Шамарите на съдбата

На прага сме на нов народен вот за президент на Р. България. Изминаха вече над двадесет години от ония дни, когато „целокупният български народ”, разделен на два лагера, заливаше улиците и площадите, крещейки „Червени боклуци!” или „Сини говеда!” – въпрос на личен избор, доколкото тълпата е способна да направи избор, наречен личен.

След като бе размазано едното лице на тоталитаризма – фашизма, бе дошъл ред и на другото му лице – комунизма. Размазахме и него и се понесохме по вълните на „демокрацията”, и когато се огледахме накъде ни води течението, се озовахме пред пастта на Глобализма. На входа и пишеше „Надежда всяка тука оставете ” – като на портите на Ада. Ние, живите, още не сме се запътили към Ада в отвъдното, но вече живеем нашия Ад тук, на Земята. Настъпи ерата на Глобален централизиран тоталитаризъм, чийто девиз е „Господствай или разруши!”. Формулата „Разруши, за да господстваш!“ е също в действие.

Първи ешелон на Глобализма – политически структури. В света се осъществява централизиране на политическите структури, налагане на единни глобални правила за промиване мозъците на масите до превръщането им в хомогенна обезличена тълпа, която със собствения си глас избира своите манипулатори (политически лидери) и ги следва като зомбирано стадо. Оръдието на това мозъчно промиване – „независимите” медии.

Втори ешелон на Глобализма – банкова система, единни международни правила за банкиране и кредитиране. Цел – всяка жива единица от зомбираното интернационално стадо да бъде икономически заробена, при това по неин „собствен избор”. Нещо повече: всяка новородена „стадна единица” да бъде икономически роб по рождение. Справка – дългът, който всеки новороден американец поема от раждането си – хиляди долари кредити. И това е в страната-лидер на новия, глобален свят. А какво да кажем за страни като Гърция, чиято икономика трябва отново да бъде „спасявана” – разбирайте – да бъде задълбочено заробването на местното стадо.

Началото на съвременото икономическо робство датира от старта на XX век, когато става събиране на златните пари от населението и заместването им с книжни пари, които имат златно покритие под претекст за „удобство”. Този процес навсякъде по света е уж доброволен. В САЩ населението „доброволно” предава златните си пари на банките, за да не лежи „доброзорно” 10 години в затвора – такъв е законът, а в САЩ местното стадо е научено да уважава закона, защото там законът не си поплюва. Желязната му ръка може да пречупи врата и на “баш коча” – разбирай президента. Баш кочовете в България не ги заплашва такава съдба. Там законът е на книга, а прилагането му – като клетъчна полупропусклива мембрана. Привидният парадокс е, че тия, които нямат – плащат, а тия, които имат с какво да платят – преминават необезпокоявани.

След като банките събират златото следва една едва забелижима промяна. На старите доларови банкноти пише, че имат златно покритие, на по-новите пише, че е легално да притежаваш хартийката. Написано е с малки букви и повечето от хората дори не обръщат внимание. Защо да се тревожи стадото! В началото на 70-те години на XX век се снема международното изискване напечатаните пари да имат златно покритие. Дори България го спазваше (като изключим старите 20 лв). Освобождаването на печатането на пари без златно покритие през последните 40 години би трябвало да доведе до банкрут на световната икономика – според най-песимистичните изчисления тя вече е банкрутирала 14 пъти. Защо още функционира? Поради простия факт, че златото, както и повечето напечатани банкноти, не са в населението, а в банките. И всяка стадна единица е добре дошла да си подложи главата и да вземе заем, естествено при определена лихва и други заробващи условия. А за тези, които успяват да се справят без заеми, ще се погрижи Държавата – разбирай местните овластени кочове и овце, които ще вземат заем и ще го изхарчат по свое усмотрение, а ще плаща познайте кой – стадото, включително и онези, които не са вземали заеми през живота си и неродените, които скоро ще дойдат на бял свят. Ако стадото имаше достатъчно мозък в главите, щеше да си зададе въпроса – струва ли си да се размножава и да създава роби? – и скоро щеше да оредее и изчезне. В интерес на истината в България този въпрос си го задават все по-често и все повече, което е признак за очовечаване и разграничаване на индивида от стадото. То неслучайно в клоаката на Европа (разбирай БГ – нали така ни изобразяват – като тоалетна) останаха главно кочовете. Да е живо и здраво китайското и индийското стадо – то сега е двигател на Глобализма. Америка и Европа съхраняват мениджмънта (засега). Китайците проумяха, че оризът не е ястие, а гарнитура, и все по-често посягат към мръвката. Русия пък държи кранчето на газта към кухнята на Европа. Нов глобален свят – всеки търси своето ново амплоа на световната сцена.

Трети ешелон на Глобализма – силовите структури (армия, полиция, жандармерия, служби за сигурност, частни силови структури – легални, полулегални и пр.). Управлението трябва да има всички средства за силов контрол над стадата – местни и чужди, при това поддържан с парите на собственото стадо. Да превърнеш народа в тълпа, а тълпата – в стадо – е нож със две остриета. Докато стадото има какво да пасе, си пасе кротко и дори когато го стрижеш си блее блажено. Единствената мисъл на стадната овца е да не бъде шугава овца, щото ако я набележат за черна, ще играее ножа. Лошото е когато тълпата огладнее и обосее, тогава инстинктът й за физическо самосъхранение разрушава запрограмираното овчедушие на индивида и помита управляващите. Няма да е лоша идея управниците на България – настоящи (заварено положение) и бъдещи – преди встъпване в длъжност да си организират една екскурзия (естествено с народни пари, те да не са влезли във властта да харчат своите) до Санкт Петербург – доскорошен Ленинград. Там със собствените си очи да разгледат скелетите под стъклен похлупак на цялата царска фамилия, управлявала Руската империя в дореволюционно време. Па дано да им светне в умопомрачените от жажда за власт и пари глави, че това ще е и тяхната съдба, ако изтърват контрола. Ако го проумеят, ще бъде за общонародна полза – да са им „халал” народните средства за екскурзийката.

Четвърти ешелон на Глобализма – нови технологии и съвременни информационни структори. Девиз: “Който управлява информацията – управлява света”. Четвъртият ешелон като с пипала на октопод обхваща първите три и им придава понастоящем ефективност на действие в реално време, немислима дори в навечерието на XXI век. Статистическа справка – информацията се удвоява на всеки 4 години. Цялото световно познание, натрупано за хилядолетия съществуване на тази цивилизация до края на ХХ век, само за първите 11 години на настоящия XXI век е нараснало почти 8 пъти! Такъв обем информация не може да бъде пресята от отделен индивид. Затова във всеки ешелон на глобализма работят мощни информационни централи, чиято цел е да осигури функционирането на ешелона вътре в самия ешелон, връзката му с другите ешелони, и естествено крайната цел – контрол над стадото и по-нататъшно незабележимо мозъчно промиване и финансово поробване – а който се проявява като шугава овца, него го очаква ножът (обикновено в преносния, но понякога и в прекия смисъл).

А сега за гвоздей-програмата на Глобализма – Чипът! Не биочипът върху новите документи – това е преходен експериментален етап. Става дума за чип, инжектиран в плътта на всеки един гражданин на тази планета. Там ще бъде съхранена цялата информация за самоличността му – социален номер или ЕГН, лични данни, банкова информация, пропускателен код до държавни и частни учреждения и структури, летища, код за визов режим – според националната принадлежност и гражданство, информационен код на работния му офис и жилище, и т.н. И най важното – канал за сателитна връзка – следене на координатите на движение в реално време, запис на траекторията на движение на индивида, следене на основните му жизнени функции с цел откриване на местоположението и оказване на първа помощ при необходимост. Никакви ключове, никакви документи, никакви пропуски, никакви кредитни карти, никакви финансови и други документи, джобовете са празни – всичко е в чипа. Ти си живееш умопомрачително безметежно, а автоматизираните електронни системи те сканират и вършат цялата работа. Голям кеф – как да не хукнеш доброволно още когато се появи (чипът) да ти го сложат! Не е ясен само въпросът дали чипът ще е с вибратор – моля правилно да бъда разбран – имам предвид като на мобилните телефони. (Всъщност, ако се намеси лобито на световната гилдия на еманципираните жени/мъже – те може да имат специални изисквания за дизайна и вибрационните характеристики на чипа. Особено ако всеки сам избира къде да му го сложат – “Разни хора, разни идеали„).

Има и някои странични ефекти, които ще бъдат изписани (ако вообще бъдат изписани) с толкова ситен шрифт, че и с лупа да е невъзможно да го разчетеш – като противопоказанията на определени продукти. Какво конкретно имам предвид? Ами това, че траекторията ти на движение в реално време ще бъде записана и съхранена в мощната памет на информационните централи и ще стои там и след като вече Вас Ви няма на този свят. Ще бъде съхранена и информация с кого сте общували във всеки конкретен житейски момент, както и продължителността на Вашето общуване. Какви заведения, банки или частни клубове за чувствен масаж сте посещавали. Във всеки един момент на пребиваване в работния Ви кабинет или място мощни интелигентни програми ще следят пулса на сърцето Ви и интензивността на мозъчната Ви активност и ще определят типа и интензивността на Вашите занимания и ще информират висшестоящия мениджмънт, ако стоите с блуждаещ поглед, симулирайки задълбочен размисъл.

А когато се приберете вкъщи, същите тези програми ще обработват данните от пулса Ви и мозъчната активност или липсата на такава, определяйки дали си пиете бирата, или отдавна сте преминали на домашна двойно препечена, както и изпитото количество от нея. И когато това количество надхвърли закупеното от магазина или обявеното за сварено в казана, още на другия ден данъчните ще цъфнат на вратата ти.

А на мераклиите, които имат сили за фитнес, веднага ще бъде регистрирано на чий уред спортуват – на жена си, на балдъзата, на съседката или колежката. Е, поне никой няма да се хвали, колко е способен и че е направил многократни тренировъчни серии, защото справката ще показва всичко до последната секунда, в която е увяхнал.

Колкото до отстраняването на шугавите овце – достачтъчно е само да им се затрие информацията от чипа и проблемът е решен. Такава овца никога не се е раждала, никога не е живяла, никога не е бляла.

Добре дошли в ерата на Глобализма!

Поздрав от задокеанската Цитадела на Глобализма и успешно избиране на поредния президент!

Павлик Петров*

Флорида, Септември 2011

––––––––––––––

* Бивш Балкански Коч от Варненско, военен експерт по глобални информационни системи и изкуствен интелект, крепил Бившия Варшавски договор до последното му издихание, работил в Париж по създаването на нова Глобална военна политика за сигурност, за осигуряване на Новия световен ред, разработвал множество коалиционни операции за поддържане на Новия световен ред, както и концепция за охрана и отбрана на Икономическата зона на Франция, работил години съвместно с НАТО за укрепване на българо-коалиционната дружба, изграждайки платформата за бъдещето приемане на България в Пакта, отлъчил се впоследствие не само от Балканското, но и от Европейското стадо, долетял за пореден път до Америка (този път в Северна; в Южна по време на работата за коалицията и особено при съвместната работа с Френския чуждестранен легион беше горещо), менижирал с години в Чикаго (там става доста студено) уникално за САЩ производство в частния сектор в областта на висшите технологии (забележете – по метод, създаден в Русия), съдил работодателя си за нарушаване на закона и изискванията на трудовата безопасност, „благословил” го преди да го напусне, преживял Комунизма и „благословил” го, преживял Капитализма, „благославяйки” и него, работил за съхраняването на Българската църква в Чикаго, недопускайки тя да бъде превърната в още една Догматична Религиозна Институция, междувременно „благославяйки” всички радетели за институциализирането на църквата, пожизнен член на международния рицарски орден „Association Mars“, с цитадела в Париж (пожизнен елитен личен номер 001.XXX), разбиращ блеенето на 10 овчи езика и сам блеещ свободно и мелодично на четири от тях, оттеглил се в дома си във Флорида под южните звезди, изградил „дожо” под открито небе в собствения си двор, където разработва собствен стил, използвайки 40 годишния си опит в областта на бойните изкуства и начин на живот, с който да надживее и Глобализма, „благославяйки” го!

Снимка от лунното затъмнение над Флорида направена от Павлик Петров през декември 2010 г. (Вж. линк)