Автор: Д-р Георги Чалдъков
Американският писател Дейвид Фостър Уолъс (1962-2008) е автор на „Безкрайна шега” (Infinite Jest) – книга с повече страници от “Одисей” на Джеймс Джойс и „Принципи на невронауката” на Ерик Кендъл, Джеймс Шварц и Томас Джезъл. „Шегата” е включена в стоте най-добри книги за последните 80 години според американското списание Time. През 2007 г. едно немско списание публикува интервю с Дейвид Уолъс. Журналистът запита: “Стремежът към щастие ли е една от причините за нещастието, което цари в този свят?”. Писателят отговори: “Стремежът към щастие дори е вписан в американската конституция преди няколко стотин години. Днес ние сме толкова богати, притежаваме много повече, отколкото се нуждаем, имаме свободи, които никога не сме имали, дори и когато са застрашени, както в днешния политически климат в САЩ. И забравяме колко чудесно е всичко в сравнение с повечето политически и икономически системи.”
Преди няколко години обаче руският режисьор и артист Никита Михалков каза, че „САЩ не са страна, те са икономически проект”. Много години преди това Ф. М. Достоевски беше написал: “Няма щастие в богатството, щастието се купува със страдание. Човек не се ражда за щастие. Човек постига щастието си.” Въпреки това, на 16 декември 2010 г. английското списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания, озаглавена „Богатите, бедните и България. Парите наистина могат да купят вашето щастие”. Учените отхвърлят парадокса на Истърлин: хората се чувстват зле, не защото доходите им са малки, а защото са останали на дъното на обществото (парадоксът е от 70-те години на миналия век и носи името на професор Ричард Истърлин от Калифорния). Учените от Пенсилвания обаче достигнаха до извода, че големината на дохода определя доволството от живота. Така в “географията на щастието” България е “най-тъжното място в света” (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).
А в географията на изборите за депутати, президенти и кметове?
Когато Макбет пита трите среднощни вещици „какво е това, което правите?”, те отговарят: ”действие, което няма име”. Това обаче не се отнася за политическите и медийните вещици в България – техните действия се наричат „корупция” и „конформизъм” на фона на „апатия за здравето, образованието и щастието на българите”.
Така колкото по-малко щастие има в една страна, толкова повече корупция има в нея.. Или обратно: защото има много корупция в една страна, в нея има по-малко здраве, образование, морал, щастие. Въртим се – 45 + 22 години – в circus vitiosus (порочен кръг). „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците” – „Тъй рече Заратустра” (по-точно, тъй писа Ницше в „Човешко, твърде човешко”).
Все пак, България е много красива, но в нея има… много кандидати за президенти и кметове.
––––––––––
* Още материали от същия автор (Вж. линк)
.
