В Чикаго изборният ден премина спокойно и както от Eurochicago.com предвидихме още преди поне половин година – с невисока активност. A причините за нашето ясновидство се крият в несъвършенствата на приетия в началото на годината Изборен кодекс, за който алармираха и Временните обществени съвети на българите в чужбина.
Още в 4.30 сутринта служителите на консулството са били на работните си места, за да отворят в 6:00 ч. изборните секции заедно с членовете на изборните комисии. Наше лично мнение е, че отварянето на секциите толкова рано в неделя, тук в САЩ, не е обосновано. Би било интересно да се проследи активността на гласуването до 9:00 ч.
След 13:00 часа се появи опашка в секцията в Дес Плейнс. Част от проблема се дължеше, в това че декларациите трябваше да се попълват само със син химикал и попълнилите ги с черен стояха още веднъж на опашката. В Америка практически всички документи се приемат с двата цвята – син и черен химикал. Между 14:00 и 16:00 ч. времето за гласуване бе от 20 до 50 минитути. За разлика от Дес Плейнс, далеч по-спокойно бе в Чикаго. Там секцията не беше на традиционно българско място и избирателите вероятно са решили да не си правят труд да я търсят – разстоянието между двете е само няколко мили.
Резултатите
По предварителни преброявания в секциите в Дес Плайнес и Чикаго бяха пуснати съответно – 655 и 98 бюлетини, като от тях 10 са невалидни (основно поради неправилно отбелязване).
– Росен Плевнелиев – Маргарита Попова (ГЕРБ) 443 и 69
– Меглена Кунева – Любомир Христов (Инициативен комитет) 96 и 10
– Ивайло Калфин – Стефан Данаилов (БСП) 53 и 8
– Румен Христов – Емануил Йорданов (СДС) 18 и 1
– Светослав Витков – Венцислав Мицов (ИК) 11 и 1
– Красимир Каракачанов – Даниела Симидчиева-Димитрова (ВМРО) 7 и 3
В същото време междинните резултати в България при обработени 95.83% протоколи на СИК в ОИК:
1. Росен Асенов Плевнелиев / Маргарита Стефанова Попова – 1.281.786 бюлетини 40.05%
2. Ивайло Георгиев Калфин / Стефан Ламбов Данаилов – 925135 бюл. 28.91%
3. Меглена Щилиянова Кунева / Любомир Христов Христов – 449910 бюл. 14.06%
Очаквайте повече подробности, видео и снимки от двете изборни бюра, които виждате по-горе.
А сега искаме да ви покажем, че дори и в САЩ бюлетините прозираха, както ни се оплакаха някои граждани:
Още за изборите в САЩ ще научите от материала на журналистката от Дойче Веле Соня Каникова, който поместваме по-долу.
ИЗБОРИ В САЩ
23 октомври, 2011
Автор: С. Каникова
Поведението на българите в САЩ в изборите разкрива пропаст в отношенията между политиците в София и диаспората и предлага ценни уроци за бъдещите-кандидат политици.
“Гласът има значение щото те броят като човек, нищо че си гласувал по-късно, обаче си си дал гласа. Ако има 100 хиляди българи в Чикаго и всички дойдат и си дадат гласа, може ли да измести това изборния резултат в България? Може”, декларира от Чикаго собственикът на фирмата за български храни “Малинчо”, в запис от деня на изборите, който ни беше изпратен от изданието EuroChicago. “Има 300 хиляди българи в Америка, ако всички гласуваме, можем да изместим резултата, нали?”, казва настоятелно патриотично настроеният Калин Пенчев. Самият той енергично насърчава живеещите в САЩ българи да гласуват.
Но от тази потенциално мощна почти 300-хилядна електорална маса (бройките са разбира се неофициални и непроверени) едва около 2 500 души гласуваха в изборите в неделя.
“Българите зад граница трябва да гласуват!”, тези думи на чикагска българка изразяват настроението на всички наши сънародници, които в неделя се появиха пред избирателните урни в секциите в САЩ. За тях, по техни думи, “тези избори са важни, за да продължи приближаването на България към Европа, защото връщане може да има”.
Но гласуващите наистина са малцинство. Едва около 10 процента от живеещите в САЩ българи споделят убеждението, че “и зад граница трябва да имаме гражданска позиция”. Във Вашингтон например гласуваха около 240 души. Някои бяха пропътували дълги разстояния – по 2-3 часа с кола – за да достигнат до избирателната секция. Това надхвърли броя на подадените 75 предварителни заявления.
Защо гласуват българите в САЩ?
Всички гласуващи, с които успях да разговарям, искат да видят “България да се развива в добра посока”, независимо дали смятат да се върнат там или да останат да живеят в чужбина. Младите българи чувстват особено силно, че носят отговорност за страната си: “Гласувам, защото нашите решения оказват влияние върху бъдещето на България, по-добре е да поемем отговорност за избора на президент и общински съветници вместо само да се оплакваме от решението, което е взето”, каза ми 20-годишно момиче във Вашингтон.
Младите хора – някои под 30-годишни – бяха преобладаващата група сред гласувалите във Вашингтон. Повечето от тях са дошли в САЩ относително наскоро, през последните 5-6 години. Противно на мненията на преобладаващата група не негласуващите, които виждат неучастието си в изборите като форма на протест срещу политическата реалност в България, младите гласуващи не намират извинение за пасивността. 33-годишна българка от Вашингтон смята, че “пасивността на нашите хора тук е знак за болка, не толкова за липса на интерес, но това не е начин да се справим с проблемите. По-скоро трябва да възприемем активна позиция, да се информираме, да гласуваме!”
34-годишен българин беше категоричен, че е неприемливо да се мисли, че нямало за кого да се гласува. “Това издава неразбиране; политически просветеният човек трябва да си направи проучването, да се поинтересува от кандидатите и да направи разумен избор. Да разбира, че когато не гласуваме, оставяме на други да вземат решения вместо нас. И не се ползваме от демокрацията.”
Личност или партийност?
Поне във Вашингтон, сред най-младите гласоподаватели преобладава убеждението, че при избора на кадидат, за когото да се гласува, партията няма значение, важна е личността на кандидата и качества като солидност, интелект, представителност, знание на чужди езици, опит който не се ораничава с домашната сцена, добри маниери, и по възможност некорумпираност.
“Ами то се говори, че кандидатите си идват с прикачени мафиотски принадлежности”, каза една от младите гласоподавателки, “това ме тревожи повече от партийната им принаделжност.”
Ако личността на кандидата е солидна и той е “почтен човек”, вярват избирателите, той ще успява да балансира партийните и националните интереси. “На това ниво, президент, винаги ще имаме личност, свързана с групи или партии, и ще се опитва да ги представлява, наивно е да вярваме, че президентът може да взема решенията на своя глава, президентът винаги ще е свързан с нечии интереси. Затова можем да се надяваме само на това президентът като личност да е максимално почтен човек и да играе играта максимално почтено”, заяви 32-годишен българин, пътувал с часове за да гласува във Вашингтон.
Докато младите използват принципа на партийна елиминация, за да решат за кого да не гласуват, по-възрастните избиратели почти без изключение ми казаха, че партийната принадлежност на кандидатите е била ръководещият фактор за техния избор. Ето един отговор: “Гласувахме за кандидатите на ГЕРБ, защото за първи път виждаме някакви резултати от управлението на българска партия.”
Гласували за Калфин-Данаилов се позоваха на доверие към личността на Калфин, което ги накарало да преодолеят аверзията си към БСП и да разчитат на неговата “лична почтеност и културност”.
Много от гласуващите съобщиха, че “естественият избор” за тях би била Меглена Кунева, но не са гласували за нея защото шансовете й за победа били твърде малки, така че те се опитвали да осигурят победа на втория по ред на тяхното предпочитание кандидат.
От по-младите българи няколко пъти чух, че Кунева е била интересен кандидат за тях, но не знаят достатъчно за нея, “а тя не дойде да ни поговори, за да я опознаем”.
Никой от другите кандидати не дойде да поговори на българите в САЩ, за да го опознаят. Но една жена на 60-ина години заяви, че “Бойко е достатъчно прочут.” Тя остана смаяна от моето твърдение, че Бойко не участва в изборите, и мисля, че не ми повярва.
Сред поддръжниците на кандидатите на ГЕРБ имаше и доводи, че президентът трябва да е от ГЕРБ, защото Калфин и Кунева щели да “покрият маскарлъците на Първанов” след като го наследят. Също, че президентът “разбира се ще е пионка на Бойко Борисов и това ще даде повече власт на ГЕРБ, а понякога е добре институциите в една страна да са от една и съща партия, особено когато опозицията е неконструктивна сила”. Последният коментар, на гласоподавателка от Ню Йорк, сравни българската опозиция с неконструктивността на републиканската опозиция и саботажите й на управлението на Обама.
Гласуване по интернет
Две други теми изплуваха от разговорите с гласоподаватели в САЩ:
Всички запитани поддържат въвеждането на електронно гласуване за българите в чужбина, убедени са, че това ще приобщи повече от тях към живота в България. Но моята най-млада интервюирана, само на 20 години, каза, че България не е подготвена за това. “Не можем да се доверим на институциите да управляват технологииите на гласуване, така може да се увеличат възможностите за манипулации, има риск ако се въведе гласуване по интернет при сегашното състояние на корумпираност на институциите изборите съвсем да дегенерират. Първо да се стабилизират институциите, после електронно гласуване!”
В същото време българи от Чикаго поръчаха: “Новият президент или следващо правителство да направят всичко възможно да се гласува по интернет. Има добре информирани емигранти зад граница и ако има интернетно гласуване, те ще мотвират и дърпат и другите!”
Новото поколение българи, растящо зад граница, няма никаква толерантност към тромавата бюрократичност на сегашните методи на гласуване. 18-годишна жителка на Чикаго, която живо се интересува и следи събитията в България, и която гласува за първи път в живота си, е напуснала изборния пункт без да упражни правото си на глас. Причината? Изискването за попълване на декларациите и бюлетините само със син химикал. Младата избирателка попълнила декларацията си с черен химикал и разбира се е била върната да попълни всичко наново. “Не виждам никаква разлика в това дали нещо е попълнено със син, зелен или червен хмикал, разочарована съм от тая абсурдност и в близките гоини няма да дойда на избори”, казва тя. Гласуване по интернет би помогнало да не бъдат отблъснати най-младите българи зад граница, коментираха други участници в изборите.
Изкривената картина
Източниците на информация за политическите кандидати и партии са друга голяма тема. “Трудно се следят от чужбина събитията”, признават българите в САЩ. Как са успели да се информират за кандидатите? “Влияние на близки и познати”, признават някои. “Гледахме им предизборните кампании”, казват други. “Ама и кандидатите много лъжат, та трудно е да се направи избор, ама ни излъгаха и избрахме.”
Информирането става главно чрез интернет, главен източник са българските медии. Но много от живеещите в чужбина нямат доверие в тяхната информация. “Всички знаем кой държи в ръцете си медиите, вестници, радио, телевизия, кой ги купи, всичко се контролира и предварително се диктува какво ще се каже. Масово пишат поръчково, няма как да им се вярва. Няма как да им се вярва и за обстановката в България, те рисуват само каквото им е казано, като че друго нищо не се случва! Изкривена картина, и като не си там …“, каза горчиво мъж във Вашингтон.
Родина-Чужбина
Някъде в българските медии прочетох, че в чужбина гласували 47 хиляди българи, според изказване на министъра на външните работи Младенов. Дали това се смята за успех? Броят на българите в чужбина е над 1 милион души. И 100 хиляди да бяха гласували, процентът би останал смешно нисък, знак че нещо не е наред в отношенията между българските политици и българите зад граница. Нещо липсва, и от двете страни, и от това и двете обедняват. /Deutsche Welle/
Опашки от чакащи да гласуват, които се вият на 30 метра около сградата на посолството – такава гледка е посрещала желаещите да гласуват в посолството на България в Лондон вчера. Организацията на изборите там явно е била сравнима с хаоса в избирателните секции в страната.
Дневник публикува писмото на Георги Джартов по темата. Ето пълният текст:
Господа и госпожи представляващи Република България в Кралство Великобритания,
Вашите действия и бездействия за пореден път доказаха, че дори и тежкият сарказъм и ирония представени във филма „Мисия Лондон“, не могат да предадат потресаващата липса на организация в „посолството“ на България в Лондон.
Като всеки българин в чужбина и аз реших, че в днешния ден мога да отделя време, за да упражня правото си на глас. След като пътувах два часа, за да стигна до „посолството“ ни в Лондон, бях потресен от това, което видях. Опашката на чакащи бе повече от 30 м., обикаляща около сградата, а хората, които току-що бяха гласували, споделиха, че са чакали между два и два часа и половина, за да могат да упражнят елементарното си право на глас.
В случая нямам намерение да коментирам, че трябваше да пътувам доста време и да отделя една немалка сума пари, за да стигна навреме в единствената секция в Лондон. По-скоро искам да изразя дълбокото си съжаление от факта, че организацията на изборния процес бе толкова „добра“, че ние, българите в Лондон, трябваше да чакаме часове, за да задраскаме едно квадратче.
Както поне десет човека, с които разговарях, така и аз не гласувах, защото нямах представа, че трябва да отделя целия си следобед, за да гласувам. Оставам на вас да прецените колко още човека също са се отказали.
Вие, хората, които получават заплатите си от нашите данъци, не заслужавате да представлявате моята Родина, след като изборната
организация не е по силите ви. Срамно е, че в този град почти всеки университет успява да организира избори за представители в студентските организации, в които участие взимат хиляди студенти, а вие не можете.
Моля ви, оставете организацията на всички следващи избори на доброволци от който и да било университет в Лондон. След това, което видях днес, съм сигурен, че те ще бъдат далеч по-способни и отговорни, отколкото „българските представители“ тук.
Без абсолютно никакво уважение,
Георги Джартов
Съгласно съвременните теории за управление на обществото, Президентът на една държава се назначава от знаещите и можещите.
Изборите са само един инструмент от процедурата за назначаване.
Като гледам изборните \"урни\" в САЩ, се сещам за \"държавническата\" поръчка на урни в България, С ЦЕНАТА НА ЗЛАТОТО! Те, ако се бяха допитали до нас, щяхме да им кажем, че тук един такъв прозрачен контейнер се продава само за $5 долара (Home Depot), а при голяма поръчка, цената щеше да падне…И щяха да спестят ГРЕШНИ ПАРИ НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ.
Непрекъснато някой се облажава от такива поръчки със супер високи цени и никой не се замисля за реалната стойност на стоката. Това е безстопанственост и престъпление.