Автор: Тони Маскръчка
През годините са го наричали от агент на ЦРУдо агент на КГБ. Всъщност той сам признава, че е агент единствено на България. 74-годишният д-р Иван Гаджев десетилетия събира цялата история на българската емиграция в Северна Америка.
60 тона книги, документи и ценни вещи емигрантът пренесе с три контейнера от Детройт в родния си Гоце Делчев. Построи с лични средства триетажна модерна сграда, където подреди единствената по рода си частна библиотека у нас. Над входа й се веят знамената на България, САЩ и Канада. Голямата сграда приютява и много вещи и снимки, което я доближава и до музей.
Да разгледат уникалния Институт по история на българската емиграция в Северна Америка преди дни дойдоха вицепремиерът Симеон Дянков, директорът на НИМ проф. Божидар Димитров и шефът на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов.
„Поканих ги, защото тази своеобразна съкровищница на част от българската история трябва да се оцени по достойнство. Поддържането на сградата и ценните архиви изисква много средства. Досега д-р Гаджев се е справял сам с личните си спестявания“, каза депутатът от Гоце Делчев Георги Андонов.
Самият д-р Гаджев не успя да се срещне с тях, защото наскоро се прибра в САЩ. Из лабиринтите от стелажи ги разведе дългогодишният библиотекар и краевед Иван Марков, който се грижи за поддръжката на фонда.
Иван Гаджев е син на активист на ВМРО до 1934 г., когато организацията е забранена. Веднага след 9 септември 1944 г. баща му е арестуван и убит като враг на народната власт.
Гаджев завършил ветеринарна медицина у нас след няколко отказа да го приемат за студент заради „лоша“ биография. Работил в селата в Гоцеделчевско, но постоянно е обвиняван от БКП, че саботира „важни ветеринарни мероприятия“.
На 3 юли 1968 г. минал нелегално границата с Гърция край с. Годешево и по брега на р. Места се озовал в Гърция. След неколкомесечен престой в лагера за политически емигранти „Лаврион“ пристигнал в Детройт, щата Мичиган.
„Попаднах в голямата емигрантска колония към черквата „Св. Климент Охридски“. Тогава повечето от българските емигранти в Детройт бяха дошли след погромите на Илинденското въстание през 1903 г., след балканските войни, както и след 9 септември 1944 г. В техните разкази винаги се говореше и за преживяното в родния край – Егейска, Вардарска и Пиринска Македония“, спомня си Гаджев.
Започнал работа като мияч на бутилки и товарач в „Кока-Кола“. След няколко години успял да положи изпити и да защити българската си диплома като ветеринарен лекар. През 1974 г. създал собствена клиника и работил там до пенсионирането си през 2002 г.
Срещнал красивата българка Флоранс, родена в САЩ, но с родители емигранти от Охридско. Оженили се и отгледали 5 деца. Всички са кръстени с български имена – Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария.
Идеята на д-р Гаджев да създаде научен институт по история на българската емиграция в Северна Америка възникнала през 1976 г. след десетки срещи и разговори с наши емигранти и членове на Македонската патриотична организация. До къщата си в Детройт построил библиотека. Влагал всеки спечелен долар от клиниката в закупуване на архивни книги, специални стелажи и контейнери. Пътувал непрекъснато, за да се среща с най-възрастните емигранти и да записва спомените им. Събрал над 40 000 тома, 1 млн. архивни документи, хиляди снимки и други ценни вещи от 1880 г. доднес. Има повече от 500 часа магнетофонни записи – спомени на българи от Македония. Не вярвал, че ще настъпят демократични промени у нас и затова поръчвал ксерокопия на книги от Националната библиотека, които му изпращали в САЩ.
„Когато по време на Илинденското въстание са горели къщи и черкви, хората са бягали с документите в ръцете си в Америка. Искам да издам по една книга за живота на всеки от тях. В разговорите ни се крият страхотни тайни, които никой не знае. Това са истинските българи! Преди смъртта на всеки от тях се заричах, че един ден ще върна гласовете им и същите тези документи обратно в България. Те всички се определяха като българи и за никакви македонци не може да става дума“, разказва Гаджев.
Преди десетина години решил да премести целия архив в родния си град Гоце Делчев. Построил триетажната сграда. Македонци му предложили 2 млн. долара, за да откупят всичко, но той почти ги изгонил: „Това не се продава.“
Гаджев е събрал спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Ванче Михайлов. Не харесва Ванче Михайлов, с когото дълги години си писали писма. Наскоро издаде книга за него, която не бе приета еднозначно сред историческите среди.
Най-ценните архиви са в специално хранилище. Десетки метални каси пазят документи от живота на българите, църковните общности и организации. Тук е и архивът на Георги Пирински. Лидерите на Българския национален фронт са му завещали 30 кашона с протоколи, доклади, кореспонденция.
С висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, на Македонската патриотична организация (МПО), Българския национален фронт (БНФ) и други български емигрантски организации.
В музейната експозиция са изложени интересни документи и снимки за историята на САЩ, за дейността на американските правителства и политиката им спрямо имиграцията.
Богата църковна утвар и ценни икони от изоставените български черкви в Северна Америка са сред експонатите. Има дори и няколко оригинални тухли от основите на първата българска черква в Северна Америка „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс. Д-р Гаджев е издирил и съхранил и кандилницата на архимандрит Теофилакт – първия български свещеник в Северна Америка. Има евангелията на старобългарски, отпечатани в Киев през ХVIII век за нуждите на български духовници, изпратени в Северна Америка.
Д-р Гаджев насърчава сина си Тодор да учи у нас. През 1997 г. 20-годишният младежполучава и българско гражданство. Завършил е кинезитерапия в Националната спортна академия. Помага на баща си и ръководи строителството на новата модерна сграда на института в Гоце Делчев, както и прехвърлянето на научния архив и библиотеката. Скоро се наложило да се върне в Детройт, за да легализира там образованието си.
Родолюбивият емигрант бе сред номинираните за приза „Достойните българи“ на в. „24 часа“ през 2004 г. веднага след като прехвърли у нас огромната си частна библиотека. Три години поред е обявяван за „Българин на годината“ в САЩ. Издал е 13 книги, а поне още толкова чакат да бъдат написани.
„Такава дейност се развива от цели научни институти. Архивът на Гаджев е много богат, но не е обработен. Може би трябва млади учени с месеци да четат и подреждат всичко“, каза шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. /24 часа/
