсете Божието царство и неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде“. Амин!”
Масовият българин, за съжаление, е поставен в условия да се бори за спасяване на плътта си от гладна смърт; духът му е планомерно и целенасочено убиван вече над 67 години.
Най-тежкото престъпление на „другарите“ е именно индоктринирането на атеизма, на безбожието („И рече глупец в сърцето си: „-Няма Бог!“).
А щом „няма Бог“ – с продажните и корумпирани президенти, министър-председатели, министри, депутати, висши, средни и нисши държавни и общински чиновници, съдии, прокурори, следователи и тем подобни „блюстители на закона“ слугите на Мамона се справят от раз.
”…Bината е изцяло Ваша! Имаме демокрация. Значи? Значи сме си виновни. Точка. Нищо, че уж имаме право на избор, но нямаме реални алтернативи.”
Някога да си се замислял защо “гласуваш“?
Ето защо:
В зората на атинската демокрация – Евата на съвременната такава – законите били приемани от общото събрание на свободните граждани на пазарния площад – Агората.
„Свободните граждани“ обаче в преобладаващата си част са обезземлени селяни, които били на ежедневна котлова храна при съответния олигарх (да, имало е олигархия – резултат от натрупвани от няколко поколения богатства) и вечер били длъжни да му се отблагодаряват, като викат колкото им глас държи в Агората в подкрепа на неговия законопроект.
Която група викала най-силно – този законопроект ставал закон. Оттам дошъл и терминът „гласуване“.
Така – от зората на демокрацията, та и до днес – разчитат на гърлата на охлоса (тълпата); разликата е само в това, че вместо олигарси и котлова храна имаме плутократи, две кебапчета и чаша бира за охлоса, който за капак е и клептократски настроен от безбожната индоктринация на социализЪма.
Както проф.Янко Н. Янков-Вельовски саркастично се шегуваше още в първите години на „Прехода“:
„Когато една мома се излъже веднъж, може да й бъде простено; но когато се самосъблазнява и втори, и трети, и енти път – значи й е харесало да я обезчестяват…“
Да, това е демокрацията – мъртвородено отроче на някогашната олигархия, пометниче на съвременната българска и глобална плутокрация.
Тъжен факт…
”Защото, същите генетично хора, чиито наследници сме, до 9-ти са купували ум и разум по света, но са се връщали в страната да правят дом, благополучие, деца.”
Не, не са генетично същите хора – „новият социалистически човек“ е вече генетически увреден безбожник, който няма вяра и чийто дела съответствуват на атеистичната му душевна нагласа.
И един последен приятелски съвет:
Много харесвам писаното от Иво Димитров; затова го моля да проявява необходимото внимание и към българския правопис, граматика и структура на фразата.
(Разбира се, противник съм на „мурдарстването“ на държавноназначените блюстители, които бълват демократизация след демократизация на родния ни език).