Символични бонуси за бедни пенсионери и майки, но народът да се готви за поредна тежка година
Символично покачване на най-ниските пенсии и майчинство, но неясно от кой месец, по-висока минималната заплата от 1 април с 20 лв. и драстично увеличаване със 72% на европейските средства за магистрали, пътища и ВиК, предвижда проектът на бюджета за 2012 г.
Той беше одобрен на извънредно заседание в деня след втория тур на изборите в последния възможен законов срок 31 октомври. Внасянето му в парламента стана без пици, куфарчета и флашки, защото ни „чака ни тежка финансова година за цяла Европа и затова ще минем без церемонии“, обясни финансовият министър. Той определи бюджета като „консервативен и в рамките на случващото се в националната и европейска икономика“. Така за трета поредна година българите ще останат със замръзнали доходи на фона на растящи разходи за храна и горива.
Фискалният резерв все пак няма да се пипа
Фискалният резерв ще остане на сегашната си стойност от 4.5 млрд. лв., въпреки че в първоначалния вариант беше предвидено той да падне до 3 млрд. лв., съобщи Симеон Дянков. Това се прави с цел правителството да има достатъчен резерв за предстоящото плащане по дълга през януари 2013 г. от 1.8 млрд. евро по еврооблигациите, емитирани по времето на финансовия министър Милен Велчев. „Предишните финансови министри услужливо са оставили това задължение за следващия“, каза Дянков.
Другите опции за покриване на задължението са увеличаване на държавния си дълг с нова емисия облигации на международните пазари или държавни ценни книжа на вътрешния пазар, каза Дянков и уточни, че това не означава, че ще се случи. Другият вариант според него е „повече приватизация“. В проектобюджета са заложени около 300 млн. лв. от продажбата на държавни активи през 2012 г.
Заложеният икономически растеж е 2.9%, като планираният брутен вътрешен продукт трябва да достигне 81.6 млрд. лв. Между 2.3 и 3 на сто са прогнозите на ЕБВР и на МВФ и други финансови институции за ръста на българската икономика догодина.
Кабинетът предвижда инфлацията да е 2.8%, а чуждите инвестиции трябва да достигнат 2.8% от БВП.
Бюджетът отново ще бъде на дефицит, но той ще е около два пъти по-малък от този през тази година. За 2012 г. е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв., което е 1.3% от БВП.
Допълнителни 250 млн. лв. за пенсии при 4000 пенсионери по-малко
Общо за пенсиите на 2.2 млн. пенсионери са предвидени 7.3 млрд. лв. Средствата са с 250 млн. лв. повече от тази година, като в същото време се очаква пенсионерите да намалеят с около 4000 души. Причината е в увеличаването на пенсиите до 200 лв., вдовишките пенсии, както и по-високите пенсии на „новите“ пенсионери. В същото време заради увеличаване на стажа за пенсиониране с 4 месеца и бонуса за всяка прослужена година се очаква да има с около 4000 пенсионери по-малко през 2012 г., каза социалният министър Младенов.
От 2012 г. жените ще се пенсионират при трудов стаж от 34.4 месеца, а мъжете – 37.4 месеца. Бонусът за всяка прослужена година пък става съответно 3% и 4%. Така общият брой пенсионери се очертава да бъде 2.195 млн. От тях на около 1.2 млн. пенсионери получават до 200 лв. До 10 дни ще са готови разчети от кога и с колко да бъдат вдигнати тези пенсии, каза социалният министър. „Този анализ и аз го чакам с нетърпение“, допълни Дянков.
Максималната пенсия остава без промяна и ще бъде 700 лв. Максималният осигурителен доход също остава 2000 лв.
Недостигът в НОИ се изчислява на около 2 млрд. лв. и ще бъде покрит от държавния бюджет, каза социалният министър.
Минималното обезщетение за майчинство се повишава с 30 лв., но също не е ясно от кога точно ще стане. Социалният и финансовият министри не се ангажираха с конкретна дата, от която майките ще взимат вече по 270 лв., но бяха категорични, че за това ще са необходими още 16 млн. лв. За сметка на това се увеличава срокът, върху който ще се изчислява майчинството с половин година. Вместо върху 1.6 година, от 2012 г. обезщетението на бъдещите майки ще се начислява за две години назад. В същото време те взимат майчински една година.
Седем милиона лева вече са осигурени за увеличаване на семейните помощи за деца с увреждания от 1 януари 2012 г., каза министър Младенов.
Няма да се намалят парите за джипитата, спешната помощ с 10 млн. лева повече
Исканията средствата за личните лекари в бюджета на НЗОК да не се намалят и да се осигурят повече пари за спешната помощ в бюджета на здравното министерство в крайна сметка се увенчаха с успех. Парите за спешна помощ ще са с 10 млн. лева повече, което обаче няма да е достатъчно, тъй като исканията в системата бяха за поне 20 млн. лева отгоре. Средствата ще отидат за увеличаване на заплатите на работещите в спешната помощ, както и осигуряване на по-добри условия на труд, каза здравния министър Стефан Константинов. Кога и с колко ще бъдат увеличени обаче той не уточни.
Първоначално предвиденото намаление с 9 млн. лева в бюджета на НЗОК за семейните лекари е било ревизирано и в одобреният от кабинета вариант парите се запазват като миналогодишните – 169 млн. лева.
Увеличава се обаче трансферът, който НЗОК прави към здравното министерство. Вместо предвидените 90 млн. лева, здравната каса ще преведе на министерството 100 млн. лева. Константинов увери, че те ще се ползват само за лечение и лекарства, но не е ясно дали те ще отидат само за здравно осигурени пациенти, след като идват от здравни вноски.
Допълнителни пари спрямо тазгодишния бюджет получават още министерството на образованието – 50 млн. лв., от които 40 млн. лв. са за реформата в средното образование, а останалите във фонд наука. Министерството на културата ще вземе с 15 млн. лв. повече, а това на спорта – с 6 млн. лв. заради олимпиадата в Лондон.
Еврофондовете – най-голямото предизвикателство през 2012 г.
Усвояването на еврофондовете ще бъде най-голямото предизвикателство за бюджет 2012 г. Причината е, че е заложен скок от 72% на плащанията спрямо тази година и то при условие, че към момента не изпълняваме прогнозата за 2011 г.
Общо през 2012 г. правителството залага да изхарчи 5.5 млрд. лв. от еврофондовете. За сравнение за четири години общо досега са усвоени едва 2.3 млрд. евро. На практика правителството ще трябва да разплаща по 450 млн. лв. всеки месец, което изглежда трудно постижима задача. От друга страна, ако страната не я изпълни, това ще означава отписване на средства за България, като първата загуба се очаква още през тази година по програмите за околна среда и за земеделие.
Лили Границка,
Mediapool
