Големият български писател и драматург Станислав Стратиев си отиде твърде рано от този свят. Ако днес той беше жив, след седмица, на девети септември щеше да навърши 70 години. Най-силното оръжие на Стратиев беше смехът. С ирония и сарказъм той написа „Самотните вятърни мелници“, „Пътешествие без куфар“, „Живот в небето“, „Упражнения по другост“, пиесите „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Мамут“, култовите си сценарии за филмите „Кратко слънце“, „Оркестър без име“ и „Посетени от Господ“.
Стратиев е превеждан на почти всички европейски езици, носител е на световни престижни награди. Той беше най-играният по света наш драматург на всички времена. Изморен от борбата с властващия в нашия свят абсурд, той рано напусна този свят. Но както казва Стефан Цанев :”Чашата на масата и мястото му в литературата ни завинаги ще останат празни. А паметта му наистина ще остане вечна“.
Цялата 2011 година е посветена на Станислав Стратиев и неговото творчество.
Негови пиеси продължават да се играят, подготвят се и нови постановки, с които да се отбележи 70-тата годишнина от рождението му.
А ето какво мислеше приживе големият писател за България, българите, българската участ и българския модел…
“Българската участ“
Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар – далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката – песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наш’те планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече – в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет – на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението – силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си,но участта си – никога.”
“Българският модел“
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.”
И колкото и да ни е криво, всичко казано от Стратиев е самата истина. То важи както за миналото ни, така и за настоящето. Единствената ни надежда е да не важи и за бъдещето….
http://www.teenproblem.net/
