Националната здравна карта изкара на показ нещо много страшно. Нещо, което, отнесено към европейските стандарти за оказване на медицинска помощ, ни слага моментално черна точка. Въпросният факт ни връща години назад, във времето на прехода, когато всеки се спасяваше поединично и оцеляваше в болница само ако му бе писано.
Оказва се, че към днешна дата населението на 424 села и дори градове всяка вечер заспива с тревогата да не се разболее, защото няма доктор наблизо, към когото да се обърне. Хората в тези селища, общо 582 809 човека, са оставени без постоянна медицинска помощ, те нямат джипита наблизо от години. В сметката тук не влизат центровете за спешна помощ, които волю-неволю изпращат линейка за всяко неразположение. Често пъти реаномобилите с лекари пътуват за елементарни случаи, включително и за рутинно мерене на кръвното. Хората в тези селища са обречени да оцеляват така, както преди са го правели техните прадеди – церене с билки и леене на восък или куршум в зависимост от „специализацията” не местната лечителка. Обичайна практика е те да стискат зъби до последно и да влизат в болница вече в напреднал стадий на заболяването, което често пъти е фатално за самите тях и твърде скъпо на държавата.
Техният проблем обаче, оказва се, е проблем, надхвърлящ организацията и финансирането на родното ни здравеопазване. Техният проблем разкрива един твърде основен въпрос, неизкоренен у българина още от времето на соца.
Независимо че бонусите за започващи работа лекари в селищата с незаети практики съвсем не са за пренебрегване, желаещи за тях няма с години. Само за пример – в благоевградските села на общопрактикуващ лекар се полагат до 1250 лева допълнителни пари извън тези, които Националната здравноосигурителна каса му плаща за положения труд и поддържането на лекарския кабинет. Повечето общини там предоставят на кандидатите дори безплатни или на изключително атрактивни цени квартири, а на други поемат изцяло или частично разходите за електричество и вода. Изисквания за трудов стаж за джипитата там няма. Хората са петимни да имат дори доктор, завършил Медицински университет вчера. Въпреки това в Благоевградско катинари има на десет практики, а над 10 000 души бият път до града всеки път, когато старите им болежки се обадят. В Пловдивско, Разградско, Силистренско и Кърджалийско положението е още по-драматично. Там, независимо че месечните допълнителни пари варират от 495 до 700 лева, кандидати за работа няма.
В същото време в големите градове джипитата са на път да станат повече от пациентите. Нещо повече, вече години наред общопрактикуващите доктори в столицата и областните центрове губят и пациенти, и финансиране.
Силвия Николова,
Д-р Кокалов: 1.9 милиона души в България са здравно неосигурени
600 000 българи нямат достъп до личен лекар, над 1.9 млн. души са здравно неосигурените в България. Това каза вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов по време на кръглата маса на тема „Ролята на държавата в българското здравеопазване“, организирана от синдиката и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, предаде БГНЕС.
Д-р Кокалов каза още, че здравната система у нас напоследък обслужва по-скоро фискалните нужди на държавата, отколкото здравето на хората. Доказа се, че пазарните сили не можаха да покрият ефективно потребностите на здравните системи. В България относителният дял на публичните средства спрямо общите разходи за здравеопазване е 57%, посочи той. В Полша и Унгария този процент е 71%, във Франция и Германия – 77-79%, в Румъния достигна 80%. За работещите здравните вноски са средно 53 лв. на човек месечно, а за осигурените от държавата -1 9 лв., отбеляза Кокалов.
При 46 общински болници финансирането е намалено с 38-40% и има сериозна опасност от фалит, предупреди той. Общинските болници, които обслужват една трета от населението получават едва 10% от средствата на НЗОК. В изложението си на кръглата маса той посочи още, че 434 са незаетите практики в селата и малките градове, недостатъчно е денонощното обслужване на пациенти поради липса на подходяща техника.
Има огромни проблеми и при снабдяването с лекарства – МЗ прехвърли отговорността за търговете за доставка на скъпи лекарства към болниците, припомни Кокалов. Всичко това доведе до отлив от медицинските професии и до емиграция, категоричен бе синдикалистът. Държавата, в повечето развити страни се намесва, за да се намери балансът в потребностите в този сектор.
В чл. 52 на Конституцията и в Закона за здравето е залегнала правната рамка на задълженията на държавата и другите й партньори за опазване здравето на гражданите, напомни д-р Кокалов. Поредица от правителства и мерки досега обаче реализират дефицит в част от тези ключови отговорности, обобщи той. Д-р Кокалов призова да засилим вниманието на отделните институции към проблемите на провежданата реформа в здравеопазването.
Държавата има важна роля в здравеопазването, посочи в приветствието си към участниците в кръглата маса Марк Майнардус, ръководител на фондация „Фридрих Еберт“. Демографският срив у нас е уникален – такъв няма в ЕС, заяви по време на изложението си Пламен Димитров, президент на КНСБ. През миналата година са родени с над 5000 по-малко деца, нашата страна има изключително висока смъртност, голяма емиграция, нарастваща бедност, каза той. Синдикалният лидер смята, че имаме нужда от радикални реформи в нашата страна в тази сфера. Финансирането, което е необходимо на системата не е подкрепено като намерение на управляващите. За 2010 г. са отделени 3.8% за здравеопазване от БВП, а за 2014 г. се предвижда „крупна сума“ в размер на 4.1% от БВП, каза Димитров.
Основен проблем е броят на неосигурените лица у нас. Той предложи три направления за работа – да се идентифицират главните пропуски, да има консенсус по тази тема, да се направи дискусия за основните предизвикателства и решенията, свързани с тях. Слабите резултати у нас не са от дефицит на знания, а са от системен характер и липсата на ангажираност на държавата, липсата на ясна концепция и честата смяна на позициите пречат, е мнението на синдикалистът.
Здравето е едно от правата на човека – трябва ни нова система за заплащане на труда на медицинския персонал, за снабдяване с лекарства и за защита на нуждаещите се от медицински грижи, категоричен е той. През 2008 г. броят на частните лечебни заведения за болнична помощ бяха 24.5% от общия им брой и 9.52% от общия брой болнични легла в България, се спря на цифрите, описващи ситуацията в здравеопазването д-р Иван Кокалов.
Често в частните болници се предпочита лечението на по-леките случаи. Един от негативите е, че голяма част от добрите специалисти бяха привлечени от частните лечебни заведения, каза още той. В извънболничната помощ всички лечебни заведения за първична и 87% от специализираната помощ са частни, позова се д-р Кокалов на последните данни. Липсват легла за долекуване и продължително лечение, както и регламент за финансиране на тази дейност, посочи още синдикалистът.
Източник: в. „Марица“
