Автор: Георги Генов
Като представител на „Македонска трибуна” от Торонто имах щастието да присъствам на част от заседанията на конгреса на МПО в град Хурон, Охайо, проведен от 3–ти до 5–ти септември 2011 г.
Веднага се набиваше на очи една приповдигнатост в специалните делегати и членовете на Централния комитет, която се подклаждаше от група новоприети членове на организацията, развяващи своите знамена на групите „Пирин”. Старите хора се радваха и благославяха младите, че поемат техния нелек, но славен път, започнат през далечната 1922 г. – с основаването на Македонските политически организации във Форт Уейн, паметта за които беше още жива сред малцината участници на възраст. Та тогава касиер на организацията става незабравимият Аргир Лебамов – баща на най-високо издигналият се в американската йерархия кмет на Форт Уйен – моят приятел и душеприказчик Иван Лебамов, както и на брат му Джордж Лебамов.
Много от младите българи живееха с предчувствието за сблъсък с македонистите, но такъв де факто не се състоя, тъй като БЪЛГАРЩИНАТА изживя своя АПОГЕЙ с избирането на новото ръководство.
Делегатите бяха 7, като 5 души дойдоха в ролята си на Централен Комитет.
Беше и смешно, и жалко да се наблюдават опитите на македонистите да прокарат точка в НОВИЯ УСТАВ, в която се говори за аморфно македонско население. Все пак българската гледна точка надделя с мнозинство и населението на Македония бе записано като сбор от българи, власи, сърби, но никъде не се говореше за някаква хомогенност.
Всичко това, въпреки опитите на издателката на съюзния вестник да пречи, и неистовата съпротива на Алушева – бившата председателка, довели до форми на нервни кризи в споменатите госпожи, които мислеха, че ще могат да продават на воля своите „вентилатори” (официалният флаг на псевдодържавицата). Преди танците, предхождащи официалната част, се стигна да делириум тременс от страна на Алушева, която се беше кандидатирала за поредно място в Централния комитет. Нейните буйства срещу „бугарашите” бяха повод да се вика дори полиция.
И така, гласуването завърши с триумф за Българщината, като на поста председател на ЦК беше избран достопочитаемият ДОЧО КОБУРОВ, родом от Петрич, и делегатът на нашата торонтска група.
За приятна изненада на всички участници българският консул прояви завидни познания по Македонския въпрос. Г-н Радослав Точев за първи път от 20 години бе уважил този висок форум на македоно-българската емиграция и произнесе трогателно обръщение от г-н Министър–председателя Бойко Борисов, отправено към тези многострадалци, които жадно попиваха всяка негова дума. В разговор с кореспондента на „Македонска трибуна” и други присъстващи бе разискван въпросът, че в Чикаго има вече 6 български училища с над 300 ученици, и се постави проблемът за тяхното снабдяване с книжнина. Бе обявена радостната инициатива, че БАН, Съюзът на учените и Софийският университет обединяват усилията си малките българчета да получат поне буквари; нещо, което е вършено от ВМРО до скоро. Поставен беше като много важен въпросът за липсата на английска литература и особено за превеждането на този език на труда ”Десетте лъжи на Македонизма” от проф. Божидар Димитров.
На стари и млади, и особено на ЦК, младата група „Пирин” подари книга с факсимилетата от излизалото в „Македонска трибуна” от 1922 г. до днес. Нещо, което особено зарадва делегатите и просълзи част от тях.
Преди обичайните народни танци, делегатите си пожелаха успешен конгрес в Чикаго през 2014 г, когато се очаква Българщината да е набрала още повече сила. Конгресът завърши с типичната вечеринка, на която делегатите показаха завидни танцови и певчески умения в областта на македонската българска народна мелодика.
Ако трябва да обобщим: Този конгрес беше пълен триумф за Българската национална идея!
Източник: Македоно-Български преглед „Вардаръ”
