Корупция и клиентелизъм се ширят по високите етажи на властта, съдебната система работи тромаво, бившите кадри на Държавна сигурност и някогашната номенклатура все още играят на политическата сцена, интелектуалният потенциал напуска страната, младите хора са загърбили принципи и ценности, а уж би трябвало да бъдат т. нар. „ново и необременено поколение“. Това пише в германското списание „Ойропеише Рундшау“ Клаус Шрамайер – германски политолог, добър познавач на България и бивш заместник-посланик на Германия в София. В публикацията, представена в петък от Дойче веле, Шрамайер обобщава, че „България още не е правова държава, а се управлява от олигархия“.
Изненада както за България, така и за европейските наблюдатели: рейтинговата агенция „Муудис“ направи комплимент на страната, повишавайки благонадеждността й. „Зюддойче Цайтунг“ пък нарича България „примерен финансов ученик“. Да, България е сравнително незасегната от финансовата криза, тъй като все още се намира извън еврозоната. С това обаче сякаш се изчерпват поводите на българите за радост, смята Шрамайер.
Той обаче констатира, че четири години след приемането в Европейския съюз положението в България почти не се е променило. Сериозни политически скандали и поръчкови убийства все още остават неразследвани, а извършителите или участниците – ненаказани. Хиляди други престъпления се покриват с давност, защото съдебната система е прекалено тромава. Мафиотски групи уж влизат в ареста, но много скоро пак излизат, тъй като съдът не се задоволява с предоставените от прокуратурата доказателства.
Европейската комисия също не знае накъде, вероятно поради всички скандали, от които става ясно, че както съдът, така и прокуратурата са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм, пише Шрамайер и отбелязва, че неефективното правосъдие непрекъснато поражда корупция, доказателств за което са критичните доклади на Еврокомисията. Германският юрист и дипломат предлага по аналогия с Валутния борд в България да се създаде Правосъден борд, чийто кадри ще напътстват и наблюдават българските си колеги.
”Водещият принцип на българските политици гласи: променяме законите и създаваме нови институции точно според изискванията на Брюксел, но това в крайна сметка нищо няма да промени, тъй като законите съществуват, за да бъдат нарушавани”, пише Шрамайер.
Според германския политолог България не се отличава от другите бивши комунистически страни, където цари същият застой в политиката, в здравната и социалната система, образованието, земеделието и икономиката. Той цитира своя колега Клаус Рот, който тълкува случващото се като симптом на „съпротивата срещу модернизация”. Тъкмо в резултат от тази съпротива, обобщава Рот, негативният образ на Алековия герой Бай Ганьо оцелява и продължава да бъде актуален.
Шрамайер е шокиран от инертността на България, от нежеланието да скъса с комунистическото минало и припомня, че страната все пак членува в НАТО и ЕС. „Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?“, реторично пита Шрамайер.
Той отбелязва, че номенклатурата успява да оцелее сравнително незасегната след промените, да предотврати смяната на политическия елит, обличайки старата икономическа и политическа власт в нови одежди. Горчивата истина е, че България все още не е правова държава, а се управлява от олигархия, обобщава авторът.
Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.
Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини. Решението им по-скоро има политическо измерение – те не желаят да живеят в страна, където техният глас и действия нямат значение, в държава, управлявана от хора като Борисов, Цветанов и ксенофобската, дясно-радикална партия „Атака“.
Липсата на ефективна образователна и социална политика Шрамайер включва сред основните причини за изостаналостта на България. Бъдещето на една бивша комунистическа страна е в ръцете на „новото и необременено поколение“, а в България него сякаш го няма. Агресията, криминалното поведение, моралната и културна деградация на младежите може да имат пагубни последици, ако не бъдат взети спешни мерки.
От една променена България ще спечелят всички, убеден е Шрамайер. Не само обикновените граждани, но и политиците, които също биха се чувствали по-сигурни в правова държава, която не застрашава материалното им състояние и защитава децата им.
Ако успее да се превърне в „една нормална, правова и просперираща държава и с оглед на облаците над Албания, Сърбия, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия, България ще изгрее като звезда на балканския небосклон и ще заеме водеща позиция. Тогава ще получи и безусловна подкрепа както от населението си, така и от НАТО и ЕС. Ще бъде уважавана и сочена за пример. И ако това не е съблазнителна перспектива за всички!“, пише в края на статията си Клаус Шрамайер.
Източник: Mediapool
Когато една страна не се уважава от собствените и граждани не може да разчита на каквото и да е външно уважение. Това е и в този случай на Запада му трябва защита за неадекватната си реакция за Шенген и си я „намира“.
В таози случай критиките са тип ангро (а бе има нещо такова, ама все пак германците го казват ще се съгласим). Лошото е че такива „критики“ не помагат и дори пречат. Не се казва нищо конкретно, а най-общи неща, за да ти навяват безпомощност. Всъщност това не им е за първи път. Същите неадекватни реакции бяха за бунта в Катуница. Не подрепиха никой а дадоха на „цар“ Киро щита на антирасизма – сега каквото и да се опитват да го обвиняват, той ще се оправдава че е от расизъм.