За да признае българската независимост, Османската империя иска баснословната сума от 650 млн. франка. Тази компенсация според Цариград трябва да включва и обезщетение от загубата на Източна Румелия, още от времето на Съединението. Акционерите на Източните железници искат сума в размер на 145 млн. франка. Френски и английски анки се надпреварват да предлагат кредити на новото царство – изгодни за тях, но неизгодни за нас. Париж например настоява в замяна на отпускането на кредит, нашата държава да заложи митническите си приходи. Всъщност финансовите условия на Англия и Франция поставят под заплаха българската независимост и затова кабинетът не ги приема.
Турските претенции също са отхвърлени категорично от българското правителство. Османската империя намалява цената постепенно на 125 милиона франка. България застава твърдо на сумата 82 милиона. Високата порта обаче не е склонна на отстъпки, предявява териториални претенции – иска Кърджалийско и Харманлийско и струпва войска на границата с България. Правителството на Малинов приканва Великите сили да разрешат конфликта по мирен начин, в противен случай ще задрънчат оръжията. Преговорите са прекъснати.
Москва, която се опитва да увеличи влиянието си на Балканите чрез България, решава да сложи точка на пазарлъците като изненадващо предлага финансова комбинация между Русия, Турция и България. През януари 1909 г. за преговори в Петербург заминават министрите на външните работи ген. Стефан Паприков и на финансите Иван Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.
След дълги пазарлъци Ляпчев приема сумата за откупа да е 82 млн. франка. Финансовият министър е бесен и оспорва сумата. Салабашев изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и за независимостта е малко над 50 млн. франка. Това разбира се поражда напрежение в кабинета, но в крайна сметка е приета сумата от 82 млн. франка.
През пролетта на 1909 г. България постига споразумения с Турция и Русия, а Москва сключва протокол с Османската империя. Договорката е – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови и териториални претенции към България. Русия пък предоставя на новото царство заем в размер на 82 млн. франка, за срок от 75 години с лихва 4,75 %. Със заема България изкупува своята част от линиите на Източните железници, пощите е телеграфите, както и бреговите фарове на територията на бившата Източна Румелия.
Марина Чертова,
из публикация във Vsekiden.com
