Аман от избори!

Не обичам изборите, тъй както не обичам футбола. Двете много си приличат, може би защото две са нещата, от които всеки разбира – политика и футбол. Разликата е тази, че публиката не може да влияе върху футболната игра (освен ако не хвърля пейки по терена, но тогава пък играта я спират), нито пък резултатът от мача влияе кой знае как върху живота на публиката, стига да не си заложил голяма сума пари. При политиката е обратно. Електоратът може чувствително да влияе върху играта, но и резултатите от нея със страшна сила влияят върху живота и съдбата на електората.

Когато се зададат избори, избирателите започват да се държат като футболни фенове. Обичат своя отбор и ненавиждат другия, без да могат да обяснят защо. Те просто искат, както е казал поетът, силно да любят и мразят – драматично състояние на славянската душа. Много малко са хората, които разсъждават така: аз съм трудолюбив и образован, мога да се конкурирам с други трудолюбиви и образовани хора и при добри икономически условия мога да създавам продукти, по-хубави от техните, като от това, разбира се, печеля добре. Следователно искам властта да бъде в ръцете на политици, които няма да ми взимат много данъци, няма да ме карат да плащам такси и лицензи, ще ми дават достъп до външни пазари и ще ме пазят от конкуренцията на монополите. Или пък разсъждават така: аз съм съвестен и трудолюбив, готов съм упорито да работя в някое предприятие, но искам собственикът на това предприятие да се държи почтено с мен, да зачита и моите интереси, а не само своите, искам да съм сигурен, че ще се пенсионирам навреме с добра пенсия и че обществото ще се грижи за здравето ми. Естествено, който разсъждава по първия начин, гласува вдясно, а който разсъждава по втория начин, гласува вляво. За съжаление, естественото рядко се случва и сигурно това е съвсем естествено, щом се случва толкова често.

Познавам всякакви хора. Познавам заклети привърженици на Синята коалиция, които няма да гласуват за кандидатите на Синята коалиция. Там много хора са болни от краен индивидуализъм и приемат всяко мнение, различно от своето, като посегателство върху правдата и свободата. Познавам хора с леви убеждения, които ще гласуват за кандидати на Синята коалиция, ако се изправят на балотаж срещу ГЕРБ, въпреки че ГЕРБ прелива от бивши комунисти, социалисти и всякакви други леви функционери. Познавам хора, които ще гласуват за Светльо Витков, само за да покажат среден пръст на всички останали и за да спазят принципа си, че трябва да гласуват на всяка цена. Те, за да покажат средния пръст, биха подкрепили фронтмена на „Хиподил” не само за президент на републиката, но и за „Мис Бългрия”. Познавам даже един либертарианец, който казва, че за момента няма нищо по-добро от ГЕРБ, макар да признава, че по-голяма държавна намеса в икономиката не е имало след времето на Тодор Живков, когато всичко беше държавно и се развиваше на петилетки.

Ето защо казвам, че когато дойдат избори, избирателите се държат като футболни фенове, а не като граждани, които чрез инструмента на гласуването се борят за своите икономически, политически и социални интереси. Щом е така, трябва да приемем съдбата си, че не живеем в държава, а на стадион, и да се задоволим с евтината бира и слънчогледовите семки, които тази ситуация предлага. А някъде дълбоко под трибуните, на които се пържим от слънце и спортни страсти, в хладните недра на сенчестите съблекални косматите играчи разпределят залозите, които ние правим за техните победи. Разпределят ги под благите погледи на своите треньори и менажери и след като вземат по един душ, за да отмият миризливата пот на публичната си изява, отиват да ударят заедно по едно отлежало уиски. Горе феновете вече се замерят с горящи пейки, убедени в божествеността на своите отбори, а полицаите думкат с палки по щитовете. И никой, освен мен, не си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Иван Стамболов,

Sulla.bg