Съдът на два пъти реши точно обратното на законовите текстове и създаде усещането, че обслужва управляващите
Още при приемането на Изборния кодекс имаше сериозни съмнения, че някои текстове в него не са особено прецизни и са в услуга на управляващите от ГЕРБ. Критиките на опозицията, че герберите се възползват от положението си на мнозинство в този случай, не бяха само стремеж за изпъкване и забавяне на работата по кодекса. Назначаването на ЦИК, където някои от членовете определено влязоха по шуробаджанашки начин, предизвика известно безпокойство у публиката.
Всички тези съмнения и безпокойства започнаха да се потвърждават, след като комисията отказа да регистрира формациите, които подкрепиха кандидатите на СДС за кметове в Плевен и Монтана. Найден Зеленогорски и Златко Живков са дългогодишни градоначалници и е почти сигурно, че отново ще спечелят доверието на хората там. А това очевидно не се харесва на ГЕРБ. Същевременно изборната администрация се възползва от една от празнотите в кодекса и позволи в Плевен да бъде регистрирана коалиция, в чието название фигурира името на кмета Зеленогорски. А той ще изпадне в абсурдната ситуация да се конкурира със собственото си име.
Сините вече заявиха, че ще се обърнат към Върховния административен съд (ВАС). Проблемът обаче е, че едва ли могат да се надяват на сериозен успех там. Защото вече имаше поводи да се потвърдят и едни други съмнения. А именно – че
ГЕРБ държи здраво съдебната власт
и тя ще служи вярно на партията в изборния процес.
Към българските магистрати има много критики, но поне по отношение на изборите досега не бяха упреквани. Напротив, имаше случаи, в които само и единствено благодарение на ВАС справедливостта в крайна сметка възтържествуваше. Да не забравяме, че през 2009 г. „Синята коалиция“ нямаше да може да се яви на парламентарния вот, ако ВАС не беше отхвърлил скандалното решение на ЦИК, с което й беше отказана регистрация. По казусите в Плевен и Монтана юристи от ЦИК вече обясниха, че формациите, които подкрепят Зеленогорски и Живков, не са спазили указанията, които са им били дадени. От СДС обаче твърдят, че това не е вярно. Независимо кой е крив и кой е прав, всеки закон освен буква има и дух. Случващото се в Плевен и Монтана противоречи на всякакви демократични принципи.
Ще е твърде оптимистично обаче да се мисли, че съдът ще се съобрази с подобна аргументация. Вече има признаци за противоречива съдебна практика на ВАС по отношение на кодекса и изборния процес. На няколко пъти съдиите не се съобразиха не само с духа, но и с буквата на Изборния кодекс, при това все в услуга на управляващите.
Съдът например потвърди решение на ЦИК, че един човек не може да участва в подписки на повече от една партия, въпреки че Изборният кодекс не го забранява изрично. В него е записано, че това изискване е само за независимите кандидати. Досега нямаше ограничения за подписките. Презумпцията за това бе, че всеки може да гласува само за една партия, но това не му пречи да подкрепя явяването на избори и на други формации.
Под благовидния предлог, че трябва да се даде равен старт на независимите кандидати, ЦИК взе решение, че всеки гражданин може да се подписва само в една подписка. С това обаче комисията де факто дописа кодекса, което е недопустимо. Откъдето и да го погледнеш, това решение на ЦИК е
в ущърб на по-малките организации
и облагодетелства такива като ГЕРБ. Малките формации никак не са за подценяване на местните избори, но за тях събирането на подписки не е лесна работа. Изключително неприятно е, че съдът на практика потвърди със своето решение дописването на кодекса от ЦИК.
По друг един казус магистратите също се произнесоха не в съответствие с кодекса. Според кодекса партиите, които подадат документи в последния момент, нямат право да събират подписи след изтичането на срока, в случай че ГРАО установи нередности. Практиката е следната – ЦИК регистрира всички партии, а после отнема регистрацията на онези, в чиито документи има някакъв проблем. През тази година обаче ВАС уважи искането на няколко малки партии и им даде възможност да събират подписи след изтичането на срока. С което постави ЦИК в доста деликатна ситуация. Дилемата пред комисията бе дали да се съобрази с кодекса или със съдебното решение, тъй като двете си противоречаха.
Това съдебно решение подтиква и към някои въпроси, които вероятно няма да звучат добре в ушите на съдебната и изпълнителната власт. От него например се облагодетелства една формация, за която се твърди, че е от т.нар. бизнес партии и гравитира около една бизнес групировка с противоречива слава. А въпросната групировка, особено напоследък, е в изключително добри отношения с управляващите. Имена няма как да се споменат, тъй като за горните твърдения няма доказателства в юридическия смисъл на тази дума.
Заради всичко това обръщането на сините към съда по казусите в Плевен и Монтана изглежда по-скоро като отчаян ход. И ще е най-добре те да помислят за други варианти за издигане на своите кандидати, каквито съществуват.
Съдебните решения не се коментират, а се изпълняват – това каза навремето бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Безспорно това е така, защото в противен случай няма как да се раздаде правосъдие. Би било добре обаче съдебните решения да са съобразени със закона. Защото противното също означава липса на правосъдие.
Любен Обретенов,
в. ”Сега”
