Автор: Едвин Сугарев
Изглежда, че законът за омертата важи с пълна сила за българските медии. Няма как иначе да се обясни фактът, че всички те вкупом пропуснаха едно медийно събитие, което във всяка нормална държава би било сензация.
Става дума за пресконференцията на бившия офицер от НСО Пламен Устинов, от която става видно, че Алексей Петров е поръчал смъртта на ловешкия олигарх Гриша Ганчев, а посредник в спора между двамата се е оказал не друг, а българският псевдопрезидент Георги Първанов.
В случая не става дума за слух, нито пък за оперативно мероприятие. Подробностите около тази мокра поръчка бяха споделени на пресконференция в БТА от Пламен Устинов, към когото е била отправена офертата на Трактора. Самият Трактор пък, забележете, по това време е съветник и сив кардинал в ДАНС, най-могъщата тайна служба в държавата.
Същият между впрочем не е избран случайно: Устинов е израснал с Алексей Петров, женен е за негова втора братовчедка. Вероятно разчитайки на този бекграунд, а и със съзнанието, че НСО му е бащиния, Алексей Петров го извикал в началото на 2008 г. и му поръчал да очисти Гриша Ганчев, като за това богоугодно дело му били обещани 170 000 евро.
Нещо повече – вече дори бил предвиден шофьор, с който Устинов да избяга от местопрестъплението – и името му също бе казано едно към едно на пресконференцията: Мануил Сираков. Тракторът очевидно е бързал да приключи с Ганчев, и го е изразил недвусмислено с думите: „Това не търпи отлагане и трябва да стане бързо.” – като дал на избрания килър двуседмичен срок, за да състави план на покушението.
Вместо да прави планове, Устинов разказал всичко на нарочения. Гриша Ганчев пък веднага поискал среща с Георги Първанов. (Което също е впечатляващо – кое ли го е карало да мисли, че българският псевдопрезидент може да преговаря с килъри и да предотвратява мокри поръчки?).
И тук следва най-скандалното в тази тъжна българска история: държавният глава извикал и поръчителя, и бъдещата жертва – и след тази среща поръчката, естествено, станала невъзможна. За сметка на това Пламен Устинов бил изхвърлен от НСО през юни същата година – с комичното обвинение, че поддържа връзка с терористи от Дубай, скалъпено с помощта на ДАНС. Той, разбира се, си дал сметка, че Алексей Петров стои зад всичко това – и отишъл на басейна “Спартак” да му иска сметка. Тракторът обаче бил категоричен: “Недей да ровиш, защото ще бъдеш смачкан.”
Епилогът на тази криминална сага идва след две години, когато Алексей Петров вече от месеци търка наровете в следствения арест. Тогава Устинов, който е един от свидетелите по делото срещу българския Октопод, бил заплашен от хората на Трактора, че семейството му ще бъде отвлечено, ако не подпише декларация, че е бил принуден да свидетелства. Изнудили го да подпише такава – и то в присъствието на нотариус.
Коментарът му по случая е следният: “Адвокатите на Петров бяха изпаднали в истерия, защото не можеха да го извадят от ареста, а той искаше да излезе. Беше побеснял. Целта на декларацията беше да бъдат дискредитирани службите и по-конкретно големи началници в тях като Калин Георгиев и Станимир Флоров.”
Не знам дали си давате сметка за какво по-точно става дума. Съветник от ДАНС, който директно и безцеремонно поръчва убийство. Държавен глава, който помирява поръчителя и нарочения за убиване, защото ползва услугите и на двамата. По-голям скандал от това едва ли може да се измисли. И българските медии… мълчат.
Впрочем не всички мълчат. Някои говорят, крещят, истеричничат. Медиите на Трактора, разбира се. Персоналната му гвардия от блюдолизци. Фамозната Патрашкова, Явор Дачков, който изглежда е забравил десетте Божи заповеди, след като е член на предизборния щаб на най-видния български гангстер, Илиана Беновска, която доскоро влизаше в сметките на същия този щаб като евентуален вицепрезидент на Трактора, вечно екзалтираният Сашо Диков.
Тези клетници вилнели и скандалничили по време на пресконференцията така, че се наложило служител на БТА да ги озаптява. Тяхното бесуване впрочем доста ясно показва, че Устинов е изнесъл твърде чувствителна информация.
Първанов сигурно е бил красноречив, когато е убеждавал Трактора да се откаже. Някак си е забравил да уведоми правосъдието за случая – нищо, че става дума не за подкуп, а за убийство. Само дето няма кой да вика в праламента: “Гоце, кажи си!”
Колкото и убедителен да е бил, не е убедил докрай Алексей Петров, че трябва да забрави за разчистването на сметки с Гриша Ганчев. На 22 май 2008 г. е отвлечен Ангел Бончев, дясната ръка на ловешкия олигарх. Отвличат го “Наглите” – остава отворен обаче въпросът кой стои на върха на тяхната пирамида. Хипотеза за прякото участие на Трактора в това отвличане можем да намерим в книгата “Бг октопод” на Димитър Златков.
Според него часове след похищението Гриша Ганчев си урежда среща с Христофорос Аманатидис – Таки, който по това време е тартор на наркомафията и неоспорим бос сред българските мутри. Той заявява на Ганчев, че “отвличанията се правят от ченгета” – и че според него ги организира Тони Хамстера по нареждане на Алексей Петров.
Гриша Ганчев не спира дотук. Заминава спешно за Москва, където със съдействието на Валентин Златев си урежда среща с шефа на отдел “Алфа” в руските служби за сигурност. (За непосветените – това са руските оперативни спецове за борба с тероризма.) Направеният от “Алфа” анализ потвърждава подозренията на Таки: експертите смятат, че Ангел Бончев е отвлечен от хора, свързани 100% със службите за сигурност.
Междувременно текат преговорите с похитителите, които подсилват аргументите си с два отрязани пръста на Ангел Бончев. Първата тяхна оферта е бомбастична: 10 милиона евро. Със забележката “Гриша Ганчев да събере парите!” Вместо това той прави свое разследване – следите и от него водят към Алексей Петров.
В крайна сметка редуцираният с много преговори откуп е платен, а гангстерите изхвърлят бившия шампоин по борба в Драгалевци. На негово място отвличат съпругата му, която донася откупа – под носа на следващите я служители на ДОИ. Освобождават я едва след като Ангел Бончев плаща 157 000 евро на посочена от тях благотворителна фондация.
На Таки между впрочем също не му се разминава. Принуден е да изостави позициите си и да избяга от България, след като научава от своите агенти в МВР, че “Алексей се кани да му дойде на гости”. Според “Бг октопод” сценарият за това гостуване е предполагал отрядът на ОСА, оглавяван от Велин Хаджолов, да нахлуе в дома му със заповед за обиск и арест, като спецовете инсценират престрелка, при която Таки да бъде убит. Познат модел, между впрочем – точно по същия начин баретите, предвождани от близкия приятел на Алексей – Филко Славов, очистиха преди години Данчо Въчков – Ганеца.
Но нека се върнем към парадокса: защо българските медии мълчат? Дали защото не вярват в достоверността на изнесеното на пресконференцията – или защото смятат случая за маловажен? Или просто си мълчат по инерция – както винаги са си мълчали, когато се засягат интересите на българският псевдопрезидент?
Най-лесно е да кажат, разбира се, че Пламен Устинов е луд. Само дето това не е първия случай, в който офицер от НСО изнася неприятни истини за държавния глава. Първият такъв беше Николай Марков, който сподели пред медиите, че президентът използа НСО за следене и събиране на компрпометираща информация за охраняваните от тях български политици. Разбира се, уволниха го, под още по-смешен предтекст в сравнение с този за Пламен Устинов: бил отказал да изпълни заповед. Заповедта била да прави лицеви опори.
И го обявиха за луд. Ако и сега постъпят така, най-добре е НСО да се премести на четвърти километър. За сведение на услужливите журналисти обаче, там не приемат на работа без сериозна психиатрична експертиза.
Втората защитна версия е, че Пламен Устинов лъже. Пита се: защо? Какъв интерес би имал да прави това и да се навира между шамарите? Бих казал по-скоро, че самата тази пресконференция има защитни функции: той казва нещата предварително, преди да ги изрече пред съда – за да не бъде очистен преди да влезе в съдебната зала. Публичното оповестяване на скандални истини е добър щит – малко трудно е след това да “поръчаш” такъв човек, защото на всички ще им бъде ясно за какво и за кого става дума. Макар че при неистовци като Алексей Петров хич не е сигурно дали и този щит ще издържи.
И все пак – изборите преближават, с тях приближава и процесът срещу Алексей Петров, тъй като придобитият чрез кандидатурата му за президент имунитет ще падне. И този факт прави говоренето за него възможно. Особено ако човек има съвест – каквато се долавя в думите на Устинов. Например в следните: “Дачков, ти само си мислиш, че познаваш Алексей. Аз съм този, който го познава истински. Ние сме помаци, отраснали сме на едно място, знаем се от години. Знам какво мисли, знам и болните му амбиции да стане политик още отдавна. Би го постигнал чрез всякакви средства, би минал през хора. След него остават разруха, сълзи и кръв…”
Остава прочее най-вероятната трета версия: българските медии мълчат, защото не искат те да се пъхат между шамарите. Мълчат, защото в едни списъци на свещенни крави на първо място още стои името на Георги Първанов. Все още – по-точно казано. Когато медийните босове го изличат от там, ще видите какво говорене ще падне…
Мълчат – въпреки че това мълчание завлича България на дъното. Мълчат – въпреки че с това мълчание се превръщат в декоратори на фалша, който все по-безпощадно превзема общественото битие в страната ни, която е и тяхна страна. Мълчат – с мълчанието на агнетата, когато ги водят на заколение.
http://www.svobodata.com/
