Аделина Делийска, в. „Новинар“
Това прочетох тези дни някъде из интернет пространството като анонс на една кандидат президентската двойка и препратка към популярния за времето си хит на „Хиподил“. Срам не срам, тъжно не тъжно, повечето българи се изживяват като овце със стаден инстинкт и няма как да не гласуват според себе си и своя манталитет. Масираните социологически проучвания преди вота насочват към тези обобщени мисли. Иска ми се живият живот да ги опровергае, но това ще стане ясно едва след ден. Социологическите агенции категорично заковаха изборна победа за управляващата партия. Това беше арогантно внушавано и месеци наред с активното съдействие на някои социолози, политолози и медии. Затова преспокойно мога да коментирам, че по-манипулирана, преднамерена и предварително решена кампания от Татово време не е имало. И по-контролиран вот също, след като в последния момент властта спусна хиляди застъпници, на които ще плаща от парите на избирателите, за да ги следят дали гласуват „правилно“.
И по Татово време родната милиция така „стриктно“ охраняваше изборния процес, но вътрешният министър тогава, по структурни и организационни причини, не се титулуваше шеф на предизборен щаб. 22 години по-късно повечето българи доказват правилото, че никой не се учи от грешките в историята. Иначе как да си обясним раздвоеното поведение, което при някои наши сънародници граничи и с откровена шизофрения? Те се оплакват нон стоп от кофтия живот, който едва теглят, жалват се, че с последни сили оцеляват, въпреки че работят насред Европа. Вечер те псуват на маса неоправията и властта, мръсотията, дупките по улиците, бездомните кучета и градския транспорт. А на заранта отиват и пак гласуват точно за тази власт, която им причинява всичко това, защото не умее да управлява и организира добре общия ни живот. Повечето българи гласуват по правилото на Айнщайн, че безумието е нещо, което правиш отново и отново, очаквайки различен резултат.
Това, разбира се, няма нищо общо с информирания избор на културния и съвременен гражданин на света. Впрочем в исторически план няма нищо общо и с правилата за гласуване, записани в българските закони още преди 130 години. Там пише, че „гласуващият човек трябва да е книжовен“. Е, с днешна дата най-активни в гласуването са необразованите, живеещите в западнали селища българи. Там те даже слагат номера на изборни бюлетини върху гърбовете на козите си, за да правят агитация. Такива щуротии се случват от години. От години слушаме, че българинът бил имал здрав инстинкт за оцеляване, че трудно политиците можели да го излъжат и т.н. Но нима е достойно в 21 век някой да е горд, че само оцелява?
В предизборната кампания се нагледахме, наслушахме и начетохме на серии от унизителни тв сценарии, на диспути, целящи да прокарат пошлите си замисли и да натрапят кандидатите на партията – ръководителка и, разбира се, да унизят и поставят в ъгъла всички останали. С интерес следих разговорите за местната власт. Смятам, че тя е най-важна за хората, защото е най-близо до тях. Няма да коментирам частните телевизии, защото е ясно, че те играят според интересите на своите собственици и редовно забравят за правото на друга гледна точка. Там е ясно, че щом ни показват предимно някой, то той си е платил за това. Но какво да кажем за държавната телевизия БНТ, която издържаме ние, която демонстративно показа, че е чиста проба обслужваща властта и нейната партия. Така наречените телевизионери си направиха гавра и в последния ден преди „размисъла“ скалъпиха някакъв предзборен дебат за местната власт в София и разделиха кандидатите на „а“ отбори и онези от „зоните“, грубо казано. Като гледах този фарс, наречен предизборна кампания в телевизиите, се сетих за тезата на емблематичния журналист, преводач, коментатор, писач, който е изкарвал прехраната си и като телевизионен водещ – Димитри Иванов-Джимо. Преди време той заяви: „телевизията е за простаци“. Тъжно е, че реалностите днес могат да отблъснат и отвратят един толкова знаещ и информиран човек като него. Друг приятел, социолог пък сподели вчера, че се срамува от поведението на повечето свои колеги, които, според него, съсипват статуса на тази професия у нас чрез слагачеството и угодничеството си. А на всички останали комай не ни остава друго, освен да си припомним знаменателните думи на Венедикт Ерофеев, че нашето утре ще бъде по-светло от нашето вчера и нашето днес, но кой ще ми гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?!
Купуването и продаването на овце не е престъпление.
.
