“Кралят е мъртъв, да живее кралят!” или Капитализмът и Демокрацията са мъртви – да живее Глобализмът!

Aвтор: Павлик Петров

Времето на президента Клинтън се характеризира с абсолюния връх на апогея на Капитализма и Демокрацията и доминирането на САЩ в света като едноличен лидер. „Недоразуменията” с Русия са в общи линии изчистени и тя, Русия, си знае мястото. Няма на кого да се сърдят руснаците – никой не разруши системата им отвън – определени кръгове вътре в бившия Съветски съюз решиха да приватизират Държавата под предлог на „демократичен преход” и пресъединяване към „общовешките ценности на Демокрацията”. Дали тези ценности бяха постигнати – всеки може да провери, било то виртуално в интернетното пространство или на място. Вярно е, че хората в бившите републики живеят по-различно, но не са много тези, на които им е весело. Не им беше весело и по време на Комунизма. Управляваните и експлоатираните чрез догмите на Съветската система, сега са открито експлоатирани от самообявилите се господари. Някои изграждаха новата форма на управление, имитирайки установените общи принципи на Запад, други създадоха хибридни системи – управляващата административна система на съветската машина не може да бъде подменена мигновено. Обикновено това отнема едно – две поколения житейско време. Някои бивши републики затънаха във форми на управление, с феодални порядки. Те там си и бяха, когато революцията в началото на ХХ век ги приобщи под червените си знамена. Колкото до Русия, основните постижения на Комунизма – мощна военна промишленост, развита нефтено-газова промишленост и космическа промишленост в една или друга степен бяха приватизирани или поставени под контрола на безкомпромисни групировки, които определят климата на взаимоотношенията – както бизнес взаимоотношенията, така и общочовешките. Различията със старата система са умопомрачаващо големи, но не винаги градивни. Русия в момента е още в процес на установяване нормите и взаимодействието между частния сектор и държавното участие и управление, което уж трябва да балансира взаимоотношенията и да следи дали „правилата на играта” се спазват от всички. Така или иначе Русия бе приватизирана наново, близо век след като САЩ беше приватизиран, но по друга „схема”. Там Конституцията беше гарант за правата на американеца и приватизацията трябваше да протича тайно, заобикаляйки я. Защото Конституцията на САЩ гарантира правото на американеца да притежава оръжие и то му е дадено не да се пази от съседите си, а “от собственото си правителство, ако то дръзне да изземе гражданските му права и свободи”. На някои кръгове тук много им се иска да зачеркнат този пасаж, а защо не и цялата Конституция, ама не им „стиска”. Защото може да ядосат американиците. А ако се ядосат – ще стане лошо. По някои статистики в населението има 2,5 – 3 пъти повече оръжие отколкото е оръжието в Американската армия. А да трепеш собствения си народ с голям калибър гаубици 150 и 202 мм с ядрени снаряди на собствена територия – никак не става. Дори за самозабравил се политик не е трудно да разбере какво ще стане ако на някой му „падне пердето” и вместо да трепе ближните си, гръмне само едно снарядче по Белия дом – от него ще остане само споменът и изображението му по пощенските картички. А тези, на които вече им е почти „паднало пердето” са стотици хиляди. Живите ветерани от войните, които САЩ води в различни точки на света през последните 50 години, както и действащите войни, които чакат поредната ротация в Афганистан и Ирак, са милиони. На някои от тях къщите и фермите им са оръжейни складове. И всички тези мъже и жени имат боен опит в реална обстановка – убивали са и са били прострелвани – една немалка част от тях. Ако се наложи да защитят правата си и свободите си няма да им трепне окото да натиснат спусъка, а и знаят как да го правят. Затова приватизацията на държавата и държавното управление като цяло и всички форми на отнемане на конституционните права на американците, се провеждат в  режим на „Строга секретност” (Above Top Secret). Някои американци още не знаят, че Федералния резерв на САЩ, който е в основата на икономическия фундамент на държавата не е Държавен резерв, а частна институция, притежавана от четири-пет фамилии. И когато си гражданин на САЩ, щеш – не щеш, си донякъде частно притежание на тази институция. Това е ОК докато те „огояват” и тази институция ти осигурява условия да консумираш два пъти повече, отколкото произвеждаш. До началото на кризата от 2007 г. САЩ произвеждаше около 20% от световната продукция и консумираше 40%. Бяха хубави времена – времето на „Голямото плюскане”. И аз закачих от него – знам го от личен опит. Моделът на „Голямото и щастливо плюскане” бе нужен – САЩ беше витрината на Западната Демокрация в света на противопоставянето срещу Съветския модел на Комунизма. Щатският модел трябваше да бъде привлекателен и всички народи по Земята да повярват, че е възможен и за тях. И те повярваха и почнаха да се стремят към него. Само дето почти никой не си задаваше въпроса: ако всички  „плюскаме” два пъти повече, отколкото произвеждаме, кой ще изработи другата половина – марсианците ли?

Междувременно Съветския съюз рухна, двуполюсният модел го нямаше – витрината на Световната Демокрация не бе повече нужна.

Дойде ерата на Буш младши. За два мандата човекът направи нещо, с което да го запомни Историята завинаги. След като се оттегли даже книга написа как е успял  (понастоящем е вече в книжарниците и някои правят опит да я четат, но друг е въпросът дали стигат до края).  И как да не го запомниш – само за два мандата почти срина щатската икономика, която повлече след себе си и световната. По преценка на експертите, при това американски, САЩ бе върнат назад в развитието си с петдесет години – някакъв си половин век (не е толкова зле като се има предвид, че със скоростта с която се бяхме набрали по надолнището можеше да стигнем до нов тип Средновековие, завличайки целия свят). Никой не се обиди особено силно на президента Буш младши, а и възможно ли е да му се обидиш на човека. Световните политически лидери още от самото начало му бяха поставили правилната диагноза – „политически олигофренизъм” и се смееха в шепи, когато го слушаха, създавайки илюзията, че се покашлят. Тези, дето го гледаха и слушаха пред  екрана се хилеха открито и с пълен глас до сълзи. Олигофренията не е придобита, а е генетически наследствена и човекът не може да носи отговорност за състоянието си – такива са демократичните правила на управлението – след като си си го избрал за президент – ще си го търпиш. Ама се наложи да го търпят и тези, които не бяхме го избирали – както в Америка, така и в другите държави. Гледаха го и го търпяха да руши демократичните основи на Витрината на демокрацията в собствената си държава, гледаха го и го търпяха да разделя и противопоставя Света, този път на религиозна основа, да разгроми две държави в гонене на терористи и търсене на ядрено, бактериологическо и химическо оръжие и когато не го намери, го гледахме да върти очи като шимпанзе, с потънала между раменете глава, произнасяйки „ Трябва да е някъде!” (не му стигна времето сам да си го сложи и да си го намери). Явно бе станала някаква засечка при разработването на стратегическите планове от подчинените му експерти и служби. Човекът сам си го призна – подвели го били!  За повече информация прочети самопризнанията в книгата му – почти всичко си призна „без бой” човекът – сам се „изложи” – в писмен вид. Продава се открито на пазара, не под тезгяха, като “Библията” по време на Комунистическо време у нашенско. Сега вече имаме възможност и да си го четем свободно. Китайците си имаха Мао и му четяха тъпизмите (цитатите) в джобен формат. Попадали са и в мои ръце през 80-те години – с червени корици, изключително финна оризова хартия (такава не бях виждал преди, нито видях след това през живота си). И ние тук в Америка вече има кого да си четем – Буш младши. Престрашилите се да го четат нека не забравят преди това да си поставят памперсите (за да няма несанкционирани акциденти – съществува реална опасност да се „изтървеш” отвсякъде)!

Тези, които си бяха преватизирали американската държава видяха в този момент нова възможност в ситуацията (има и мнения, че те сами си я създадоха), за да се заемат с приватизацията на Света. Речено – сторено! И започнаха да си го приватизират. Беше дошло времето да извадят от секретните сейфове предварително разработените планове и да обявят Ерата на Глобализма. И се започна светкавично и на скорост – бяха впрегнати всички световни ресурси и технологии. Руснаците вече не пречеха – те бяха „дошли на борда” и кооперираха, въпреки дребните недоразумения. Бързаха и продължават да бързат, преди народите да са се осъзнали какво става, да докарат нещата до ниво, откъдето връщане назад няма. После и да се осъзнаят, какво им „пука” на Частните стопани на Света, след като системата е изградена и никой не ще е в състояние да им противодейства, колкото и да роптае. Принципът е ясен „ Протест, зад който не стои реална сила – не е протест!” Дефиниран е още от Хитлер, в един от поредните му шизофренични пристъпи. За шизофренията му докторите му мълчаха по въпроса, пазеха си главите. Но след като глътна хапчето с отровата, понеже страхливата му душица не му позволи да си тегли с достойнство куршума и да си поеме отговорността затова, че потопи света в кръв – се разчу. И други неща се разчуха. Немците си направиха историческата поука и много не политиканстват, а „бачкат” със запретнати ръкави и си носят кръста – въртят икономическия мотор на обединена Европа, която бяха разрушили.

И потегли Локомотивът на Глобализацията, рушащ по пътя си порядките на Стария свят и внасящ на скорост порядките на Новия – Глобалния. Всичко се променя така бързо, че скоро, много скоро на всички ще им „светне” за какво става дума – и на „куците и сакатите”, и на „слепите и глухите” (включително и на тези, които се правят на такива), та дори и на „кухите” – те не се правят, те са си такива – на тях най-силно ще им резонира в празните глави. И припевът на резонанса ще е само един:

ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!!

И пак наново:

ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!!

И пак наново:

ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!! ТОТАЛЕН КОНТРОЛ!!!

И  Т А К А   Д О   К Р А Я   Н А   С В Е Т А !!!

–––––––––

*Продължението следва – линк към II част: Глобализацията у нашенско или глобализация „по български”