Автор: Атанас Чобанов
Отворете браузъра Firefox и изберете връзката към службата ГРАО, подчинена на МРРБ, която публикува актуални избирателни списъци: https://www.grao.bg
…Какво виждате?
Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.
От какво „пази“ този милиционер?
На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.
Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на „гише“.
За щастие, поне едно е сигурно – „жълтият милиционер“ не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт…“
Красимир Гаджоков – Жълтият милиционер: дежурен по електронно правителство
Статията на Красимир Гаджоков трябва да се прочете цялата, за да разберете какво дири този милиционер на страниците на държавната администрация. По-лошото е, че той седи не само зад виртуалните страници, но и зад реалните гишета. Ето, че вчера един жълт милиционер от ГРАО ми размаха заплашително бухалка чрез медиите. Запознайте се с пълния текст на писмото им, изпратено до в-к Дневник по повод на публикацията „Поне 10% „мъртви души“ и за предстоящите избори“
„във връзка с Вашата статия и цитираният от Вас г-н Атанас Чобанов бихме желали да попитаме:
Знае ли г-н Чобанов, че е нарушил чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес?
Знае ли г-н Чобанов, че не НСИ и посолствата по света са органите, които съгласно законите в Р България се занимават с адресната регистрация на населението? Съгласно чл.98, ал.1 и чл.99, ал.2 от ЗГР промяната на адрес се заявява в общината или кметството.
И разбира ли г-н Чобанов, че той (и др. като него) като не спазва създадените от държавата правила, а не самата държава, създава т.нар. „мъртви души“?
Не е ли ясно, че държавните институции не могат и не трябва да следят милионите български граждани относно причините и времетраенето на тяхното движение по света и че ако самите ние не спазваме създадените правила и закони, не трябва и да негодуваме от тях?!
ГД „ГРАО“
Дневник публикуваха както това писмо, така и моя отговор. Припомних на жълтия милиционер, че в законодателството има няколко други текста, които спестяват на българите в чужбина нерви и пари, но той не ги е чел.
Не помня точно колко пъти съм си сменял адреса във Франция, но със сигурност е поне 3 пъти в студентските ми години. От написаното от жълтия милиционер излиза, че всеки път е трябвало да летя до България в 30 дневен срок, за да спазя Закона. Да, ама не. Защото както пише в Закона за гражданската регистрация (чл 94. ал 3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.
Освен в общината, български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България – пише още в същия Закон.
Заявленията обаче са заблуждаващи, доколкото в тях има две графи Настоящ адрес и Адрес в чужбина. Жълтите милиционери в посолствата и в МВР изрично настояват в графата Настоящ адрес да се впише адрес в България, но както беше казано по-горе, не им се доверявайте и впишете там адреса си в чужбина.
За да отдадем дължимото на най-жълтите милиционери от НДСВ, когато бяха на власт направиха един Закон за електронното управление, който задължи и червените и сменилите ги през 2009 г. кафяви милиционери да си разменят данни по електронен път. Така гражданите, които веднъж някъде са декларирали настоящ адрес, например пред МВР за подмяна на лични документи, няма нужда да ходят и до общината.
В конкретния случай службата ГРАО, която трябва да поддържа актуални избирателните списъци може да обмени данни с другите служби, които имат данни за адресната регистрация на българските граждани. Актуализирането на избирателните списъци е от огромен обществен интерес, заради тези 10 и повече процента избиратели без право да гласуват на местните избори, които са фактически „мъртви души“
Защо не го прави ли? Отговорът не е само в безхаберието на милиционерите от всякакъв десен. Идат избори и кафявите милиционери, които сега са началници копнеят да ги спечелят.
За тях, както и за Чичиков от романа на Гогол, този сив ресурс от гласоподаваеми „мъртви души“ е реален капитал, който се трансформира във власт и богатство.
Ей Богу, вземете пример от Firefox и не им се доверявайте!
Източник: Биволъ
